Бахово или Баово (, Промахи, до 1926 година Μπάχοβο, Бахово, катаревуса: Μπάχοβον, Баховон) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.
История В Османската империя
Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.
В края на XIX век Бахово е голямо чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бахово (Bahovo), Мъгленска епархия, живеят 600 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бахово (Bahovo) е посочено като село във Воденска каза със 134 къщи и 725 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баово живеят 560 българи християни. В началото на XX век селото е изцяло гъркоманско и става една от най-стабилните опори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и става известно като Гръцкото село в областта. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баово (Baovo) има 1280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.
В Гърция През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни. В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943 и 1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани. Селото пострадва и от Гражданската война (1946 – 1949), като част от жителите му емигрират.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите – землището му е най-голямото в Мъглен.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Бахово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Дутвица Δουτβίτσα Мурия Μουριά местност на ЮИ от Бахово Сумил Σουμίλ Веланидопос Βέλανιδότοπος Гаврен Γκάβρεν Гаврокорфи Γαβροκορφή връх в Нидже на С от Бахово (869 m) Кория Κορίτ Дасаки Δασάκι гора в Нидже на С от Бахово Голема Γκολέμα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα река Ю от Бахово (Сушица) Студенковица Στουντεκόβιτς Крия Периохи Κρύα Περιοχή местност на З от Бахово Нечеви дърва или Мечеви дърва Μετσεβί Ντέρβα Аркудорема Άρκουδόρεμα река Ю от Бахово, ляв приток на Голема Слива Σλίβα Дамаскиния Δαμασκηνιά Мал Петерник Μικρό Πετερνίκ Акритас Ακρίτας връх в Нидже на З от Бахово (1517,4 m) Кемца Κέμτσα Халинария Χαλινάρια гора в Нидже на СЗ от Бахово Сито рид или Сита рид Σιτορίτ Митери Μυτερή връх в Нидже на СЗ от Бахово (827 m) Горен Петерник Άνω Πέτερνικ Ана Άννα връх в Нидже на З от Бахово (1756 m) Попово лозе Πόπο Βολόζι Амбелия ту Папа Αμπέλια του Παπά връх в Нидже на СЗ от Бахово (1771,8 m) Скорна Σκόρνα Царухи Τσαρούχι връх в Нидже на СЗ от Бахово (1774 m) Катрис Κατρίς Александрос Αλέξανδρος връх в Нидже на СЗ от Бахово (1666 m) Свинар Σφήναρ Сфина Σφήνα връх в Нидже на СЗ от Бахово Каркилто или Кармилие или Кармилто Καρμίλτο Дендра Δένδρα гора в Нидже на И под граничния връх Папрат () Парте Πάρτε Агораста Αγοραστά местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Мал Козяк (1783 m) гранична пирамида № 108 Чаир Τσαΐρ Ливади Λιβάδι местност в Нидже на СЗ от Бахово на И под граничния връх Папрат Сама бука Σαμαμπούκα Мани Оксия Μάνη Όξυά местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Козяк (1816,3 m) Кисалците Κισάλτσιτε Воскес Βοσκές местност в Нидже на СЗ от Бахово на СИ под граничния връх Папрат Китката Κίτκατα Лулудотопос Λουλουδότοπος връх в Нидже на СЗ от Бахово Китка Κίτκα Лулуди Λουλούδι връх в Нидже на СЗ от Бахово (1488,8 m) Мал Катрис Μικρό Κατρίς Партена Παρθένα връх в Нидже на СЗ от Бахово (1390,7 m) Локва Λόκβα Aeторахи Άετορράχη връх в Нидже на СЗ от Бахово Коюва липа Κόϊβα Λίπα Фламури ту Никола Φλαμούρι τοϋ Νικόλα Голо бело Γκόλο Μπέλο Гимно Γυμνό връх в Нидже на С от Бахово (1409 m) Монат дол Μόνατ Ντόου Κτυπημένο Порой Πορόϊ Ксирорема Ξηρόρεμα река на С от Бахово, разделяща Нидже от Пиново (Козяк)
Личности Родени в Бахово Алексо Пошинов, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско Анастас Прошов (Αναστάσιος Πρώσιος, 1833 – 1914), гръцки андартски деец Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото Антон Митренчев (Αντώνιος Μητρέντσης), гръцки андартски деец Антон Попов (Αντώνιος Παπάς), гръцки андартски деец Вангел Митренчев (Ευάγγελος Μητρέντσης), гръцки андартски деец Георги Прошов (Γεώργιος Πρώσιος, 1881 – 1941), гръцки андартски деец Георги Шаламанов, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Димитри Джамбазов, загинал в германски концентрацонен лагер Димитри Кукули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Димитър Попниколов (Димитриос Папаниколау, 1874 – 1951), гъркомански духовник и революционер Евстати Калешов (Ευστάθιος Καλέσης, 1866 – 1940), гръцки андартски деец Захария Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан Кольо Прошов – Гьоро (1921 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, член на ЕПОН, по-късно на КПГ и на ЕЛАС, в началото на 1946 година става нелегален в Каймакчалан, присъединява се към ДАГ и се сражава на Каймакчалан, Паяк, Вич, Хасия, Олимп, Козяк, Аграфа, командва рота в опарециите в района Аграфа – Кардица през пролетта на 1947 година, в операциите Смоково-Вулгара-Фурна, в битките около Карпениси, участва при атаката на тесалийската щабквартира на ДАГ през лятото на 1947 година в района на Роваляри-Фурна, ротата му се отличава в операциите срещу линията Ай Лия при Палеохори, Кардишко, Прошов атакува от връх Мароа и взима 110 пренници и оръжие, през май 1947 година ротата му напада цял батальон, като Прошов е ранен, произведен е в майор, участва в битката на Буковик – Вич през ноември 1948 година, където загива Коста Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Нико Иконому, учител, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Нико Туба, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на 28 декември 1948 година в битката за Съботско Петре Тануров (1915 – 1948), деец на ДАГ Петър Попниколов (Πέτρος Παπανικοάου), гръцки андартски деец Перикли Тануровски, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Петро Аджиев, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско Спиро Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Трайко Судев (Τραϊανός Σούδης), гръцки андартски деец Христо Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско Христо Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун – Кукуш Христо Чочо (Τσώτσο Βέσκα, Βέσκο), гръцки андартски капитан Яни Калоянов, загинал в германски концентрацонен лагер
Бележки
Категория:Села в дем Мъглен