Велико Тодоров Кърджиев е български офицер (артилерийски полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).
Биография Велико Кърджиев е роден на 30 април (стар стил) 1858 година в Шумен. Участва в национално-революционните борби на българите в Османската империя, заради което е арестуван през 1875 година. След Освобождението постъпва в първия випуск на Военното училище в София, завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин прапоршчик (по-късно приравнен на подпоручик) и назначен на служба в 4-та шуменска пеша батарея.Никифоров, стр. 66 Служил е в четвърто планинско артилерийско отделение. По-късно служи в Източнорумелийската милиция. През 1882 година, като подпоручик е командирован в Михайловградската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия, която завършва през 1885 година.Танчев, стр. 132
Сръбско-българска война (1885) По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Кърджиев командва 1-ва четирифунтова батарея, на която длъжност е назначен на 5 ноември 1885 година, считано от 15 октомври.Христов, стр. 140 Батареята действа на Северния оперативен театър и влиза в състава на Летучия отряд, с изключение на 3-ти взвод, който е изпратен във Видин и влиза в състава на Бреговския отряд, командван от поручик Янко Драганов. Батареята воюва в боя при Кула (4 ноември), Видин (5 ноември) и при Арчар (14 ноември).Димитров Пълно описание на действията на батареята, капитан Кърджиев дава в репорт до началника на артилерията.Христов, стр. 365 – 366. За заслугите си е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.
През 1886 година капитан Кърджиев участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, като е включен в състава на конвоя, поради което е уволнен от армията и емигрира в Русия. Служи в руската армия до 1891 година, след което е възстановен на служба в българската армия.
По-късно като полковник, Велико Кърджиев командва Видинския крепостен батальон, формиран през 1892 година.
Полковник Велико Кърджиев умира на 12 януари 1953 година в София.
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (1 октомври 1883) Капитан (9 септември 1885) Майор (1898) Подполковник (2 май 1902) Полковник (30 септември 1906)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен
Бележки
Източници , стр. 132
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
Категория:Български полковници Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в Шумен