Луис или Лю̀двик Войткѐвич (; ) e руски офицер (майор),Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г. поляк по произход. Войткевич е авантюрист и участва в редица въстания и бунтове в Руската и Османската империи, включително в Кресненско-Разложкото въстание.Svoboda ili smŭrt: biografia na Gotse Delchev, Mercia MacDermott, Nauka i izkustvo, 1979, str. 49.
Биография Предполага се, че Войткевич е роден между 1825 и 1836 година.Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 76. Взема участие в Януарското въстание (1863 – 1864), организирано в Полското кралство срещу Руската империя, а след потушаването му емигрира във Франция.Turkowska, Magdalena, Polacy a sprawa macedońska. Polscy powstańcy jako działacze polityczni w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта biuletynmigracyjny.uw.edu.pl. Посетен на 27 април 2015 г. По-късно се представя за френски офицер от Генералния щаб.
През 1870 годинаCzyżewska, Małgorzata, Magdalena Turkowska, Polacy w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта etnograficzna.pl. Посетен на 27 април 2015 г. заминава за Османската империя и се установява в македонския град Велес. Там започва да преподава френски език в местното българско училище и се жени за дъщерята на видния общественик Димитър Карамфилович. Участва в Босненското въстание от 1875 година, както и в Сръбско-турската война. Взема участие и в Руско-турската война (1877 – 1878), като през септември 1877 година командва чета в Северна Македония.Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 77. След войната, софийският комитет „Единство“ го определя за войвода на доброволческа чета, с която Войткевич на 1 – 2 октомври 1878 година се опитва да мине границата при Кюстендил, но не успява.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
По-късно от средата на октомври е определен от комитетите „Единство“ за един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на чета от около 250 души предимно доброволци от Княжеството, с която се установява в Брезница. Тъй като е военен, е назначен за командващ едното въстаническо отделение. Влиза в конфликт и борба за първенство с командира на другото атаман Адам Калмиков. След разногласия с ръководителите българи е отстранен и се оттегля в Княжеството.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 46 – 47. Съществува мнение, че до отстраняването му се стига вследствие на интриги от страна на австро-унгарските агенти сред ръководителите на въстанието.Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 80 – 81.Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
След като в началото на ноември Баньо Маринов, който е един от ръководителите на въстанието в Банско е тежко ранен, комитетът „Единство“ налага Войткевич за член на военния съвет на неговото мястото. В резултат на 12 ноември Войткевич се връща в Македония и се установява в Банско, като Иван Грънчаров пише по този повод:
Войткевич прави опит да изгради гражданско управление и местна администрация. Склонен към авантюристични действия, Войткевич влиза в конфликт със Стоян Карастоилов, който смята, че преди да се разшири обхвата на въстанието, въстаниците трябва да се укрепят в завзетите селища. Според Дойно Дойнов в хода на въстанието Войткевич напуска Банско, като изоставя града на произвола на съдбата.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 54 – 58. Според други версии Адам Калмиков, а не Войткевич напуска с чета от 200 души бойното поле при Банско.Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 82. Заедно с Калмиков, Войткевич организира убийството на Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов.
Васил Кънчов пише за Войткевич:
След потушаването на въстанието емигрира в Румъния,Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 579 – 580. където, според някои източници, по-късно умира.Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г. Други източници посочват, че след заминаването му за Румъния съдбата му е неизвестна, като се изказват и предположения, че се установява в Княжество България.Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 83.
Бележки
Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Поляци в България Категория:Руски офицери Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Участници в Херцеговинско-босненското въстание (1875 – 1878)