Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km2 заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на северозапад – община Павликени; на север – община Полски Тръмбеш; на североизток – община Горна Оряховица и община Лясковец; на изток – община Златарица; на югоизток – община Елена; на юг – община Гурково от област Стара Загора; на югозапад – община Трявна и община Дряново от област Габрово; на запад – община Севлиево от област Габрово.

Релеф, води, природни забележителности Релеф Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.

Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).

Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).

Най-северната част на общината, северно от Търновските височини е заета от южните части на Средната Дунавска равнина и конкретно широката долина на река Росица, като тук източно от село Ресен е и най-ниската точка на общината – 54 m н.в.

Води Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Янтра. Реката протича през общината с част от своето средно течение, като образува два изключително красиви пролома. Южно от село Ветринци, между нископланинските ридове Стените на запад и Меловете на изток е Ветринският пролом, а между Беляковското плато на запад и Арбанашкото плато, в района на град Велико Търново – забележителния Търновски пролом. В северната част на общината преминава част от долното течение на най-големия приток на Янтра – река Росица, заедно със своите десни притоци реките Негованка и Бохот. Река Негованка в района на село Емен образува живописния Еменски каньон. Южно от областния център през общината преминава най-долното течение на река Белица (десен приток на Янтра) и най-долното течение на левия ѝ приток Дряновска река. В най-югоизточната част на общината преминава участък от средното течение на река Веселина, ляв приток на Стара река, която от своя страна е десен приток на Янтра.

Административно-териториални промени след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци; през 1881 г. – с. Боруш е изселено; Указ № 30/обн. 8 април 1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно; Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място – ман.с. Преображенски манастир; Указ № 48/обн. 9 февруари 1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Балван махла на с. Ветринци; – преименува к. Гърците на к. Градците; – преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор; – преименува с. Кованлъка на с. Пчелище; – преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля; – преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево; – преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци; МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей; МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец; – преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци; Указ № 48/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци; Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик; – признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода; през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт; Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите; Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби; – преименува к. Самсиите на к. Виларе; – преименува к. Николчовци на к. Пирамидата; Указ № 57/обн. 5 февруари 1965 г. – заличава колибите Таслаците и Татунчовци поради изселване; Указ № 501/обн. 27 юли 1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново; Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци; – осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец; – осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец; – осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци; – осъвременява името на к. Ушовци на к. Ушевци; Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Чолаковци и го присъединява като квартал на гр. Велико Търново; Указ № 1275/обн. 22 юни 1973 г. – признава с. Килифарево за гр. Килифарево; Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава колибите Зънзарите и Свирците поради изселване; Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Дебелец за гр. Дебелец; Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава колибите Градците, Гърневци и Радневци и ги присъединява като квартали на с. Вонеща вода; Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава колибите Димановци и Филип Тотево и ги присъединява като квартали на с. Войнежа; – заличава к. Терзиювци и ги присъединява като квартал на к. Мишеморков хан; Указ № 469/обн. 27 април 1976 г. – преименува и признава к. Мишеморков хан за с. Грамадливо; Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава ман.с. Преображенски манастир и го присъединява към с. Леденик; – заличава к. Хубановци и ги присъединява към к. Райковци; Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава махалите Големаните, Кладни дял и Нацовци и к. Райковци за села; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – заличава община Килифарево и присъединява прилежащите ѝ населени места към община Велико Търново; Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – отделя кв. Шемшево от с. Леденик и го възстановява като отделно населено място – с. Шемшево; Указ № 95/обн. 7 април 1992 г. – преименува с. Капиново на с. Къпиново; Указ № 97/обн. 17 април 1992 г. – възстановява старото име на с. Грамадливо на с. Мишеморков хан; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Население

Населени места

Общината се състои от 89 населени места, от които 3 града и 86 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

