Клайв Стейпълс Луис (), известен повече като К. С. Луис, е северноирландски писател, литературен критик, есеист, професор по английска литература и християнски теолог.

Добива известност с художествените си произведения „Писмата на Душевадеца“, „Хрониките на Нарния" и „Космическа трилогия“.

К. С. Луис е близък приятел с Дж. Р. Р. Толкин. Двамата са водещи фигури във Факултета по англицистика в Оксфордския университет и в литературния клуб „Инклинги“. В своите мемоари „Застигнат от радостта" Луис отбелязва, че е покръстен скоро след раждането си, но през юношеството си се отдалечава от вярата. Под влиянието на Толкин и други приятели, на 32-годишна възраст Луис се завръща в Англиканската църква.

През 1956 г. се жени за американската писателка Джой Дейвидман Грешъм, по-млада от него със 17 години, която умира от рак четири години по-късно на 45-годишна възраст. Луис умира три години след нея от бъбречна недостатъчност. Кончината му е слабо отразена в медиите, тъй като на същия ден – 22 ноември 1963 г. е застрелян президентът на САЩ Джон Кенеди и умира друг известен писател – Олдъс Хъксли.

Книгите на К. С. Луис са преведени на над тридесет езика и от тях са продадени милиони екземпляри. Книгите от поредицата „Хрониките на Нарния“ са най-популярни и са адаптирани за сцена, телевизия, радио и кино.

Биография Произход и младежки години Клайв Стейпълс Луис е роден на 29 ноември 1898 г. в Дъндела Вилас, предградие на Белфаст, Северна Ирландия в семейството на Албърт Джеймс Луис – успешен адвокат и Флоранс Огъста Луис (по баща Хамилтън) – дъщеря на англикански свещеник. Има по-голям с 3 години от него брат – бъдещия офицер и историк Уорън Хамилтън Луис (Уорни). На 4-годишна възраст, скоро след като кучето му Джакси е убито от кола, Луис заявява, че вече и неговото име ще е Джакси. Първоначално не отговаря на никое друго име, но впоследствие приема името Джак, с което е известен сред приятелите си до края на живота си. През април 1905 г. той се мести със семейството си в построения от баща му семеен дом в източната част на Белфаст, наречен „Малката Леа“. Луис и Уорън си играят в някои от празните стаи, дългите коридори, тайните кътчета, а когато вали и братовчед им е на гости, се крият в големия дървен гардероб – дело на техните дядовци и слушат как Джак разказва истории.

На 8-годишна възраст Луис чете свободно, като се увлича по ирландските народни приказки, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт, новелите на Едит Несбит, проявява интерес към антропоморфни животни и разказите на Биатрикс Потър. Често пише и илюстрира свои собствени истории, а заедно с брат си създават света Боксен, обитаван и управляван от животни.

Луис е обучаван от частни учители, но след смъртта на майка му от рак през август 1908 г. бива изпратен в училище Уинярд в Уотфорд, Хартфордшър, Англия, където учи и брат му. Там Луис се запознава с научнофантастичните произведения на Хърбърт Уелс и с тези на други автори, касаещи пътешествията във времето. През юли 1910 г. училището е затворено заради липса на ученици и през септември същата година Луис постъпва в колежа Кембъл на 1 миля от „Малката Леа“, който напуска през септември поради респираторни проблеми.

Луис бива изпратен в Малвърн, Англия – известен курорт за хора с белодробни болести и постъпва в подготвителното училище Чербърг в Грейт Малвърн, където остава от януари 1911 до юни 1913 г. По това време печели стипендия благодарение на отлично написаното си есе по английски. Луис открива музиката на немския композитор Рихард Вагнер и се увлича по скандинавската митология, за която научава предимно от исландски източници. Започва да отдава по-голямо значение на природата, творбите му се отдалечават от Боксен и придобиват нови форми (епична поезия и опера), за да успеят да уловят новооткрития му интерес.

