Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 11,5 km югоизточно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 г. са отделни села. По данни от НСИ населението на града е . Към 2021 година Асеновград е на 18-о място по големина в страната.
До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.
Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.
Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос.
География Град Асеновград е разположен в южната част на област Пловдив. Намира се на 19 km от областния център Пловдив и на 167 km от столицата София. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Черноочене, Баните и Чепеларе.
Градът е разположен в дефилето на река Асеница (Чепеларската река или Чая) при нейния изход от Родопите към Горнотракийската низината. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция по маршрута Пловдив – Смолян – Златоград – Ксанти.
Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4 – 5 km на север по течението на реката.
Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко – през септември и октомври. Обилни дъждове през пролетта са причинявали наводнение в града. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване.
Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.
История Име Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) – неизвестен герой от X – XI век.
История на града Първобитен живот В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на широчина е 88 m и 5 m височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.
Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 km на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500 – 3000 г. пр. н. е.).
В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 m. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.
В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.
Античност Според гръцките историци Асеновград е основан през VII век пр.н.е. под името Стенимахос от 3000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.
В черквата „Богородица Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф, посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.
Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.
От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cm с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.
Между Горни и Долни Воден, източно от античния град, са открити останки от християнска църква, строена през втората половина на IV век и използвана до VI век.
Според изследванията на Проф. Атанас Милчев, градът е основан от тракийски племена, за което свидетелстват няколкото открити тракийски могили, както и артефакти от периода. Основната тракийска махала е била в района на параклиса Св. Димитър, което е било и най-защитеното място. Първите гърци се заселват по-късно при експанзията на Филип Македонски, като търговци, които са търгували с местното вече установено Тракийско население. За масовото Тракийско население говорят и многото намерена тракийска керамика, както и множеството тракийски светилища, като откритото до манастира Св. Кирил и Йолита. Траките не са използвали своя писменост, поради което бързо възприемат културата на гръцките заселници-търговци, както и гръцкото има не Асеновград. Но изследваният на проф. Милчев безспорно доказват тракийското начало на Асеновград.
Средновековие Средновековното име на Асеновград – Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани.
В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града: Янова – местността, в която е изграден манастирът Аврова – село Яврово Добролонг – село Добралък Лалково – село Лилково крепостта Петричос (Περιτζός, Перицос) – Асенова крепост От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до настоящата метошка църква, носеща името на същия светия.
Около разположената на 2 km южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.
В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич, наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.
Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.
Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I – Иванко. През 1198 г. обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре.
На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен.Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол. София, 1985 г., 2000 г., § 436 – 440.
Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259 – 1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.
Нова история