Вацлав Хавел () е чешки драматург, дисидент и политик. Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност при политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, някои от които преведени в чужбина.
Произход и образование Хавел е роден в Прага на 5 октомври 1936 г. в богато семейство, прочуто в Чехословакия с предприемаческите си и културни постижения. Дядо му, Вацлав Хавел, строителен предприемач, построява емблематичен развлекателен комплекс на Вацлавския площад в Прага. Баща му, Вацлав Мария Хавел, е строителният предприемач, стоящ зад предградието Барандов Тераси, разположено на най-високата точка на Прага, в непосредствена близост до което чичо му, Милош Хавел, построява едно от най-големите филмови студиа в Европа. Майката на Хавел, Божена Вавречкова, също произхожда от влиятелно семейство; баща ѝ е чехословашки посланик и известен журналист.
В началото на 50-те години поради социалния си произход Хавел започва четиригодишен стаж като асистент в химическа лаборатория и едновременно с това посещава вечерни курсове в гимназия. През 1954 г. завършва средното си образование.
По политически причини той не е приет в нито едно висше училище с хуманитарна програма, затова избира да учи в Икономическия факултет на Чешкото висше техническо училище в Прага, но след две години напуска. На 9 юли 1964 г. Хавел се жени за Олга Шплихалова.
Начало на кариерата му в театъра
Интелектуалната традиция на семейството му е била от съществено значение за привързаността на Хавел към хуманитарните ценности на чешката култура през целия му живот. След като завършва военната си служба (1957 – 1959), Хавел е трябвало да съобрази интелектуалните си амбиции с политическите обстоятелства, особено с ограниченията, наложени му като потомък на буржоазно семейство. Той намира работа в пражкия театрален свят като сценичен работник в пражкия театър ABC – Divadlo ABC, а след това в Театър на Балюстрада – Divadlo Na zábradlí. Едновременно с това е студент по драматични изкуства задочно в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Прага (DAMU). Първата му собствена пълнометражна пиеса, изпълнена пред публика, без да се броят различните водевилни сътрудничества преди това, е „Градинската вечеря“ (1963). Поставена в поредицата „Театър на абсурда“ в Театър на Балюстрада, тази пиеса му носи международно признание. Скоро след нея се появяват „Меморандумът“, една от най-известните му пиеси, и „Повишената трудност на концентрацията“, всички в Театър на Балюстрада. През 1968 г. „Меморандумът“ е представен и в Обществения театър в Ню Йорк, което помага за утвърждаването на репутацията на Хавел в Съединените щати. Общественият театър продължава да поставя негови пиеси през следващите години. След 1968 г. пиесите на Хавел са забранени в театралния свят в собствената му страна и той не може да напусне Чехословакия, за да присъства на чуждестранни постановки на свои произведения.
Политическа дейност В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва. Той става особено активен след началото на Пражката пролет. През 1977 г. неговата ангажираност с „Манифеста за човешки права“ (Харта 77) му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда и до арестуването му.
През 1989 г. „Нежната революция“ издига Хавел чак до президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а след разделяне на страната – и на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени. Въпреки неговото негативно отношение, именно при неговото управление, Словакия се отделя от Чехия и става самостоятелна държава. При неговото управление страната е приета в НАТО и започват преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.
