Временното руско правителство (, ) е временно правителство на Руската империя и Руската република установено след абдикацията на император Николай II на 2 март 1917 г. по време на Февруарската революция. Задачата на Временното правителство е да организира избори на делегати за Учредително събрание. Правителството, водено отначало от княз Георги Лвов, а след това от Александър Керенски, остава на власт около осем месеца през 1917 г. и бива свалено от болшевиките с избухването на Октомврийската революция.
Според Х. Уилямс, през осемте месеца на управление на Временното правителство протича постоянна и систематична дезорганизация на императорската армия, а Русия по това време участва в Първата световна война. Временното правителство е служебно правителство, като политическата система и статутът на монархията остават нерешени до избирането на Учредително събрание. Това неустановено положение се изяснява на 1 септември 1917 г., когато е провъзгласена Руската република.
Общ преглед
На 25 февруари 1917 г. в Петроград избухва обща стачка. Императорът е в главния щабна армията в Могильов и изпраща телеграма до командващия Петроградския военен окръг с искане за прекратяване на безредиците, но войниците отказват да стрелят срещу народа. Въпреки това, по-висшите военни чинове откриват стрелба и на 26 февруари са убити повече от 150 души. На 27 февруари след масово преминаване на войници на страната на стачкуващите са превзети арсеналът и Петропавловската крепост. Започва създаване на нови органи на властта – съвети на работническите и войнишките депутати. Първият е Петроградският съвет (Петросъвет), сформиран в последните дни на февруари, който превзема и управлява най-важния пристанищен град на Русия. Оглавен е от Изпълнителен комитет с председател Николай Чхеидзе (меншевик) и заместник Александър Керенски (есер). Комитетът поема функцията за опазване на обществения ред и снабдяване на населението с продоволствие, но има ограничен успех, въпреки че Петроградският военен гарнизон преминава на подчинение на Петросъвета. Същевременно членове на Държавната Дума, която според царската заповед е трябвало да бъде разпусната, образуват друг управленски орган – Временен комитет на Държавната дума, съставен от 24 души, оглавен от председателя на Думата Михаил Родзянко, със задача да възстанови реда. Първоначално и двете формирования претендират за изпълнителната власт, но впоследствие Петросъветът признава властта на Временния комитет на Думата. Той обаче запазва властта си над войските, което му дава преимущество в случай на бъдещ конфликт. На 28 февруари император Николай II тръгва от Главната квартира към Царское село, но по пътя е задържан от разбунтували се войници. Принуден е да се насочи към Псков, където след консултации с командващите фронтовете се убеждава, че не може да потуши революцията. На 2 март императорът подписва от свое име и от името на престолонаследника Алексей манифест за абдикация в полза на брат си княз Михаил Романов. Когато депутати от Думата донасят манифеста в Петроград, става ясно, че народът не иска монархия. На 3 март Михаил също се отказва, заявявайки, че съдбата на Русия трябва да се реши от Учредително събрание.
Тъй като на 27 февруари министър-председателят Николай Голицин е принуден да подаде оставка, комитетът на Родзянко разпуска Четвъртата Държавна дума, временно поема официалната държавна власт и обявява създаването на ново правителство на 2 март. Временното руско правителство е сформирано от Временния комитет в сътрудничество с Петросъвета, въпреки протестите на болшевиките. Правителството се ръководи отначало от княз Георгий Лвов, а след няколко месеца на негово място идва Александър Керенски.
Поради политическа фракционност и разпад на държавните структури Временното правителство не е в състояние да взема важни политически решения. То е изложено на силни предизвикателства както отдясно, така и отляво. Главният противник на Временното правителство отляво е Петроградският съвет. Той първоначално колебливо сътрудничи с правителството, но след това постепенно придобива контрол над императорската армия, местните фабрики и Руските железници. Периодът на съревнование за власт приключва в края на октомври 1917 г., когато болшевиките свалят министрите на Временното правителство с преврат, известен като Октомврийска революция, и властта преминава в ръцете на съветите или „работническите съвети“, оказали подкрепа на болшевиките, водени от Владимир Ленин и Лев Троцки. Слабостта на Временното правителство може би е най-добре отразена в подигравателния прякор, даден на Керенски: „главен убеждаващ“.
Формиране Сформирането на Временното правителство е обявено публично в Известия на следващия ден след основаването му. В съобщението се посочва декларацията на правителството: Пълна и незабавна амнистия на осъдените по всички политически и религиозни въпроси, включително: терористични актове, военни въстания, аграрни престъпления и др. Свобода на словото, печата, съюзите, събранията и стачките с разпространение на политическите свободи върху военнослужещите в рамките на ограниченията, разрешени от военно-техническите условия. Премахване на всички наследствени, религиозни и национални класови ограничения. Незабавна подготовка за свикването на Учредително събрание, основано на всеобщо, равно, тайно и пряко гласуване, което ще определи формата на управление и конституцията. Замяна на полицията с обществена милиция с изборно председателство, подчинено на местните власти. Избори за органи на местното самоуправление се провеждат на основата на всеобщо, пряко, равно и тайно гласуване. Неразоръжаване и неизтегляне от Петроград на военните части, участващи в революционното движение. При запазване на строга дисциплина в редиците и при изпълнение на военната служба – премахване на всички ограничения за войниците при ползване на обществените права, предоставени на всички останали граждани.
