Ру̀се е град в североизточната част на България, административен център на област Русе и община Русе. Населението на града е около , като той е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина в страната.
Русе е разположен на североизточната граница на България с Румъния, на 313 km от столицата София и на 73 km от румънската столица Букурещ, градът е потенциален стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, утвърдената му роля на важен промишлен център, както и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав – Дунав мост. Реката приобщава града и към Паневропейски транспортен коридор 7, създавайки условия за търговско и круизно речно плаване.
Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало. Още преди хилядолетия (от II в. пр. н. е.) на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост Сексагинта Приста, която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. Налице са археологически находки, свидетелстващи за съществуването на тракийско селище преди възникването на Сексагинта Приста. След опустошаването на средновековния град Червен, който е бил сред важните средища на Второто българско царство, редом със столицата Търновград, голяма част от жителите на разрушената крепост са мигрирали към разрастващото се селище на територията на днешен Русе. По време на османското владичество градът продължава да се развива, като се превръща във важен пристанищен търговски център и военно укрепление.
Русе е роден град на редица български възрожденци, радетели на българския дух, революционери и участници в Освобождението. Редом с това обаче той е и един космополитен за времето си, толериращ различни вероизповедания и възприемащ технологични и социални нововъведения европейски град. След Освобождението градът е най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението.Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 709 стр.www.nsi.bg Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град.
Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.Защо Русе е известен като Малката Виена, 28.9.2014.Русе – Малката Виена в България , 18.11.2020. Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата. Жителите и гостите на Русе имат възможността да се насладят на архитектура, уникална за България. Аристократичният и романтичен дух на града привлича все повече туристи.www.nsi.bg
Девизът на Русе е „Град на свободния дух“.www.ruse-bg.eu
Русе е родното място на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети.
Име Името „Русе“ идва след редицата от имена: Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг и други.
Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското рыждь. Имената Русчук и Русе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе.„Русе – Биография на Дунавския град“ – Васил Дойков Най-старият източник, в който се споменава името Русе, е един итинерарий (пътеводител) от края на XIV в. Наред с Търново в него е отбелязано името Роси.
География
Русе се намира на десния бряг на река Дунав в западната част на низината Побрежие, североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, южният бряг край Русе е висок и сух, като градът е разположен върху две заливни и три надзаливни тераси (15 – 22 m, 30 – 66 m и 54 – 65 m). Средната надморска височина на градската част е 45,5 m. Градът се намира на 73 km южно от Букурещ, на 313 km североизточно от София, на 288 km от Пловдив, на 194 km от Варна и на 241 km от Бургас.
Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 km. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад до височината Сърпчето (защото опасва град Русе от юг, като сърп). През XX век западният край на града е променен значително – устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.
Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 m. Върху него се намира най-високата телевизионна кула в България – 204 m с антената.Най-високи съоръжения в България
Като пристанищен град на река Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез Рейн – Майн – Дунав. Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за наводнения. Изключения правят заливната тераса, местата около устията на р. Русенски Лом – квартал „Сарая“, бившите флотски казарми и пристанище Русе-запад.
Климат Климатът е умереноконтинентален. Лятото е горещо, зимата е студена и ветровита, есента и пролетта са краткотрайни. Най-високата измерена температура в Русе е 44,7 °C, а най-ниската – −27,7 °C. Средно годишно падат около 600 mm валежи.
История
Античност и Средновековие
Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан (69 – 70 г.) като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години сл. н. е. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава (виж Дунавски лимес). Тук през различно време стануват кохорти от по 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия е важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през 6 век.
През периода на Първото българско царство (7 – 11 век) и Второто българско царство (12 – 15 век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
Под османско владичество и по време на Българското възраждане (1388 – 1878) Първото сведение за устройството и формата на Русенската крепост намираме в хрониката на Ваврен. След превземането на Тутраканската и Гюргевската крепост през 1445 г. влашкият войвода Влад Дракул казал на Валеран дьо Ваврен, че „по пътя за Никопол на българския бряг имало един кастел, наречен Русико“. Важно е да се уточни, че Русенският кастел бил „съвсем подобен“ на тутраканския (имал квадратна форма с 4 ъглови кули – 3 малки и 1 голяма, която отгоре завършвала с дървени конструкции). Това означава, от една страна, че те са изградени в едно и също време и водят началото си отпреди Османското нашествие в този край, и от друга страна, че Русенската крепост е имала малки размери. И наистина тукашният турски гарнизон е бил съвсем малоброен – през 1479/80 г. се числели 11 постоянни бранители към „крепостта Йергьоги на отсамния бряг“. Селището на Русе извън крепостта е наречено в хрониката на Ваврен „село“, но според регистъра от 1479/80 г. той е град с доста многочислено население – 239 български домакинства и 4 мюсюлмански. Влашкият войвода Влад Цепеш съобщава в писмото си до унгарския крал Матиаш Корвин, писано в Гюргево на 11 февруари 1462 г., че в „Гюргево от двете страни“ са избити 6414 души и че превзел крепостта на отсрещната страна на Дунава, т.е. Русе, и нейният субашия (началник) бил убит.
Изгорялата през 1445 г. и пострадала при нападението на Влад Цепеш крепост била поправена по нареждане на султан Мехмед II (1451 – 1481), Това известява един османотурски надпис върху мраморна плоча, която някога е била вградена вероятно над портата на Русенската крепост.
Името Русчук се споменава за пръв път през 1503 г. в мирния договор между Унгария и Османската империя. Градът наброява 6000 дървени къщи, и има построени 9 джамии и 2 бани.Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 711 стр.
По време на похода от 1596 – 1598 г. на влашкия войвода Михай Витязул Храбри Русчук е опожарен и съсипан. През 1738 г. в Русе населението е преобладаващо турско. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра. Градът наброява до 20000 души според хроники от 1793 г.
През 1810 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806 – 1812 г.. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който е отбит, струвайки на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършва на 26 август с поражение за тях в сражението при с. Батин, след което руските отряди завземат Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предават Русчук (Русе) и Гюргево.
През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево, със загуби до 5 хил. души.
През 1854 г. по данни на Нойс „расите на три континента се смесват из улиците н Русчук“.
Русчук израства като един от най-големите дунавски балкански градове и след Кримската война от XIX век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя (от 1864 г. до 1877 г.), простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.
През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 г. През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена. През 1866 г. се открива първата телеграфна линия в България между Варна и Русчук (Русе), минаваща през Шумен.„Живописное путешествие по европейской и азиатской Турции и Южно-славянские страны“, Глава ХХХVІІІ „От Русчук до Варна“. Издадена в Москва, 1878 През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук – Варна). През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру. През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика в България, „Света Петка“.Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878 – 1947. Русе. През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.
Поради удобните връзки с Цариград, през 1836 г. Русчук (Русе) е избран за вилаетски център, което стимулира неговото развитие. Тук са се намирали почти половината от промишлените предприятия в Дунавския вилает – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите на балканите, железопътно-ремонтното предприятие – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук – Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя.