Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е български политик, революционер, журналист и поет.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 477.
Роден в Търново през 1854 година, той учи за кратко в Одеса и от ранна възраст се включва в българското национално движение, става един от водачите на Вътрешната революционна организация и участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). Веднага след Освобождението се издига в средите на Либералната партия и през 1884 година става председател на Народното събрание.
С решителните си действия Стамболов изиграва важна роля за провалянето на проруския Деветоавгустовски преврат и като най-активният член на Регентството пресича последвалите опити на Русия за намеса в политическия живот. През 1887 година става министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. При управлението си стабилизира политически и стопански страната, но е критикуван за авторитарните му методи и преследването на политически противници. Малко след отстраняването му от власт Стамболов е убит от атентатори.
Биография Произход и образование Стефан Стамболов е роден на 30 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунито.
Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.
Национално-революционни борби Ранна революционна дейност
Стамболов пристига в България през лятото на 1873, където става пълномощно лице на Търновския революционен комитет. На 20 – 21 август 1874 по инициатива на Търновският и Русенският частен леволюционен комитет се провежда Общо събрание на БРЦК.Кой кой е сред българите XV-XIX в". исторически документален сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев.; Анубис, 2000 г. Според мнозинството от българските учени на заседанието Общото събрание на Българския революционен централен комитет той е делегат на Търновския частен революционен комитет. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски. В по-ново време Веселин Игнатов оспорва тези твърдения. Той припомня, че според спомените на Христо Иванов – Големия, Стамболов не присъства на заседанието, а се появява скоро след това във Велико Търново и е „аташиран“ към Матей Преображенски.Игнатов, Веселин. "100 мита в Българската история (18-19 век). 2 том" издателство Милениум. глава " И Стефан Стамболов заместна Апостола" 2007 г., стр. 271-272 Други изследователи също са на мнение, че пълномощията на Стамболов далеч не са така големи както би се полагало на един наследник на Левски (и че това е изкуствен ореол създаден от З.Стоянов).
През септември-декември предприема обиколка из страната, през време на която Стамболов успява да възстанови, укрепи или създаде голям брой комитети в Търновско, Пловдивско и Русенско и да се сдобие с пълномощни от над 40 тайни дружества. В края на обиколката той е компрометиран и се налага да се укрие в РумънияИгнатов, Веселин. "100 мита в Българската история (18-19 век). 2 том" издателство Милениум. глава " И Стефан Стамболов заместна Апостола" 2007 г., стр. 268-278, . През март 1875 заедно с Христо Ботев, влиза в конфликт с Любен Каравелов. Двамата се опитват да го сплашат, за да предаде комитетската архива, каса и печат.Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубид 2000, 254 стр. Стоян Заимов в своите спомени също твърди, че Стамболов в качеството на представител на Новото българско привременно правителство е поискал от отчет от Каравеловhttps://www.google.bg/books/edition/Миналото/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1 Заимов, Стоян. "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов4 1895 София, държавна печатница "Вълков", стр. 175 и го е заплашил с „вечно празен револвер“; а последният е отвърнал че няма да се отчита пред „вагабонти“, а пред Общо събрание. На Общото събрание през август 1875 г., Стамболов, Христо Ботев и Иван Драсов успяват да легализират преврата срещу Каравелов. Стамболов и Ботев поемат пропаганадата. Взето е решение за незабвно въстание. Освен това събранието го изпраща като апостол в Старозагорско. Предоверява се на позьорските обещания на „вехтите воеводи“ като дядо Никола, Панайот Хитов и Филип Тотю и в решителният час остава с едва двадесетина поддръжници. Не успява да съгласува действията с поддръжниците си по Чадър могила и те губят кураж. След неуспеха на Старозагорското въстание е принуден да се завърне в Румъния.
