Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
География Географско положение, граници, големина Общината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 864,997 km2 е 1-ва по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Девин; на север – община Чепеларе; на североизток – община Лъки, област Пловдив и община Баните; на изток – община Мадан; на югоизток – община Рудозем; на юг и югозапад – Гърция.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е средно и високо планински и тя е общината с най-високата средна надморска височина в България. Заема южните, най-високи части на Западните Родопи.
От югозапад на североизток, в северната част на общината, на протежение от около 35 km се простира най-високият, най-мощният и втори по дължина планински дял в целите Родопи – Переликско-Преспанския дял, който по цялата си дължина е вододел между водосборните басейни на реките Марица и Арда, а ширината му варира от 8 – 10 до 15 – 20 km. На югозапад започва от държавната ни граница с Гърция при гранична пирамида № 135, където се издига безименен връх с височина 1929,9 m. От него на северозапад се отделя рида Чамлия, а при връх Голям Перелик 2190,2 m (най-високата точка на общината и на целите Родопи) на северозапад – рида Мурсалица. От там билото продължава на североизток преминава през седловината Превала (Ешекулак, 1687,5 m) и достига до връх Снежанка (1925,8 m), от който на северозапад се отклонява рида Чернатица, а на юг – Букова планина. Следва седловината Рожен (1436 m), след която на юг и югоизток се отделя дълъг и мощен рид разположен между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда. При връх Преспа (2000,4 m) на югоизток се отделя друг дълъг и мощен безименен рид, разположен между реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).
От граничния връх висок 1929,9 m на северозапад се отделя рида Чамлия, разположен между долините на реките Чаирдере и десният ѝ приток Мугленска река. В пределите на община Смолян попадат част от неговите източни склонове с най-високата му точка (1948,3 m), намираща се 4,5 km южно от село Мугла.
От връх Голям Перелик на северозапад се отделя рида Мурсалица, заемащ района между долините на Мугленска река и Широколъшка река. На територията на общината са простира неговата югоизточна, най-висока част с връх Карлъка (2188,1 m).
От връх Снежанка на северозапад се отделя друг мощен и дълъг планински рид – Чернатица, като в пределите на общината попада малък участък от южните му склонове, обърнати към дълбоката долина на Широколъшка река. По билото му се издигат върховете Мечи връх (1872,6 m) и Карабалкан (1958,6 m). Южно от връх Снежанка се простира малката Букова планина. На запад тя достига до прохода Превала (Ешекулак), на юг и изток до долината на река Черна (ляв приток на Арда) и левият и приток Бяла река, а на север до седловината Рожен.
Източно от седловината Рожен от Переликско-Преспанския дял в северна и южна посока се отделят други два планински хребета. На север се отделя Радюва планина, като в пределите на общината попадат нейните най-южни части с връх Студенец 1843,4 m. На юг, а след това на югоизток между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда се простира дълъг и тесен безимен планински рид, височината на който постепенно се понижава в източна посока.
И накрая, в крайната североизточна част на община Смолян се простира западната, най-висока част на друг безимен планински хребет, който се отделя от връх Преспа на югоизток и е разположен между долините на реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).
В централната част на община Смолян от запад на изток, на протежение от 28 km, между долините на река Арда на юг и левият ѝ приток Черна на север се простира Кайнадински рид. Неговите най-високи части са разположени в западната му част, на гръцка територия, а на изток в българска височината му постепенно намалява. Най-високият му връх в България е Средния връх 1872,8 m, разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 126.
Южните райони на общината, на юг от долината на река Арда се заемат от високия и обширен Ардински дял на Западните Родопи. Най-високата му точка на територията на общината е Ардин връх 1730,1 m, намиращ се на граничната бразда южно от изворите на река Арда.
Югоизточно от село Търън, на границата с община Мадан, в коритото на река Черна се намира най-ниската точка на община Смолян – 673 m н.в.
Води Територията на община Смолян попада в обсега на два водосборни басейна – на реките Марица и Арда, като вододелът преминава по билото на Переликско-Преспанския дял. В южната част на общината протича най-горното течение на река Арда. Тя води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх, на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда и е маркиран с указателна табела. Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до границата с община Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди напускането ѝ на територията на община Смолян се появяват и първите характерни за нея планински меандри. Основни притоци в този участък са реките: Бориковска (ляв), Черешовска (ляв), Мичевица (ляв), Сивинска (десен), Орешовска (ляв) и Вълчандере (десен).
Втората по значение река в община Смолян е река Черна, първия голям ляв приток на Арда. Тя протича с почти цялото си течение от 48 km (последните 4 km са на територията на община Мадан), като отводнява югоизточните склонове на най-високата част на Переликско-Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Тя извира на 1770 m н.в. в най-западната точка на водосборния басейн на река Арда, в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, на 5 km югоизточно от с. Мугла. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Площта на водосборния ѝ басейн е 259 km2, което представлява близо 30% от площта на общината. Основните ѝ притоци са: Калъческа река (ляв), Остритска река (ляв), Техлен дол (ляв), Саскочето (ляв), Крива река (ляв), Куртев лом (ляв), Доксово дере (ляв), Бяла река (ляв, най-голям приток), Майката (ляв), Клокотнишко дере (десен), Тикалско дере (ляв), Рековска река (ляв) и Речицка река (десен).
