Игбо () е етническа група в Западна Африка.www.igboguide.org Населяват основно Югоизточна Нигерия, където са една от трите най-големи и най-влиятелни групи заедно с народите хауса и йоруба, но също и други африкански държави като Камерун и Екваториална Гвинея. Живеят и извън Африка, вследствие на различни преселвания, включително – свързани с атлантическата търговия с роби. Техният точен брой извън Африка не се знае, но днес много афроамериканци и афрокарибци са с игбо-произход. Участието на народа игбо в Нигерийската гражданска война (6 юли 1967 г. – 15 януари 1970 г.) е известно, тъй като те са били основната група, искаща отделяне и признаване на република Биафра.
В селските райони игбо са предимно фермери, чиято най-важна продукция е грудкова култура ямс. Ежегодно се организират празненства/тържества, за да се чества прибирането на реколтата от него. Други незаменими култури са маниоката и таросът.
Език игбо Игбо говорят на език със същото име, принадлежащ към семейството на Волта-Нигерските езици. Най-често срещаните диалекти са онич и овери.
Местните езици на игбо включват различни игбоидни езици и диалекти, така например подгрупата иквере говори икверски диалект. В съвременността повечето игбо говорят и английски език в резултат на британския колониализъм. На основата на онич се развива литературен език, наричан „стандартен игбо“, но съществува и т.нар. „обединен игбо“, създаден през 1915 г. от мисионери на базата на няколко диалекта: онич, оуери, бони, ингвана и арочуку. Много други диалекти имат собствена писмена традиция. Езиците използват латинската графична основа. История и общество Има мнение, че предците на игбо и повечето от техните съседи, принадлежащи към групата прото-ква, са дошли от африканските Големи езера и от планините Рувензори в Източна и Централна Африка, през район в Сахара и околностите ѝ, зает тогава от савани. Опустиняването принуждава хората да мигрират по на юг и север към местата на сливането на реките Нигер и Бенуе, където се развива културата Нок. През 70-те години на XX век, въз основа на езикови и културни данни, се заключава, че районът в близост до градовете Овери, Аука, Уди и Орлу е центърът на формирането на тази националност.
Преди да се срещнат с европейците и да установят тесни контакти със съседни етнически групи, обществото на игбо е било политически фрагментирано. Те не са имали ясна самоидентификация, като отделен народ, а дори и в по-късни времена – вече разбирани, като един народ или племе – групата им се състои от силно разделени и политически независими общности, различни подгрупи, които се определят от клан, потекло, връзка със селище и диалект. Имало е разлики в културата между части от техния обхват, като артистичен стил, облекло и религиозни практики. Самостоятелните политически единици са били малки групи от села, управлявани от старейшини с участието на всички възрастни жители. Такава система на управление е засвидетелствана от португалците през 15 век.
Преди британския колониализъм при тях (с изключение на кралствата Нри и градовете държави Агбор, Онитша и Арочукву) не е имало централизирана власт или централизирани племенни съюзи, наследствена аристокрация, монархия или кралски обичаи, като тези на някои от техните съседи. По традиция отговорността за водачеството се е падала на селищните старейшини, на мъжете с титла и на мъжете, които са се утвърдили в обществото. Тази политическа система се променила значително в резултат на колониализма под британска власт в късния 19-и и първата половина на 20-и век. Властта на краля е въведена в повечето от местните общности, под формата на езе (крале/„пълноправни вождове“), въведени в тях от Фредерик Лугарт.
Също като повечето етнически групи игбо са били възприемани от британците и другите европейци, като племе. Срещу това възразяват някои изследователи, включително Чинуа Ачебе, нигерийски писател, поет и литературен критик от народността игбо, наблягайки на „негативните му конотации и възможното неразбиране“. Той предлага игбо (макар и да нямат собствена призната държава) да се считат за нация, подобно на северноамериканските чероки или на японците.
Бележки