Со̀фия е столицата на България. С население от , той е най-големият град в страната, както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.
София е разположена в централната част на Балканския полуостров, в оградената от няколко планини Софийска котловина, която е най-голямото и едно от най-високите Подбалкански полета. Тя заема средищно положение на Балканите, като няколко главни пътя я свързват с другите части на полуострова – през Вакарелската планина към Тракия и Цариград, през Драгоманския проход към Белград и Централна Европа, по долината на Струма към Гърция и Северна Македония и през няколко прохода в Стара планина към Северна България и Румъния. Източно от града преминава река Искър, а през самия град няколко малки нейни притоци.
Първото писмено свидетелство за града е от II век пр. Хр., когато той е главен град на един от тракийските народи. Той се превръща в един от главните опорни центрове на Римската империя на Балканите и през IV век служи за временна резиденция на няколко императори. Градът запазва значението си и през Средновековието, а след XV век преживява нов разцвет, като една от главните логистични бази в тила на Османската империя при нейните военни кампании в Централна Европа. С военното отслабване на Империята от края на XVII век София също запада и през следващите две столетия населението му намалява а много сгради са занемарени или изоставени. През 1879 година, малко след Освобождението на България, градът става столица на новата държава и през следващите десетилетия бързо се разраства.
Днес София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, централните сгради на Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.Красен Николов, „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“, mediapool.bg, 14.07.2006 г.
Етимология Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδῶν πόλις),Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033. грецизирано название, чийто латински вариант е civitas Serdensium.В надписа ILBulg № 211, поставен през 152 г. от император Антонин Пий. Смята се, че то означава „град на сердите“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“The Cambridge Ancient History, Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“„Римска история“, глава 51, части 23, 24, 25. Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.
Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. Вацлав Томашек го извежда от индоевропейската дума çardh („устойчив“, „упорит“), а Стефан Младенов и Гаврил Кацаров – от същия корен, но във формата çardhas („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. Раду Вулпе извежда името от корена serd („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.
Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика (на латински Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. Нерядко името се пише и произнася Сардикѝ (на гръцки Σαρδική). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата Сардики, докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата Сардики, докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха.
Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в Хамбарлийския надпис. По-късно то е изместено от славянската форма Средец (), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII – IX век. Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.
В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името Триадица, по-рядко във формата Тралица (този вариант е трансформиран в арабската книга на Мохамед ал-Идриси в Атралиса). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на , като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ’ς. Според друга хипотеза, поддържана от автори като Васил Гюзелев и Веселина Вачкова, името идва от Света Троица (Αγία Τριάδα), свързвана с църквата „Света София“.
В западните хроники на кръстоносните походи от XI – XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица – Стерниц, Стралиц, Стралициум. В унгарски хроники от XII – XIV век се изпозват имената Сцередуци и Скарбициум.
Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във Витошката грамота около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от Българското книжовно дружество, чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.
География
Местоположение Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на Софийското поле, една от Задбалканските котловини, разположена между Западна Стара планина (Мургаш, Софийска планина и Три уши) на север и планините Люлин, Витоша, Плана и Лозенска, части на Средногорската планинска система, на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – Сеславци и Кремиковци – са разположени по склоновете на Стара планина.wikimapia.org
Землището на град София има площ 492 km²,Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г., сайт на Националния статистически институт. като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града (Банкя, Бухово и Нови Искър) и 27 села (Бистрица, Железница, Плана, Бусманци, Владая, Волуяк, Герман, Горни Богров, Долни Богров, Долни Пасарел, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Огоя, Панчарево, Чепинци и Яна) от Столична община, 5 села (Големо Бучино, Дивотино, Кладница, Люлин, Чуйпетлово) от община Перник, 2 села (Гурмазово, Пожарево) от община Божурище и 1 село (Ябланица) от община Своге.github.com
Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Витиня. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: Владайската, Перловската, Искър, Лесновска река, Суходолска река, Боянска река, Блато. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.
Столицата се намира на 150 km от Пловдив, на 441 km от Варна, на 360 km от Бургас по Автомагистрала Тракия, на 309 km от Русе, на 234 km от Стара Загора, на 28 km от Перник, на 104 km от Кюстендил, на 102 km от Благоевград, на 60 km от ГКПП Калотина, на 89 km от ГКПП Стрезимировци, на 113 km от ГКПП Олтоманци, на 114 km от ГКПП Гюешево, на 182 km от ГКПП Кулата-Промахон. Разстоянието до северномакедонската столица Скопие е 245 km, до румънската столица Букурещ е 383 km, до сръбската столица Белград е 397 km, до косовската столица Прищина е 333 km, до мегаполиса и най-голям турски град Истанбул е 553 km, до турската столица Анкара е 1001 km, до черногорската столица Подгорица е 575 km, до столицата на Босна и Херцеговина Сараево е 606 km, до хърватската столица Загреб е 787 km, до втория по големина гръцки град Солун е 294 km, а до гръцката столица Атина е 792 km.
Климат София е разположена в умерения климатичен пояс и има влажен континентален климат с топло лято (Dfb в климатичната класификация на Кьопен) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C.
Средната годишна температура е 10,6 °C. Зимите в града са студени и снеговити. Времето е нестабилно и динамично; наблюдават се резки температурни амплитуди под влияние на траекторията на формиращите се средиземноморски циклони. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15 °C или още по-ниско, най-вече през месец януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA, stringmeteo.com.
Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35 °C, най-често през месеците юли и август.