В североизточната част на общината, през селата Кутела, Славейно и Петково протича горното течение на река Малка Арда, ляв приток на Арда. Тя води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1716 m н.в. в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, северно от хижа „Момчил юнак“. До село Славейно тече на югоизток, а след това – на изток-югоизток в тясна и дълбока долина със слаба залесеност.
Северозападната част на община Смолян попада във водосборния басейн на река Марица. Тук протичат горните и част от долните течение на Широколъшка река (десен приток на Въча, която е десен приток на Марица) и Мугленска река (десен приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча). Широколъшка река извира на 800 m северно от връх Снежанка в курорта „Пампорово“, kd 1700 п н.в. под името Голяма река. Тече в посока запад-северозапад в дълбока, гъсто залесена долина между ридовете Чернатица на североизток и Мурсалица на югозапад. Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 850 m южно от него, на 2036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока най-напред в широка долина заета от обширни ливади, а след село Мугла в дълбока каньоновидна долина, като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица.
Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %) Общо 41 452 100,00 Българи 32 708 78,91 Турци 170 0,41 Цигани 301 0,73 Други 161 0,39 Не се самоопределят 298 0,72 Неотговорили 7814 18,85
Движение на населението (1934 – 2011)
Населени места Общината има 86 населени места с общо население от 33 688 жители към 7 септември 2021 г.
+ Списък на населените места в община Смолян, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Алиговска 11 - в з-щето на с. Арда Момчиловци 1025 40,464 Горно дере кьой Арда 181 17,928 Мугла 122 74,295 Баблон - - в з-щето на с. Смилян Надарци 1 - в з-щето на с. Кремене Белев дол 65 3,764 Орешец 22 13,669 Яманско, Орешица Билянска 18 - в з-щето на с. Горна Арда Остри пазлак 6 - в з-щето на с. Подвис Бориково 13 22,267 Хасанково Петково 229 23,507 Бостина 91 4,771 Пещера 2 - Момарско, в з-щето на с. Турян Буката 44 7,631 Буково Писаница 9 - в з-щето на гр. Смолян Букаците 45 10,048 Баш бук Подвис 118 6,147 Подвиз Виево 267 14,779 Каршилъ Полковник Серафимово 86 24,868 Алами дере, Ябълка Влахово 309 - в з-щето на гр. Смолян Попрелка 6 - в з-щето на с. Кремене Водата 6 - в з-щето на с. Стойките Потока 2 - Селище, в з-щето на с. Бориково Вълчан 33 11,000 Курт дере Река 169 7,237 Върбово 1 - в з-щето на с. Широка лъка Речани 37 - Хасановска река, в з-щето на с. Арда Габрица 24 - Габрово, в з-щето на гр. Смолян Ровина 107 - в з-щето на с. Подвис Гела 21 33,959 Селище 78 3,752 Гоздевица - - Гоздювска, в з-щето на с. Арда Сивино 92 20,429 Текир Горна Арда 30 7,698 Барутинска Славейно 92 23,233 Карлуково Горово 14 10,599 Чамжас Сливово 1 - в з-щето на с. Широка лъка Градът 100 4,256 Градок Смилян 1603 29,248 Гращица 6 - в з-щето на с. Стойките Смолян 25555 134,590 Пашмаклии Гудевица 13 - Гудевска, в з-щето на с. Арда Соколовци 125 13,339 Долно дере кьой Димово 2 - в з-щето на с. Кремене Солища 29 14,670 Сулища Дунево 116 - в з-щето на гр. Смолян Средок 36 - в з-щето на с. Горна Арда Еленска 95 - в з-щето на с. Търън Стикъл 15 - в з-щето на с. Солища Ельово 2 - в з-щето на с. Горово Стойките 164 42,803 Заевите 1 - Заевете, в з-щето на с. Гела Стража 77 6,309 Змиево 6 - в з-щето на с. Вълчан Сърнино 2 - Гарзмарет, в з-щето на с. Сивино Исьовци 14 - в з-щето на с. Могилица Тикале 101 9,906 Катраница 125 9,406 Требище 116 3,744 Киселчово 8 24,696 Киселичево Турян 28 18,858 Кокорово 20 - Кокорково, в з-щето на с. Орешец Търън 631 15,543 Кошница 57 10,444 Ухловица 5 - в з-щето на с. Могилица Кремене 6 20,312 Фатово 76 - в з-щето на с. Полковник Серафимово Кукувица - - Куковица, в з-щето на с. Широка лъка Хасовица 6 - в з-щето на гр. Смолян Кутела 229 15,516 Чамла - - в з-щето на с. Мугла Левочево 87 18,594 Чеплетен 29 6,756 Липец 32 - Дюрмете, в з-щето на с. Букаците Черешките 2 - в з-щето на с. Бориково Лъка 69 3,470 Черешово 5 - в з-щето на с. Могилица Люлка 10 - Чекичето, в з-щето на с. Сивино Черешовска река 6 - в з-щето на с. Могилица Магарджица 12 - в з-щето на с. Гела Чокманово 63 9,243 Милково - - в з-щето на с. Кошница Чучур 2 - Ючур, в з-щето на с. Полковник Серафимово Могилица 260 16,629 Тоз бурун Широка лъка 365 54,620 ОБЩО 33688 864,997 43 населени места са без землища
Административно-териториални промени Писмо на МВРНЗ № 11799/обн. 16.10.1925 г. – разделя с. Фатово на две отделни населени места – м. Горно Фатово и м. Долно Фатово;