+ Списък на населените места в община Велико Търново, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Велико Търново 68 507 30,379 Търново, административен център на общината и областта Дебелец 3569 26,375 Килифарево 1761 28,989 Арбанаси 372 11,881 Балван 435 33,670 Белчевци - - Белчовци, в з-щето на с. Войнежа Беляковец 864 22,497 Бижовци - - в з-щето на с. Райковци Бойчеви колиби 2 - Бойчовци, в-щето на с. Габровци Бойчовци - - в з-щето на с. Вонеща вода Бочковци - - в з-щето на с. Райковци Бояновци 7 - в з-щето на с. Въглевци Бранковци - - в з-щето на с. Въглевци Буковец 60 8,717 Велчево 146 20,102 Фида бей, Марийно Ветринци 175 19,542 Балван махла Виларе - - Самсиите, в-з-щето на с. Райковци Водолей 447 14,829 Ибричево Войнежа 30 40,831 Вонеща вода 160 36,739 Въглевци 32 31,885 Върлинка 2 - в з-щето на с. Големаните Габровци 29 25,326 Гащевци 7 - в з-щето на с. Въглевци Големаните 17 12,069 Горановци 1 - в з-щето на с. Райковци Горен Еневец 4 - Горни Дупини, в з-щето на с. Габровци Деветаците 1 - в з-щето на с. Габровци Дечковци 3 - в з-щето на с. Въглевци Димитровци 20 - в з-щето на с. Габровци Димовци - - в з-щето на с. Райковци Дичин 226 20,483 Дойновци - - в з-щето на с. Вонеща вода Долен Еневец - - Долни Дупини, в з-щето на с. Габровци Долни Дамяновци 2 - Дамяновци, в з-щето на с. Вонеща вода Дунавци - - в з-щето на с. Въглевци Емен 71 15,021 Ивановци 4 - в з-щето на с. Райковци Илевци 1 - Илювци, в з-щето на с. Войнежа Йовчевци - - Йовчовци, в з-щето на с. Вонеща вода Кисьовци 4 - в з-щето на с. Вонеща вода Кладни дял 6 - в з-щето на с. Войнежа Клъшка река 2 - в з-щето на с. Райковци Куцаровци 4 - в з-щето на с. Плаково Къпиново 324 20,636 Капиново Лагерите - - Първовци, в з-щето на с. Райковци Леденик 846 22,619 Малки чифлик 310 6,015 Малчовци 8 - в з-щето на с. Големаните Марговци - - в з-щето на с. Вонеща вода Миндя 241 30,849 Мишеморков хан 3 - Грамадливо, в з-щето на с. Райковци Момин сбор 186 15,256 Кестамбол Нацовци 63 – в з-щето на с. Големаните Никюп 332 19,433 Ново село 465 41,868 Осенарите 1 - в з-щето на с. Вонеща вода Пирамидата – – Николчовци, в з-щето на с. Райковци Плаково 187 29,841 Пожерник - - в з-щето на с. Въглевци Поповци 1 - в з-щето на с. Войнежа Присово 791 24,755 Продановци 4 - в з-щето на с. Войнежа Пушево 155 14,767 Пчелище 500 33,450 Кованлъка Пъровци 8 - в з-щето на с. Габровци Радковци 8 - в з-щето на с. Въглевци Райковци 21 39,530 Рашевци 1 - в з-щето на с. Вонеща вода Ресен 1760 49,866 Русаля 237 20,236 Голямо Яларе Русковци - - в з-щето на с. Райковци Самоводене 1628 42,107 Самсиите 1 - в з-щето на с. Въглевци Сеймените 4 - в з-щето на с. Райковци Семковци - - в з-щето на с. Райковци Суха река - - в з-щето на с. Войнежа Сърненци - - Караджовци, в з-щето на с. Вонеща вода Терзиите 2 - в з-щето на с. Вонеща вода Тодоровци 1 - в з-щето на с. Войнежа Ушевци - - Ушовци, в з-щето на с. Вонеща вода Хотница 394 30,341 Цепераните 2 - в з-щето на с. Райковци Церова кория 416 14,958 Цонковци - - в з-щето на с. Райковци Шемшево 579 12,539 Шереметя 195 6,792 Шодековци - - в з-щето на с. Габровци Ялово 73 10,152 ОБЩО 76 718 885,345 52 населени места без землища73 населени места с по-малко от 350 души население, от които 22 без население

Население (2001 – 2016) 95 000 души (2001) 93 865 души (21.07.2005) 91 706 души (24.08.2007) 93 252 души (15.12.2009) 91 333 души (1 февруари 2011) 87 181 души (31 декември 2016)

Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 88 670 100,00 Българи 75 570 85.23 Турци 3 681 4.15 Цигани 595 0.67 Други 350 0.39 Не се самоопределят 313 0.35 Неотговорили 8 161 9.20

Раждаемост, смъртност и естествен прираст Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ: