Петър Чаулев

Петър (Петруш) Якимов Чаулев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Езерски, Стефка, Карабибер, Караоормански, Майски, Торлаков, Турлаков и Wassermann.Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1249.

Биография Във ВМРО

Петър Чаулев е роден през 1881 година в Охрид, в семейството на рибаря Яким Чаулев и Флора Чаулева, по баща Шапкарева. Според Милан Матов бащата на Чаулев е обългарен албанец тоск. Завършва трети клас в Охридското българско класно училище, а след това пети клас в Битолската българска гимназия, където членува в революционен кръжок.

Става учител в охридските села Сошани и Доленци и от 1897 година е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Участва в запалването на къщата на местен бег зулумаджия.

В края на 1902 година войводата Никола Русински, преди да напусне Охридско, поделя четата си на девет чети, разпределени по райони, и Чаулев става войвода на една от четите. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета от Мешеища – около 200 души, с която се сражава в Охридско и Крушовско. По-късно става секретар в четата на войводата Деян Димитров, а след това се включва в четата на Христо Узунов.

След въстанието разпуска 15 – 16-те си четници и, подобно на Узунов, остава като войвода на малка чета от 5 – 6 души в района на Галичица. Работи за възстановяване на организацията и след смъртта на Узунов през пролетта на 1905 година, или от есента на 1906 година става ръководител на Охридско-Стружкия революционен район заедно с Лазар Цириов и член на Битолския окръжен комитет. През лятото на 1906 година Алберт Сониксен присъства на няколко съдебни процеса, ръководени от Петър Чаулев в малко планинско село. Описва го като решителен и строг, но справедлив. Води чета от 7 души и е подпомаган от Деян Димитров.

Според Милан Матов Чаулев, почувствал се без контрол от страна на Битолския окръжен комитет, започва да събира пари уж за нуждите на четите, а също така влиза в сексуални отношения с учителки в Злести и Мешевища, като едната от тях забременява. За да прикрие връзката Чаулев кара Кръстьо Трайков да я убие, но Трайков вместо това се оплаква на пристигналия в Охридско пратеник на Битолския окръжен комитет Милан Матов. За да не му се търси отговорност Чаулев бяга в България. Скандалът дава силни аргументи на митрополит Методий Охридски в конфликта му с ВМОРО.

През есента на 1907 година се установява в София, Свободна България. През 1908 участва като делегат от Солунския революционен окръг на Кюстендилския конгрес. На конгреса застъпва виждането за революционни действия с по-малки чети.

След Младотурската революция се обявява против разоръжаването на ВМОРО. Четата му тържествено е посрещната в Охрид. Присъединява се към Народната федеративна партия (българска секция) на Яне Сандански.Гаджев, Иван, „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 441.

След изпряването на Хуриета, е арестуван от властите, но успява да избяга в Албания. В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Тодор Александров е избран за член на ЦК на ВМОРО. През март 1911 година се среща с членове на албанския революционен комитет в Цетине. През есента на 1911 година се движи в Кичевско, Демирхисарско и Битолско с чета от 80 души. През есента на 1912 година заедно със Стефан Атанасов и Деян Димитров решават да обявяват Рабетинкол, Дебърца, Малесия и Демирхисар за свободни зони като провеждат редица акции и съвместно със селската милиция нанасят тежки загуби на турските войски.

През войните за национално обединение По време на Балканската война оглавява Трета отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение със сборен пункт град Радовиш. Подпомага сръбското настъпление във Вардарска Македония. Ръководеният от него отряд четници и милиция се сражава на 4 и 5 ноември 1912 година при селата Прибилци и Брежани, като пленяват около 600 османски войници. На 6 ноември Чаулев води 15-часово сражение при прохода Бухово, между Ресен и Охрид, отблъскват войските на Джавит паша и пленяват около 300 души. На 10 ноември 1912 година отряд от 300 души начело с Чаулев освобождава Охрид и издига българското знаме на Самуиловата крепост.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23. Когато на 13 ноември сръбските части влизат в Охрид Чаулев и всичките му четници са арестувани и въпреки протестите на местното население не са освободени. Четниците успяват да пробият стената на затвора и се отправят на изток към българските части.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24

Трета отделна партизанска рота на МОО с командир Петър Чаулев Номер Име Години Околия Селище Бележки Иван Анастасов Битолско Църско (Големо или Мало) орден „За храброст“ ІV степен Янаки Анастасов Битолско Църско (Големо или Мало) убит на 27 юни 1913 година

През април оглавява чета на Сборната партизанска рота. Четата му е формирана в село Оризари, Кочанско, и се състои от 24 души, от които 18 охридчани, като в нея влизат Никола Нелчинов, студент, Димитър А. Спространов, студент, Исай Чудов, Дуле Дуков, Любомир Весов. По време на Междусъюзническата война четата на Чаулев има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.