През септември 1913 г. Луис започва обучението си в колежа Малвърн в Устършър, Англия, където остава до юли 1914 г. През този период се запознава с един от най-близките си приятели – Артър Грийвз, загърбва християнската вяра и става атеист, като започва да се интересува от окултизъм.

През септември 1914 г. Луис напуска колежа и отива в Грейт Букхам, графство Съри, за да се обучава при стария учител на баща си и бивш директор на колежа Лурган (Северна Ирландия) – Уилям Т. Къркпатрик, атеист, логик и рационалист. Заниманията с Къркпатрик пораждат у него любов към гръцката литература и митология, и усъвършенстват реторическите му умения. Чете произведенията на Омир (Илиада и Одисея), Едмънд Спенсър (Faerie Queene), Джон Милтън, Уилям Бътлър Йейтс, Джон Кийтс, Пърси Биш Шели и Джефри Чосър.

През март 1916 г. Луис се запознава с произведението на Джордж Макдоналд – „Phantastes“, като го нарича „великото литературно преживяване“. Макдоналд повлиява силно на Луис в последвалото му завръщане към християнството.

През декември 1916 г. Луис печели една от трите стипендии за класически езици на Университетския колеж в Оксфорд.

„Ирландският ми живот“ При първото си пристигане в Англия Луис преживява своеобразен културен шок: „Никой англичанин не може да разбере първото ми впечатление от Англия“, пише по-късно в мемоарите си Surprised by Joy (1955) и продължава: „Странните английски акценти, които ме заобикаляха, ми приличаха на гласове на демони. Но това, което беше най-лошо, бе английският пейзаж... той бе същината на спора; в онзи момент у мен се зароди омраза към Англия, която отне дълги години да бъде излекувана.“

От детските си години Луис се потапя първо в скандинавската и гръцката, а по-късно и в ирландската митология и литература, и проявява интерес към ирландския език, въпреки че няма доказателства някога да е полагал усилия да го научи. Започва да изпитва привързаност към Йейтс, отчасти защото последният използва ирландското келтско наследство в поезията си.

През 1921 г. Луис се среща с Йейтс два пъти, тъй като Йейтс се мести в Оксфорд. Изненадан от безразличието на връстниците си към Йейтс и т. нар. „Движение за келтско възраждане“ Луис пише: „Често ме изненадва как хората, които срещам, напълно игнорират Йейтс: вероятно възванието му е чисто ирландско и ако е така, слава на бога, че съм ирландец“. След обръщането му към християнството интересите на Луис гравитират около християнската духовност и постепенно се отдалечават от езическия келтски мистицизъм.

Следване в Оксфорд и Първа световна война Луис започва обучението си в Оксфорд на 26 април 1917 г., но е принуден да остави следването и да постъпи в британската армия.

По време на обучението си за армията в Оксфорд Луис дели стаята си с друг кадет на име Едуард Кортни Франсис „Пади“ Мур (1898 – 1918). Силното приятелство с Пади и с неговото семейство оказва важно влияние върху бъдещия писател. Пади запознава Луис с майка си Джейни Кинг Мур („Минто“) и между 18-годишния кадет и 45-годишната Мур бързо се заражда приятелство. Той често я представя като своя майка и именно така се обръща към нея в писмата си.

По време на войната Луис е назначен за командир на Трети батальон в Съмърсетския пехотен полк. Отива на фронта при долината на река Сома, Франция на 19-ия си рожден ден и заварва окопната война в разгара ѝ. На 15 април 1918 г. е ранен в битката при Арас от неулучил целта си английски снаряд. Известно време прекарва в болница и по време на възстановяването си страда от депресия и носталгия. Връзката му с г-жа Мур се оказва изключителна важна за Луис по време на престоя му в болница, тъй като баща му не го посещава. Сестрата на Пади – Морийн разказва, че брат ѝ и Луис си обещават, ако някой от тях загине, оцелелият да се грижи за семейството му. Пади загива на фронта през 1918 г. и Луис спазва обещанието си, като се грижи за майка му до постъпването ѝ в болница в края на 40-те години.

