Лазкият език (ლაზური ნენა, lazuri nena; ; ) се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море. Живеещите в Турция носители на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в Грузия техният брой е по-малък.
Лазкият е един от четирите картвелски езици (грузински, мингрелски, зански, лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавказките (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език – занския. Този възглед се поддържа по времето на Съветския съюз, а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.
Езикови особености Както повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду картвелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у).
Съществителните се словоизменят посредством аглутинативни наставки, изразяващи граматически измерения (7 падежа, в зависимост от диалекта) и число (единствено и множествено), но не и род.
Глаголът в лазкия се видоизменя чрез наставки, съобразно лицето, числото, времето, вида, наклонението и – в някои диалекти – евиденциалността (липсва деятелен и страдателен залог). Използват се над 50 глаголни представки за определяне на пространствената ориентация. Съществуват наставки за лице и число, които определят както подлога, така и обстоятелствените пояснения, пр.: gimpulam „Крия го от теб“.
Отличителни черти на езика:
две допълнителни съгласни – /f/ и /h/; всички съществителни завършват с гласен звук; разширено глаголно словоизменяне, използвайки обстоятелствени представки; значителни словесни заемки от гръцкия и турския.
Лазкият има пет основни диалекти:
Xopuri, говорен в околностите Хопа (Турция) и в автономията Аджария в рамките на Грузия; Vitzur-Ark'abuli, говорен в околностите на Архави и Фъндъклъ; Çxala, говорен в село Чхала, Борчка (Турция); Atinuri, говорен в околностите на Пазар, Турция; Art'aşenuri, говорен в околностите на Ардешен.
Писменост Грузинска азбука Латиница МФА (звук) ა A ბ B ჯ C (дж) ჩ Ç (≈ч) ჭ Ç̌ / Ç' (чʼ) დ D ე E ჶ F გ G ღ Ɣ / Ǧ (придихателно „гхь“) ჰ H (придихателно „x“) ხ X (българско „х“) ი İ ჟ J (ж) ქ K კ Ǩ / K' ყ Q ლ L მ M ნ N ო O ფ P პ P̌ / P' რ R ს S შ Ş (ш) თ Т ტ Ť / T' უ U ვ V ჲ Y (й) ზ Z ძ Ž / Z' ც З (≈ц) წ Ǯ / 3' (цʼ)
Лазки изрази ho (ჰო) – да va (ვა) – не / * var (архавски диалект) ma (მა) – аз si (სი) – ти skani (სქანი) – твой çkimi (ჩქიმი) – мой Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) – Здравей (те). Kai serepe. (კაი სერეფე.) – Лека нощ. Kai moxt’it. (კაი ბოხტით.) – Добре дошъл. / Kai ten *** Didi mardi. (დიდი მარდი.) – Благодаря. Muç’ore? (მუჭორე?) – Как си? Kai vore. (კაი ვორე.) – Добре съм. Kai bore (архавски диалект) Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) – Много съм щастлив. Sonuri re? (სონური რე?) – Откъде си? T’amt’ra (ტამტრა) – Трабзон Londoni (ლონდონი) – Лондон Turkona / Turketi (თურქონა / თურქეთი) – Турция Xorumona (ხორუმონა) – Гърция Xorz'a / Oxorca (ხორძა) – жена K'oçi (კოჩი) – мъж Bozo (ბოზო) – момиче Biç’i (ბიჭი) – момче Supara (სუპარა) – книга Megabre (მეგაბრე) – приятел Qoropa (ყოროფა) – любов Mu dulya ikip? (მუ დულჲა იქიფ?) – Какво работиш? / Mu dulya ikom (архавски диалект) Lazuri giçkini? (ლაზური გიჩქინი?) – Знаеш ли лазки? / Lazuri gickini (архавски диалект) Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) – Как се казваш? Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) – Обичам те
Източници
Kojima, Gôichi, Lazuri grameri Chiviyazıları, Kadıköy, İstanbul, 2003 ISBN 975-8663-55-0 (на английски и турски)
Категория:Картвелски езици Категория:Застрашени кавказки езици Категория:Езици в Турция Категория:Аджария