В него се казва още: „Временното правителство се чувства длъжно да добави, че не възнамерява да се възползва от военните обстоятелства за каквото и да е забавяне на прилагането на гореспоменатите реформи и мерки.“
Световно признание Държава Дата 22 март 1917 г. 24 март 1917 г.
Първоначален състав
Правителството запазва почти изцяло структурата на предходния царски Министерски съвет, като закрива само министерството на императорския двор и неговите владения (уделы). То счита себе си за приемник на монархическата държава и се стреми да запази стария държавен апарат, макар че разпуска гражданските съдилища, Охранката (тайната полиция) и жандармерията. В пристъп на демократизация в състава на ведомствата и учрежденията се включват представители на Съветите и други обществени организаци.
През март 1917 г. министърът на правосъдието Керенски обявява амнистия и освобождава всички политически затворници и заточените в Сибир членове на Държавната дума. Сред освободените са Йосиф Сталин, Феликс Дзержински, Григорий Зиновиев, Нестор Махно и много други. През май Временното правителство освобождава и около 90 хиляди осъдени криминални престъпници, както и онези, желаещи незабавно да постъпят в армията, и ги въоръжава. Последните, около 40 000 души, са в основата на създаващата се Червена гвардия. И когато денем в градовете кипят революционни митинги, нощем по тъмните улици започват да вилнеят престъпници, всявайки ужас сред населението.
Априлска криза Т.нар. Априлска криза е предизвикана от министъра на външните работи кадета Павел Милюков, който на 18 април 1917 г. изпраща нота до съюзническите правителства, обещавайки Русия да продължи войната до „нейния славен край“. Така той твърдо се противопоставя на исканията на Петроградски съвет за постигане на мир на всяка цена. На 20 – 21 април 1917 г. избухват масови демонстрации на работници и войници срещу продължаването на войната, които искат оставката на Милюков. Скоро те са пресрещнати от контрадемонстрации, организирани в негова подкрепа. Генерал Лавър Корнилов, командир на Петроградския военен окръг, опитва да потуши безредиците, но премиерът Георги Лвов отказва да прибегне към насилие.
Временното правителство приема оставката на външния министър Милюков и военния министър Гучков и прави предложение до Петроградския съвет за сформиране на коалиционно правителство. В резултат на преговорите, на 22 април 1917 г. е постигнато споразумение и към кабинета се присъединяват 6 социалистически министри.
През този период Временното правителство само отразява волята на Петросъвета, където набират сила левите тенденции (болшевизъм). Правителството обаче, повлияно от „буржоазните“ министри, се опитва да се опре на дясното крило на съвета. Социалистическите министри, подложени на критики от своите леви колеги от Петросъвета, са принудени да следват двойствена политика. Временното правителство не е в състояние да взема важни политически решения поради своята политическа фракционност и разпада на държавните структури.
Юнска офанзива на Керенски През лятото на 1917 г., либералите в правителството убеждават социалистите, че Временното правителство трябва да започне офанзива срещу Германия. Това е следствие от няколко фактора: искане от Великобритания и Франция да помогнат за облекчаване на натиска върху силите им на Западния фронт, избягвайки националното унижение от поражение, да помогнат за връщането на контрола на генералите и офицерите над въоръжените сили, за да могат да контролират революцията, и да ги поставят в по-добра позиция за договаряне с германците, когато започнат мирни преговори.
Правителството се съгласява, че е необходима „успешна военна офанзива“, за да се обединят хората и да се възстанови духът на руската армия. Александър Керенски, министър на войната, предприема „вихрена обиколка“ на руските сили по фронтовете, изнасяйки страстни, „почти истерични“ речи, в които призовава войските да действат героично, заявявайки, че „ние, революционерите, имаме право на смърт“. Това действа само докато Керенски не си тръгва и ефектът от агитацията му върху войските отслабва.
Юнската офанзива започва на 16 юни и продължава само три дни, след което е прекратена. По време на офанзивата процентът на дезертьорство е висок и войниците започват да се бунтуват, като някои дори убиват командирите си, вместо да се бият.
Офанзивата причинява смъртта на хиляди руски войници и големи загуби на територия. Тази неуспешна военна офанзива предизвиква незабавен ефект в Петроград под формата на въоръжено въстание, известно като „Юлските дни“. След въстанието Временното правителство оцелява, но про-военната му позиция води до това, че умерените социалистически правителствени лидери губят доверието на войниците и работниците.
Юлска криза и второ коалиционно правителство
На 2 юли в отговор на компромисите на правителството с украинските националисти, членовете на кабинета от Конституционно демократическата партия (кадети) подават оставка, поставяйки правителството на княз Лвов в хаос. Това предизвиква по-нататъшни градски демонстрации, тъй като работниците искат „цялата власт на Съветите“.
Сутринта на 3 юли картечният полк започва въоръжена демонстрация, като войниците маршируват до Таврическия дворец и избират делегати, които да „представят исканията им пред изпълнителния комитет на Съвета“.
На следващия ден, 4 юли, около 20 000 въоръжени моряци от военноморската база Кронщат пристигат в Петроград. След това множеството от войници и работници отива в щаба на болшевиките, където Ленин им обещава, че в крайна сметка цялата власт ще отиде в ръцете на Съветите. Неговата реч обаче е импровизирана и трае едва минута.
Докато насилието по улиците ескалира, тълпата плячкосва магазини и къщи и напада добре облечените граждани. Казаци и войници, разположени по покривите на сградите, откриват огън по тълпите, карайки демонстрантите да се разпръснат. Десетки са убити.