Западните говори са говорите на българския език, обхващащи земите на запад от ятовата граница. В западните говори вместо старобългарския ѣ във всички положения се изговаря само е, затова се наричат и екави говори. Освен ятовата граница, предимно от западната ѝ страна, минават и ред други изоглоси, обособяващи западните говори като диалектна цялост.
Характерни фонетични особеностиСт. Стойков, Българска диалектология, глава Западни говори.
Липса на редукция. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: [дàрове], [зелèно], [баштà]. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на [a] в [ạ] (слаботъмно a) и на [o] в [ọ] (слаботъмно o) или в [у]: [дàрọве], [зелèнọ], [бạштà]; [дàруве], [зелèну]. Преход на палаталните [т’ ] и [д’ ] в [к’ ] и [г’ ]: [цвèк’е], [гòск’е], [ливàг’е], [грòзг’е]. Преглас на [л’ ] (меко л).Ако пред меко л стои гласна, то се прегласява в [й]: [йèйа] (леля), [йѝйак] (лиляк), [зèйе] (зеле), [кàйам] (калям). Ако пред него има съгласна, мекостта се прехвърля върху нея: [к'уч] (ключ), [п'ỳвам] (плювам). Употреба на [н’ ] (меко н) в завършеците на отглаголните съществителни: [орàн’е], [косèн’е], [спан’è], [мèсен’е], [ỳчен’е]. Употреба на [к’ ] (меко к) в наставката -к- пред окончанието -а. Смекчаването се дължи на прогресивна асимилация: [мàйк’а], [девòйк’а], [войск’à], [зèлк’а], [престѝлк’а], [точѝлк’а], [закачàлк’а]. Глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.Съгласните пред тези окончания са твърди: видя(т) [вѝдъ(т)], моля(т) [мòлъ(т)], коля(т) [кòлъ(т)], ходя(т) [òдъ(т)], търпя(т) [търпъ̀(т)]. Разпространено е и окончанието -м за 1 л. ед.ч. сег.вр. на глаголите от I и II спрежение: [вѝдим]/[вѝдам], [мòлим]/[мòлам], [кòлим]/[кòлам], [òдим]/[òдам], [търпѝм]/[тъ̀рпам].
Характерни морфологични особености Окончание -е вместо -и за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: [другàре], [офчàре], [мàйсторе], [бѝволе], [чорàпе]. Липса на косвен падеж при личните и роднинските имена: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн. Глаголно окончание -ме за 1 л. мн.ч. сег.вр. при всички спрежения: ядèме, занесèме, четèме; мòлиме, нòсиме, свѝриме; дàваме, купỳваме. Липса на минало несвършено деятелно причастие.
Класификация Западни български говори Северозападни говори – в най-северните части на Западна България Преходни говори – най-западните части на България, югоизточната част на Сърбия и северната част на Северна Македония Югозападни говори – в основните части на Западна България и историческата област Македония
Източници