„Ходене на Богородица по мъките“ е средновековен апокриф с мотиви, почерпани от новозаветната и апокалиптичната литература. В основната си част представлява описание на Ада, съдържащо картини на наказанията на грешниците в него.
Старобългарският текст е превод, направен около X век от гръцки първообраз. Въпреки че носи апокрифен характер и своята неканоничност, произведението се среща и в официалните книжовни сборници. Той има поучителен характер и намира широко разпространение сред славяните, посредством старобългарската книжнина и култура.https://web.archive.org/web/20071124184648/http://www.sibir.bg/blog/dani67/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=28866 https://archive.org/details/literaturoznavchat2/page/n558/mode/1up Той е бил особено популярен сред старообрядците.
Структура и съдържание В съставянето на „Ходене на Богородица по мъките“ широко са използвани стилистичните средства на анафората и синкретичния паралелизъм. Сюжетът му представя Дева Мария, като любопитна да научи повече за греховете и за задгробния живот на техните извършители, а архангел Михаил – като неин осведомител. Отначало те беседват помежду си и се възхваляват един-друг в Рая, но Богородица насочва разговора към вълнуващите я страдания на хората и те отиват, след молитва на Елеонската планина,https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%A5%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D1%8B_%D0%BF%D0%BE_%D0%BC%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BC да разгледат обитателите на Ада. Оказва се, че в наказанията им има степенуване: от потопени до кръста в огнена вода (която би могла да бъде лава), през такива потопени до гърдите или до шията, а най-грешните – изцяло потопени. Като въобще най-тежки прегрешения според апокрифа са посочени езичеството (упоменати са персонажи от славянската митология)http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4930 и ереста (особено тези с тези съдържащи елемент на отричане на ролята на Дева Мария, като Богородица). В диалога между двамата светии изпъкват и четири други конкретни категории грешници, според прегрешенията си, като е посочено и обусловеното от самото им естество възмездие за тях: мързеливите лежат, но на одри (легла) от пламък и огън; интригантите и клюкарите са закачени за зъбите си и змии, като зли думи, постоянно ги хапят по лицата; клеветниците са закачени на железни куки за езиците; лицемерните Божии служители, свещеници и монаси, които не изпълняват своя дълг и мисия, са изцяло потопени в огнена вода.
Повече или по-малко Света Богородица жали грешниците и накрая измолва от Бога милост за грешниците християни, а именно да получат едноседмична почивка, мотивирайки се с това, че те може би заслужават от него не само наказание (свързано с идеята за опрощението на греховете след разкаяние). По този повод тя му напомня, че са все пак само хора, които правят своя екзистенциален избор, при което биха могли и със собствените си усилия да дораснат до хармонията на общуването с него:
Влияния Друго подобно произведение е „Видение на апостол Павел“, но то описва както Ада, така и Рая, наблягайки на живота на праведните, а не на грешните.
Картината на Ада и страшните мъки в него, изобразена в „Ходене на Богородица по мъките“ е изключително художествено въздействаща върху читателя. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които са повлияни от този апокриф. Освен това се смята, че именно от него италианският писател Данте Алигиери е взел идеята за мъченията от първата част на „Божествена комедия“ – „Ад“. Също така „Ходене на Богородица по мъките“ е цитирана от Иван Карамазов пред Альоша Карамазов – в главата „Великият инквизитор“ в романа на Фьодор Достоевски „Братя Карамазови“. О. В. Творогов (ред.), Хождение Богородицы по мукам , в Литература Древней Руси: Биобиблиографический словарь , Москва, 1996.
Вижте също Анатема Богобоязливост Геена Измаил Срезневски Чистилище Борилов синодик Милосърдие „Ходене по мъките“ – трилогия от романи на Алексей Толстой Дейсис
Източници
Външни препратки Проблемите за ада, греха и възмездието в апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“. Категория:Апокрифи Категория:Нов завет Категория:Богородица Категория:Старобългарска литература