След войната Петър Чаулев и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.27.

Впоследствие се оттегля в Албания и обмисля да вдигне въстание срещу сръбската и гръцката власт в Македония. На 17 август 1913 година се среща в Елбасан с албанския революционен лидер Сефедин Пустина. На срещата е постигнато споразумение за заедно действие срещу новата сръбска власт в Западна Македония. Оглавява Охридско-Дебърското въстание и на 7 септември влиза в освободения Дебър, а след това на 12 септември четите на Чаулев и Павел Христов влизат в освободения Охрид. След четири дневни тежки боеве взема решение да разпусне четите, да се изтегли в Албания и да остави мирното население незащитено от набезите на окупаторите. Неговата фамилна къща също е опустошена впоследствие. Петър Чаулев е обвиняван във фантазьорство и мегаломанство заради плановете си.Това, което видях от Балканската война, Симеон Радев На 20 март 1915 година участва във Валандовската акция.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Любомир Весов и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.

През септември 1915 година старши подофицер Чаулев завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8 При началото на бойните действия през Първата световна война партизанската рота на Чаулев и Павел Христов, в която влизат няколко партизански взвода, взима участие във всички боеве при настъплението на българската армия по направлението Прилеп – Битоля – Охрид и освобождават Крушево.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8

Заедно с четите на Тодор Александров, Петко Пенчев и други войводи подпомага действията на Единадесета пехотна македонска дивизия. След това е назначен за околийски началник в Охрид.

1919 – 1924

След войната през 1919 година Петър Чаулев заедно с Александър Протогеров и Тодор Александров възстановяват вътрешната революционна организация в Македония под името ВМРО. Тримата влизат в новия Централен комитет на ВМРО.

Още през април 1919 година Чаулев навлиза с чета в Битолско.

През 1924 година съветски представители печелят на своя страна Димитър Влахов и Петър Чаулев. Чаулев подписва така наречения Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Петър Чаулев подтиква и Александър Протогеров да подпише документа, като слагат подпис и от името на отсъстващия Тодор Александров. Същата година Петър Чаулев издава книгата „Скипия (Албания)“ в Цариград.

Убийството на Чаулев

След Майския манифест Петър Чаулев до голяма степен е изолиран от работата на ВМРО. На 15 септември 1924 година той публикува писмо във вестник „Федерасион Балканик“, в което обвинява Александър Протогеров за убийството на Тодор Александров, след което обявява намерението си да „възстанови ВМРО на базата на Майския манифест“. В отговор на това Протогеров отнема представителните пълномощия на Чаулев и Влахов, обвинени като действащи лица във „виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания", целяща превръщането на ВМРО „в сляпо оръдие на Москва". Малко по-късно ВМРО издава смъртна присъда срещу Чаулев, смятайки го за отговорен за убийството на Тодор Александров.

По това време Чаулев живее в Италия, където на 5 ноември пристига Димитър Стефанов от кратовското село Марчино, един от опитните екзекутори на ВМРО. През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора. Около обяд на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на града Стефанов убива Петър Чаулев.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 371 – 372.

Малко по-късно вестник „Свобода или смърт“ на ВМРО от 15 януари 1925 г. бр. 3 пише:

Чаулев е женен за Злата Гулабова от Струга, която умира в 1916 година и оставя три малолетни деца. След смъртта ѝ Чаулев се жени повторно за Иванка Спространова от Охрид.

След 1944 година неговият син Кирил Чаулев става член на АСНОМ.

Противоречия

Христо Матов обвинява Петър Чаулев за главен виновник за кръвопролитбата във ВМРО. Твърди, че, понеже Чаулев е албанец по произход, е с доста особен характер. Разказвал е история за охридска учителка, убита от Чаулев, защото е забременяла от него. Братята Христо и Милан Матови бягат от Петър Чаулев, а по-късно Милан Матов описва случката в "Спомените на Милан Матов, най-комитата разказва”. Определят Чаулев за съветски шпионин, раздаващ пари за каузите на Коминтерна.

Съгражданинът на Чаулев, журналистът Петър Карчев пише за Чаулев:

Вижте също Чаулева къща

Външни препратки „Св. Наум Охридски“, Една дописка на големия войвода Петър Чаулев за манастира „Св. Наум Охридски“ и за борбите между българското население и малцината гръкомани в Охридско. Вестник „Вести“, Цариград, 1910 г. „Валандовската битка“, разговор с Петър Чаулев публикуван във в-к „Свободен глас“, год. X, бр. 16, Варна, 26 април 1915 г. „Съдбата на с. Велгощи (картини из четнишкия живот)“, публикувано в сп. „Отечество“, кн. 2, София, 1915 година „Отворено писмо от Петър Чаулев до Кирил Пърличев“