Франция ( ) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с над население 2 800 000 души (2023 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.
Франция заема части от Западна и Югозападна Европа и граничи с редица страни там (включително с Великобритания – по вода), а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. Територията ѝ е 675 417 km² или 674 843 km² (в Европа – 547 030 km² или 551 695 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо близо 69 милиона души, c отвъдморските области и територии към януари 2024 година.
География
Франция има излаз на Средиземно море и е разположена в западната част на континентална Европа. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. На юг граничи с Испания, Монако и Андора, на югоизток с Италия, на изток с Швейцария и Германия, на североизток с Люксембург и Белгия. Има и Атлантическия океан.
Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин:
В Европа – Испания (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km). В Южна Америка (Френска Гвиана) – Бразилия (673 km) и Суринам (510 km) В Карибско море (Сен Мартен) – Холандски Антили (10,2 km) Франция е отделена от Великобритания чрез Ламанша, но е свързана с нея чрез подземен тунел с прокарана скоростна железопътна връзка под протока.
Държавно устройство и политика
Държавно устройство Във вътрешнополитическо отношение Франция се определя, като демократична унитарна полупрезидентска република с многопартийна система. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят (премиерът) се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството.
Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът – 343 представители. Депутатите от Националното събрание (долната камара на парламента) се избират мажоритарно на всеки 5 години, а сенаторите от Сената от 2004 г. имат 7-годишен мандат. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната – в тези на правителството, Сената и Националното събрание, а съдебната власт е независима.
От 1789 г. (началото на Великата френска буржоазна революция) насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с монархизма/роялизма и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (Parti socialiste) и Лява радикална партия (Parti radical de gauche), а от десните – Съюз за народно движение (Union pour un Mouvement Populaire – управляваща) и Национален фронт (Front national). Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; либертарианството е слабо застъпено и се счита за форма на краен либерализъм.
Във Франция е в сила (тя се намира в периода на) Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от генерал Шарл дьо Гол (президент на Франция в периода 1959 – 1969 г.). Тя се отличава с активна социална политика. При управлението на Франсоа Митеран (президент от 21 май 1981 до 17 май 1995) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. Пак тогава се правят и икономически реформи, като национализация на предприятия в сектора на обществените услуги, в транспорта и в енергетиката. При Жак Ширак, двукратен президент в периода (1995 – 2007 г.), седмичното работно време става 35 часа. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение.
Административно деление
Франция е разделена на 18 региона, които от своя страна са подразделени на 101 департамента. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика в Средиземно море, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет.
Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини (комуни).
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в Индийския (Клипертон) и Тихия океан (Разпръснатите острови – Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин).
Франция в международната политика Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото (т.е. докъм края на Втората световна война – 1945 г.). В съвременния етап от историята ѝ добросъседските отношения на Франция с другите страни са осигурени с членството на страната в редица международни организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Франция е и сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от Еврозоната, както и от Шенгенското пространство.
От друга страна, Франция е и сред най-богато въоръжените държави, тя се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет и ядрен арсенал, а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.
Икономика
Франция има петата (или шестата) най-силна икономика в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт. Французите са най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.Credit Suisse 2010's Global Wealth Report . In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, а средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване, като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.
Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост и в модата. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни, парфюмерийни и козметични изделия. Развито е производството на автомобили („Citroën“, „Renault“, „Peugeot“), на самолети, ракети, кораби, както и фармацевтиката (Sanofi). Франция има силно развита индустрия (Michelin, Saint-Gobain, Schneider, Legrand, Tefal, Alstom, Areva, Total), както и банков и застрахователен сектор (BNP Paribas, AXA).
При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.
История
Праисторически период във френските земи Традиционното виждане за праисторическото човешко население на континента Европа (включително френските земи) е че първите хора живели на него са били неандерталци, заселили го още от отпреди 400 000 години. Въз основа на открития край Шияк (1968) е направено предположение, че земите на днешна Франция са били населени с хора още преди 1,6 млн. години. То се потвърждава от по-късни открития на френски археолози, включително – от намирането на каменни сечива в Южна Франция (край Лезинян).
Неандерталците изчезват преди около 30 000 години, изтласкани от съвременния човек (кроманьонец). Следи от кроманьонци са запазени най-вече в пещерите Шове, Ласко, Пеш Мерл, Ла Марш (в Централния масив). Скалните рисунки в тях (20 – 13 хил. г. пр.н.е.) са богати и сложни изображения на животните, които тези хора ловуват. На полуостров Бретан в Северна Франция се намират т. нар. Карнакски камъни, датирани към епохата на неолита – мегалитна конструкция от долмени, могили, менхири и изправени камъни, което отразява праисторическа активност.
Галия
Древната история на земите, станали известни по-късно, като Франция се свързва преди всичко с племенната група на галите и с тази на конкуриращите се с тях за нея германи, но също и с ред други народи от районите Средиземноморието и Северна Европа, сред които изпъкват древните гърци и римляните, които правят някои успешни опити да проучат и колонизират тези територии. Марсилия (Марсей) и Ница (Нис) (основани от гърците като колонии още през VI век пр.н.е. под имената Масалия и Никея) са първите градове на днешна Франция и част от широкомащабната Гръцка колонизация.
На един по-късен етап, а най-вече от II - I век пр.н.е. нататък особен интерес към страната, наричана от тях Галия (свързвайки я с народа на галите от Цизалпийска Галия) започват да изпитват и древните римляни. Прицел на завоевателните им стремежи става главно т.нар. Нарбонска Галия, но техните походи обхващат с времето и въобще всички страни, достигнати преди тях от големия народ на келтите (формирал се северно от Алпите), от които галите са само част, а частта от тази етническа група, на която римляните попадат западно и северозападно от земите си се състои от множество народи, сред които както едноименните гали, така и хелвети, аквитани, белги. От V до I в. пр.н.е. на територията на днешна Франция се развива богатата на археологически находки келтска култура Ла Тен, която е и първата археологическа култура на келтите. Тя определя културните характеристика на целия регион на запад и север от Алпите. Наречена е на селището Ла Тен в Швейцария (на брега на Ньошателското езеро).
Римските завоевателни кампании са предхождани в предните векове от келтски, включително и към земите на Римската република (почти изцяло превзета от племето сенони през 387 г. пр.н.е., преди да бъдат победени и прогонени от етруските). Около 500 г. пр.н.е. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британските острови; на югозапад, където заселват отчасти днешна Испания; на югоизток достигайки до Панония, Балканите и дори до Мала Азия (поставяйки основите на владението Галатия); и на юг завладявайки част от днешна Италия и земите на Швейцария.