Да̀мян (, Дамяно, катаревуса: Δαμιανόν, Дамянон до 1926 година Δάμιανη, Дамяни), на турски Сулуклу или Сулукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
География Селото е разположено на 150 m надморска височина, в северозападния край на Солунското поле на 5 km североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).
История В Османската империя В XIX век Дамян е малко чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дамія и го описва като българско село.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дамян:
В началото на 1870-те години жителите на Дамян са сред много малкото села в Ениджевардарска каза, които признават Българската екзархия и се обръщат към нея с молба да им издейства ферман за построяване на църква.
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Сюлюклю (Sülüklü), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Дамяни (Δάμιανη), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Дамяни (Δαμνιανή) е село с 8 християнски семейства.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Дамян (Сулукли) брои 90 жители, всички българи християни.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дамян (Damian) има 112 българи екзархисти. Според председателя на българската община в Ениджевардар Никола Шкутов по това време църквата в селото е затворена от правителствения чиновник Реджеп ефенди. Местните жители построяват параклис от рогозки, в който продължават да се извършват литургиите.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Δαμιανή) има 130 екзархисти.
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Дамяни или Сулукли (Δάμνιανη ή Σουλουκλή) като село с 60 мъже и 55 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дамян (Дамјан) има 12 къщи славяни християни.
В 1924 година цялото българско население на селото – 115 души, е изселено в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия. Ликвидирани са 37 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция. В 1926 година селото е прекръстено на Дамяно. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 100 бежански семейства и 373 души бежанци.
Тъй като селото е полупланинско, произвежда малко пшеница, тютюн и грозде и частично е развито скотовъдсктвото.
Личности Родени в Дамян Георги Иванов Пешев – Гончо (1885 – 1973), четник при Христо Зинов и Иван Бърльо, починал в Свети Влас Георги Костадинов Гинев (Гошо Дамянски), ръководител на местния комитет на ВМОРО Димитър Айгъров (1866 – 1947), български революционер от ВМОРО
Литература Диалектни текстове от Дамян в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 211 - 212.
Бележки
Категория:Села в дем Пела