Мандраджик (, Мандраки, до 1926 година Μαντρατζίκ, Мандрадзик) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Синтика.
География Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Мандраджик е един от удобните изходни пунктове за изкачването на планинския първенец на Беласица – връх Радомир (Калабак) и високите части на планината.
История В селото са запазни следи от средновековна крепост – така наречената Циганска кула.
Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от мандра и турска умалителна наставка. Новото гръцко име е преведено.
В Османската империя През XIX век и началото на XX век, Мандраджик е село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мандраджик (Mandradjik) е посочено като селище в Сярска каза с 19 домакинства, като жителите му са 46 мюсюлмани.
През 1891 година Георги Стрезов пише:
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „стигнахме по добъръ пѫть въ околностьта на селото Мандраджикъ. Посрѣдъ така наречената циганска кула стигнахме въ селото. Пространството на тази кула има квадратна форма и е обработено съ една стѣна, широка до единъ метръ, а висока отъ 2—5 метра. Въ нѣкои мѣста се виждатъ слѣди отъ прозорци, но никакви украшения се не забѣлѣзватъ, нито пъкъ надписи. Хората си разправятъ, че тукъ нѣкога е живѣлъ циганския кралъ.“
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички турци.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година турското му население по силата на Лозанския договор се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци тракийци от Малък Самоков и Трулия. В 1926 година името на селото е променено на Мандраки. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 67 бежански семейства с 278 души.
Бележки
Категория:Села в дем Синтика Категория:Беласица