Участие в Гюргевския комитет В Румъния Стамболов първо смята заедно с Ил. Драгостинов да издава сатиричен вестник,Кой кой е сред българите XV-XIX в. Исторически сборник под редакцията на проф. Ил. Тодев, Анубис 2000, стр. 254 но е поканен от Ст. Заимов и Н.Обретенов да поеме председателството на БРЦК в Гюргево. След като се убеждава, че БРЦК в Букурещ не може да бъде съживен, той приема поканата. През ноември–декември 1875 г. Стамболов председателства Гюргевския комитет, който решава да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Определен е за главен апостол на Търновския революционен окръг.
Революциона подготовка в Българско Прехвърля се в окръга в края на януари 1876 г. Първоначално се установява в Горна Оряховица, а впоследствие – в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе. Конкретният му принос е в агитацията на населението, подбора на въстанически ръководители, събирането на парични средства и стратегическото планиране на въстанието, но усилията му за въоръжаване на населението остават без особен успех. Захари Стоянов го обвинява в позьорство.Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини – пишеха от I окръг в едно писмо, – а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. Само кавалерията ни, която е определена да обикаля по търновските полета (?!), надминува числото хиляда, ако не и повече…https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/8#textstart Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. Първа среща с Бенковски. 1877 г. "Български писател"321 стр. Апостолският комитет в Гюргево беше забранил уж твърде строго да няма преувеличение в работите, поне между апостолите, но малцина съблюдаваха това важно обстоятелство.https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/8#textstart Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. Първа среща с Бенковски. 1877 г. "Български писател"321-322 стр., При вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг (пристигнала в Горна Оряховица на 22 април 1876) проявява колебание и забавя нареждането си за въстание в Търновско. Надеждата, че ще успее да проведе съвещание на революционните комитети, е провалена от турските власти. Благодарение на шпионската си мрежа, между 25 и 28 април полицията залавя Георги Измирлиев и Иван П. Семерджиев, а революционниите комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец. са разбити. С това въстанието е осуетено в почти целия окръг с изключение на района на Габрово, Бяла черква и Мусина. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт с.. Самоводене и да координира революционните действия оттам също пропада. през следващите месеци той е принуден да се укрива в селото, преди да премине Дунав през август същата година.Страшимировъ, Димитъръ Т. История на Априлското възстание. Томъ III. Пловдивъ 1907. Стр. 283, 294 – 296 Заедно с Павел Бобеков успява да избяга в Румъния.
В Румъния Стамболов взема участие в ръководството на Българското централно благотворително общество (есента на 1876) и е редактор в основания от Ботев вестник „Нова България“.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на руския ежедневник „Новое время“, Петербург, като активно подпомага Славянския комитет. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за действуващата руска армия, а освен това действа като преводач в армията и подпомага разузнаването.
След Освобождението
В края на август 1878 г. Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония. Стр. 16
Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия, който предвижда организирана агитация в Южна България и подготовка на княжеството чрез закон за народното опълчение и държавен заем. През май заминава за Сливен, където съдейства за съставянето на таен централен комитет от румелийски общественици, но по инструкции от софийското правителство сдържа дейността му до приключване на дипломатическите сондажи в Европа. Неблагоприятните резултати от сондажите обричат акцията на неуспех.
В началото на септември 1885 г. Стамболов е председател на Народното събрание и е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му. След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията.
Политическа дейност Ранна политическа кариера
Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Избран е за депутат в Първото (1879), Второто (1880 – 1881) и отново в Четвъртото обикновено народно събрание, което оглавява като председател от 1884 до 1886 г.Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988. Стр. 397
Със статиите си във в-к „Целокупна България“ през лятото на 1879 г. Стамболов е един от водачите на агитацията срещу правителството на консерваторите и с основен принос за победата на либералите на парламентарните избори в края на септември. На същите избори е избран за депутат и утвърден от мнозинството в Народното събрание, независимо че по това време е все още далеч от изискуемата минимална възраст от 30 години. Стамболов е един от непримиримите, които принуждават правителството на Тодор Бурмов да подаде оставка, противопоставят се на съставянето на коалиционен кабинет и по този начин предизвикват преждевременното разпускане на събранието от княз Александър Батенберг.