След оздравяването си през октомври е назначен в Андовър, Хампшър, Англия, където се уволнява през декември 1918 г.

През януари 1919 г. Луис се връща в университета, като е освободен от задължителния изпит за продължаване на бакалавърска степен благодарение на прекараната военна служба. През същата година публикува и първата си книга – стихосбирката „Угнетен дух“ (Spirits in Bondage) под псевдонима Клайв Хамилтън, която е приета добре от критиката, но хладно от читателите.

През 1921 г. Луис заживява под наем с г-жа Мур и дъщеря ѝ в Хедингтън Куори близо до Оксфорд. Междувременно получава три бакалавърски степени с отличие: по гръцка и латинска литература (1920 г.), философия и древна история (1922 г.) и английски език и литература (1923 г.).

През август 1930 г. всички заедно се местят в „Хилсбъроу“, Уестърн Роуд, Хедингтън, а през октомври Луис, брат му – лейтенант Уорън и г-жа Мур закупуват заедно къща на име „The Kilns“ в покрайнините на Хедингтън Куори, където заживяват.

Кариера в Оксфорд

Луис започва преподавателската си кариера още като студент в Оксфорд, където постига най-високи резултати от целия курс в три дисциплини.

Става член на научното дружество и преподавател в колежа „Модлин“ в Оксфорд от 1925 до 1954 г., а по-късно става и първият професор по средновековна и ренесансова английска литература в университета в Кеймбридж и член в колежа „Модлин“ в Кеймбридж. По това време той застъпва тезата, че не е имало такова нещо като Английски ренесанс.

Голяма част от академичните му творби са съсредоточени върху Късното средновековие и по-точно върху използването на алегорията в този период. Неговата „Алегория за любовта“ (1936) вдъхва нов живот на сериозното изучаване на късните средновековни разкази като „Роман за Розата“. Луис пише няколко предговора към стари творби на литературата и поезията. Неговата „Предговор към Изгубеният рай“ все още е един от най-добрите критични погледи върху произведението на Джон Милтън. Последната му академична творба „Забравени образи: Въведение в средновековната и ренесансовата литература“ (1964) представлява общ поглед върху средновековните виждания за света.

Луис става доктор по литература в Квебекския (1952) и Манчестърския (1959) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962) и Лион (1963), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Модлин“ (1955) и Кеймбриджкия университетски колеж (1958). През 1937 г. става стипендиант на издателството „Виктор Голанц“, през 1948 – член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда Карнеги.

Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог – с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст.

Инклингите

Луис е плодовит писател и неговият кръг литературни приятели става неформален кръжок, познат като Инклинги, в който влизат Дж. Р. Р. Толкин, Чарлз Уилямс, Невил Когил, Лорд Дейвид Сесил, Оуен Барфийлд, както и братът на Луис Уорън. Като „рождена дата“ на кръжока един от членовете посочва декември 1929 г. Приятелството между Луис, Когил и Толкин се заражда, когато стават членове на читателски кръжоци, организирани от последния, които приключват във времето около създаването на кръга на Иклингите. В Оксфорд Луис е опекун на поета Джон Бечиман, критика Кенет Тинън, мистика Бийд Грифитс и софиста Мартин Лингс. Интересно е, че религиозният и консервативен Бечиман ненавижда Луис, а противникът на официалната религия Тинън запазва възхищението си от Луис за цял живот.

Духовен прелом Луис израства в набожно семейство, но на 15-годишна възраст става атеист. Той парадоксално описва това с думите: „Бях много сърдит на Господ за това, че не съществува“.

Отдалечаването му от християнството започва, когато се зараждат интересите му към окултното и започва да гледа на религията си като на скучно задължение. Луис цитира Лукреций („За природата на нещата“) като един от най-силните аргументи на атеизма:

„Nequaquam nobis divinitus esse paratam Naturam rerum; tanta stat praedita culpa“.

„Ако Господ бе сътворил света, нима щеше да е свят толкова немощен и погрешен, както го виждаме.“