Признание 1968 и 1970: Off Broadway Theater Awards 1981: Награда Plaisir du théâtre 1982: Международна награда „Симон Боливар“ 1986: Награда „Еразъм“ 1989: Награда „Улоф Палме“, Швеция 1989: Награда за мир на немските книгоразпространители 1990: Голям кръст на Ордена на Почетния легион, Франция 1990: UNESCO/Bilbao Prize for the Promotion of a Culture of Human Rights 1990: Das politische Buch Preis 1990: Gottlieb Duttweiler Prize 1991: Internationaler Karlspreis der Stadt Aachen 1991: Sonning Prize 1991: доктор хонорис кауза на Брюкселския свободен университет. 1993: Награда „Теодор Хойс“ 1994: Presidential Medal of Freedom, САЩ 1995: Международна награда на Каталуня 1995: доктор хонорис кауза на Техническия университет в Дрезден 1996: Planetary Consciousness Prize на Будапещенския клуб The Club of Budapest: Awards – Václav Havel 1997: Prix mondial Cino-Del-Duca 1997: Награда на принца на Астурия 1998: Internationaler Preis des Westfälischen Friedens 1999: Internationaler Adalbert-Preis 2002: Орден „За заслуги към Италианската република“ 2002: Международна литературна награда „Ханс Зал“ 2003: кавалер на Ордена на КанадаJaroslava Gissübelová, L'ordre du Canada pour Václav Havel, Radio Prague, 4 март 2004. 2003: International Gandhi Peace Prize, Индия 2004: Light of Truth Award 2005: Österreichisches Ehrenzeichen und Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst 2006: Brückenpreis der Stadt Regensburg 2007: доктор хонорис кауза на Лиежкия университетDocteurs Honoris Causa 2007 – Vaclav Havel, сайт на Лиежкия университет, 2007. 2009: Quadriga-Preis 2009: Internationaler Demokratiepreis Bonn 2009: доктор хонорис кауза на Института за политически изследвания в ПарижHommage à Vaclav Havel: Docteur Honoris Causa de Sciences Po en 2009, Paris, 2009. 2010: Международна награда „Франц Кафка“ Cena Franze Kafky – první mezinárodní literární cena v České republice , The Franz Kafka Society, Prague, 2011.
Творчество Пиеси 1960 г. – Семейна вечер 1963 г. – Градинско увеселение 1965 г. – Съобщение 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване 1968 г. – Ангел хранител 1968 г. – Пеперуда на антената 1971 г. – Съзаклятници 1972 г. – Просешка опера 1975 г. – Аудиенция 1975 г. – Вернисаж 1976 г. – Хотел в планината 1978 г. – Протест 1983 г. – Грешката 1984 г. – Largo desolato (Безкрайно отчаяние) 1985 г. – Изкушението 1987 г. – Санитарно благоустройство 1988 г. – Утре ще го пуснем
Основни политически есета 1975 г. – Писмо до Густав Хусак 1978 г. – Силата на безсилните 1984 г. – Политика и съвест 1985 г. – Анатомия на умереността 1986 г. – За смисъла на Харта 77 1989 г. – Слово за словото
Книжни издания 1964 г. – Антикодове 1966 г. – Протоколи 1983 г. – Писма до Олга 1984 г. – За човешката идентичност 1990 г. – Прояви 1991 г. – Летни размишления
Памет На 5 октомври 2012 г. Летище Прага е преименувано на Пражко летище „Вацлав Хавел“. През 2016 г. в Киев променят името на един булевард в чест на Вацлав Хавел, също и спирка на скоростен трамвай. В началото на октомври 2016 г. във вътрешния двор на Националния театър в Прага се появява площад „Вацлав Хавел“. На 8 октомври 2020 г. е именуван площад „Вацлав Хавел“ в София.
Източници
Външни препратки
Václav Havel, Encyclopaedia Britannica Вацлав Хавел в Project Syndicate Даниел Кайзер, Дисидентът: Вацлав Хавел (Откъс от биографията на чешкия президент и дисидент), в-к Капитал, 19 април 2019 Александра Трифонова, 40 години от приемането на „Харта 77“, в-к Университетски дневник на НБУ, бр. 20 (2017)
Категория:Чешки писатели Категория:Чешки драматурзи Категория:Чешки режисьори Категория:Президенти на Чехословакия Категория:Президенти на Чехия Категория:Чехословашки дисиденти Категория:Правозащитници Категория:Политически затворници Категория:Затворници на съвестта признати от Амнести Интернешънъл Категория:Нежна революция Категория:Доктор хонорис кауза на Варшавския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Вроцлавския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Университета „Коменски“ Категория:Доктор хонорис кауза на Вилнюския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет Категория:Почетни граждани на Прага Категория:Почетни граждани на Вроцлав Категория:Почетни граждани на Будапеща Категория:Почетни граждани на Братислава Категория:Носители на Ордена на Белия орел Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Носители на награда „Франц Кафка“ (Прага) Категория:Носители на награда „Малапарте“ Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“ Категория:Родени в Прага Категория:Починали в Прага Категория:Подписали Харта 77 Категория:Политически затворници в Чехословакия