Маргарет Хилда Тачър или баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена министър-председател (премиер министър) в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г.Editors, Биография на Маргарет Тачър в Biography.com Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Наричана е Желязната лейди от съветската пропаганда още преди да дойде на власт. Член е на Ордена на жартиера и Ордена за заслуги.
Биография Произход и образование Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник. Маргарет и сестра и Мюриъл израстват в жилището над едната от двете бакалници и са възпитани от баща си като методистки. Той участва в местната политика и служи като член на градския съвет (докато официално е определян като независим либерал, на практика той подкрепя местните консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския съвет през 1945, Алфред Робъртс не е преизбран за член на съвета – решение, което засяга Тачър дълбоко.
Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. – едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.
Политическа кариера (1950 – 1970) По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите, и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, но отново губи. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 и през същата година се раждат децата ѝ – близнаците Карол и Марк. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони.
Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не ѝ достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.
Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хюм се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята.
Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до министър в сянка на транспорта и накрая на образованието преди изборите през 1970 г.
В Кабинета на Хийт Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става министър на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който ѝ спечелва прозвището „Maggie Thatcher, milk snatcher“.
Нейният мандат се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния университет от опитите да бъде намален.
След загубата на консерваторите през февруари 1974 г. тя отново е назначена – за Екологичен министър в сянка. По време на тази работа тя предприема политика на отхвърляне на класовата система, която заплаща за работата на местните правителства, което от своя страна се оказва популярна политика в консервативната партия.
Тя се съгласява със сър Кейт Джоузеф, че правителството на Хийт е изгубило контрола си върху валутната политика. След като Хийт губи вторите избори същата година, Джоузеф и други десни решават да го предизвикат за лидерското му място, но и Тачър решава да направи същото. Неочаквано тя повежда на първия балотаж и спечелва мястото на втория със 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на опозицията, през февруари 1975. Тя назначава наследника на Хийт за неин заместник.
Лидер на опозицията
На 19 януари 1976 тя изнася реч за външната политика "Britain Awake", в която изобличава стремежа на СССР към световно господство. Най-обсъжданата част от речта ѝ гласи:
„Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията.“
В отговор, вестникът на съветското Министерство на отбраната „Красная звезда“ съобщава за позицията ѝ под заглавие "Желязна лейди събужда страхове",вземайки повод от споменаването на Желязната завеса. На следващия ден The Sunday Times цитира съветската статия, и след седмица Тачър възприема прозвището, като го цитира с хумор в реч пред консерватори във Финчли и прави връзка с прозвището на херцог Уелингтън, "Железният херцог". Метафората "желязна" я следва през цялата ѝ останала кариера, и се употребява и за други силни политици жени.
Получава и много други прозвища като: „The Great She-Elephant“, „Attila the Hen“, и „The Grocer's Daughter“. Последното се дължи на професията на баща ѝ, но създадено по време, когато тя е считана за съюзник на Едуард Хийт; той е бил наречен „The Grocer“ от вестник Private Eye.
Отначало тя назначава много от поддръжниците на Хийт в кабинета в сянка и заедно с администраторите си търси кабинет, който да има широка подкрепа в Консервативната партия. Тачър трябва да действа предпазливо при промяната на разбиранията на Консервативната партия по валутните въпроси. Тя променя становището на Хийт за самоуправление на Шотландия. Интервюто за „Света в действие“ на телевизия Гранада през 1978 г., в което тя говори за имигрантите, заливащи Великобритания, предизвиква спорове.
Повечето анкети показват, че гласоподавателите предпочитат Джеймс Калахан за министър-председател, дори когато Консервативната партия е водеща, но лейбъристкото правителство изпитва трудности със синдикатите през зимата на 1978 – 1979 г., наречена „Зимата на негодуванието“. В тази обстановка консерваторите печелят изборите през 1979 г. и Тачър става първата жена премиер в Европа.
Начело на кабинета 1979 – 1983 г.
Тачър съставя правителство на 4 май 1979 с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. Тя иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тачър работи в сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените щати) и с Браян Мулрони (избран през 1984 в Канада).
През 1981 осъдени дейци на ИРА обявяват политическа гладна стачка в затвора Лонг Кеш. Боби Сандс, първият сред стачкуващите, е избран за член на парламента няколко седмици преди смъртта си. Първоначално Тачър отказва да подкрепи връщането на политическия статус на затворниците, като заявява, че „престъплението си е престъпление“. След като още девет мъже умират от глад и пред нарастващата ярост от двете страни на ирландското братство, тя разрешава политически статут на затворниците на ИРА. Гневът, породен по време на тази криза, довежда косвено до успехите на Шин Фейн и е мощен тласък за деморализираната ИРА.
Тачър започва мандата си в правителството с повишаването на лихвените проценти, за да запълни паричния резерв. Тя предпочита косвените данъци пред данъците върху приходите, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първоначално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона души. Първоначалната данъчна политика на нейното правителство е основана на икономическите запаси. Има рязък спад в началото на 80-те години на ХХ век и икономическата политика на правителството е остро критикувана.
Политически коментатори се връщат назад към политиката на правителството на Хийт, като смятат, че Тачър ще последва примера му, но тя отрича този подход на конференцията на Консервативната партия през 1980 г., като казва: „Връщайте се, ако желаете, дамите не се връщат“. Тя има предвид, че каквото е казала, е потвърдено в бюджета за 1981 г., когато въпреки отвореното писмо на 364 икономисти, данъците са увеличени по средата на спада на икономиката. Затова през януари 1982 г. безработните достигат 3 милиона души, размерът на инфлацията е понижен съвсем малко и лихвените проценти спадат. През 1983 г. икономиката е стабилизирана отново и страната е много по-силна по отношение на икономиката и предприемачеството повече от всякога.
На 2 април 1982 Аржентина окупира Фолкландските острови. Тачър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 годна е приписвана често на „Фолкландския ефект“. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността ѝ сред работническата класа.
1983 – 1987 г. Тачър е решена да намали властта на синдикатите, но за разлика от правителството на Хийт, предпочита политиката на постоянни промени, а не на отделни действия. Няколко профсъюза решават да започнат стачки, които целят частично или напълно да навредят на нейната политика. Най-значимият опит е този на Националния профсъюз на миньорите, оглавяван от Артър Скаргил, обявил национална стачка във въгледобива. Насилието, проявено от демонстрантите, заедно с факта, че профсъюзът не е одобрил стачката с национално гласуване, са достатъчни да обърнат общественото мнение на нейна страна. Стачката на миньорите продължава цяла година (1984 – 1985), след което протестиращите са принудени да се върнат на работа без споразумение.
По време на годишната конференция на Консервативната партия в Брайтън в ранната утрин на 12 октомври 1984, ИРА извършва бомбен атентат в Гранд хотел, където са отседнали Маргарет и съпругът ѝ Денис, но те оцеляват като по чудо без наранявания. Пет души обаче загиват, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм. Видният член на кабинета Норман Тебит е ранен заедно с жена си Маргарет, която остава парализирана. Тачър настоява конференцията да започне на следващия ден и да изнесе речта си, както е по план.