Мегалитното светилище под Царев връх обхваща мащабна сакрална територия, разположена по билото на Рила планина (на 2000 – 2200 m н.в.) между Марков връх и западното подножие на Царев връх с обща дължина от около 5 km и „маркирана“ с множество мегалитни валуни с вторично обработени вкопавания под формата на малки басейни и изтичащи от тях улеи.

Според интерпретацията на проф. Васил Марков тази голяма сакрализирана територия е играела ролята на важен култов център за древнотракийските племена, населявали региона през Желязната епоха и Античността, в който са извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт и вероятно по предаването на законите за управлението на държавата от Залмоксис на тракийския владетел.

Марков изказва хипотезета, че мегалитният култов комплекс под Царев връх е големият езически предшественик на Рилския манастир, отстоящ на няколко километра в източна псосока. В. Марков (2007), „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, ISBN 978-954-680-493-8, стр.173 – 187

Откритие Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания ръководени от проф. Васил Марков (Югозападен университет „Неофит Рилски“). Проучванията са в рамките на програмата „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“, организирана съвместно с Югозападен университет „Неофит Рилски“, Факултет по изкуствата, катедра Културология, Национален археологически институт с музей при БАН и Регионален етнографски музей (Пловдив).

Царев връх е мястото, където според „Житието на Патриарх Евтимий“ и народните легенди, българският цар Петър I е разговарял и съветвал със свети Иван Рилски.

Още първите изследователи на житието на свети Иван Рилски влизат в спор за датировката и произхода на легендата, свързана с Царев връх. Иван Дуйчев я свързва трайно със средновековния български владетел, докато Иван Фекелджиев се съмнява в реалността на събитието от Х в. и е склонен в нея да вижда проекция на прочутото изкачване на Хемус от македонския цар Филип V Македонски. Според проф. Марков в по-общ и особено в мито-ритуален план, в легендата могат да се видят артефакти от практикувани в древността царски обреди на върха.

Археологическите материали намерени по време на теренното проучване на научната експедиция ръководена от проф. Марков и колегите му датират от късната бронзова епоха, предримската епоха и късната Античност.

Датиране Датирането с методите на археострономията поставя обекта в много хипотетичните хронологични граници от втората половина на I хил. пр. Хр. – IV век сл. Хр. и показват, че освен керамичните фрагменти, намерени около скално-изсечения паметник, има и следи от човешка дейност върху естествения скален микрорелеф. Много е вероятно „инструменталните“ възможности на обекта да са били използвани и в по-късни епохи, включително до късната Античност. Вероятно възрастта на съоръженията е значително по-ранна – още от Каменно-медната епоха.Стоев, А.; Мъглова, П.; Стефанов, П. "Астрономически маркери и ориентации на скално-изсечения паметник „Марков камък“ в района на Царев връх Рила планина" – Сборник „Граници на културологията“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2

Геология и тектоника

В геоложко отношение районът, в който е разположено светилището, се числи към Богутевската свита, която е изградена от еднообразни мигматизирани биотитови или двуслюдени гнайси, които са сиви до тъмносиви и средно до едрозърнести, с паралелна, ивичеста или шистозна текстура и лепидогранобластична структура. Те са изградени от плагококлаз (глигоклаз, рядко андезин), кварц, червенокафяв биотид имусковит. В минимални количества в състава на свитата присъства гранат – биотитови, мусковит – биотитови и лептитоидни гнайси.

В тектонско отношение територията на светилището има сложен строеж, което е резултат от полициклично и полифазово текстонско развитие. Това се дължи на факта, че тази територия е част от основна структура, намираща се на изток от река Струма, която се описва като Рило-Западнорупско подуване. Тази структура е усложнена от магматично предопределени антикликални структури и разположени между тях синклинални предимно със субмериодални посоки на осите.Маринова, Р. „Геоложка карта на България в М 1:100 000, Картен лист Благоевград, под ред. на Иван Загорчев“, Комитет по геология и минерални ресурси, Геология и геофизика АД, София 1993, стр.18 – 19, 43 – 52

Геологията и тектониката на района на светилището оформят въпросните вертикални и хоризонтални скални плоскости, ориентирани приблизително в линия североизток – югозапад, заемащи по този начин значителна част от площта на възвишението. Западно от трилита (мегалитната арка), в рамките на обекта, са разположени всички по-значими камъни и каменни групи. Западно от него се оформя и негативна релефна част, скалните групи в която са ориентирани по оста север-юг, от която от основната скала се показват много каменни структури, повечето от които са скали, издължени по същата ос – основната от които е т.нар. „мегалитно яйце“.

В южна посока основният скален релеф се спуска стръмно към долината на Благоевградска Бистрица. В централната част на светилището се намира издължената от запад на изток скала с оформения в нея трилит. Според доц. Алексей Стоев, Пенка Мъглова и Петър Стефанов, ако се разгледат внимателно ерозионните форми и външните контури на скалите по територията на светилището, ще се установи, че те изглеждат точно по този начин, с толкова едноразмерни и сходни форми, само в рамките на обекта. Тъй като в останалата територия на прилежащия ландшафт, обкръжаващ обекта, се откриват значително по-разнообразни форми, това индиректно е доказателство, че скалата е обработвана, независимо от това, че дяланите форми са трудно различими.Стоев, А.; Мъглова, П.; Стефанов, П. "Астрономически маркери и ориентации на скално-изсечения паметник „Марков камък“ в района на Царев връх Рила планина" – Сборник „Граници на културологията“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2

Описание, особености, научни изследвания и интерпретации

Археологическо теренно проучване През пролетта на 2001 г. проф. Марков и екипът му, водени от легендите за Крали Марко, извършват частично теренно проучване при изворите на река Благоевградска Бистрица, където по скалите, разположени при изворите и горните течения на десните притоци на реката са локализирани десетки скално-изсечени жертвеници под западното подножие на Царев връх. Екипът регистрира значителено по мащабите си вкопаване, с много добре издълбани на повърхността на скалата кръгли издълбавания, свързани с улей за изтичане на течностите. От южната страна над планинския поток в сакрализираната скала екипът регистрира плитка ниша-пещера, която при други мегалитни култови паметници, свързани с Крали Марко се тълкува като постоянното обиталище или скривалище на митичния герой. В народните предания и песни пещерата, в която живее Крали Марко е мястото на неговото изгнание, което той ще напусне някой ден, за да извърши нови подвизи. В този аспект на легендата проф. Марков намира структурна прилика с легендата за оттеглянето на свети Иван Рилски в пещера, намираща се в Рила планина, а от друга страна като архетип проф.Александър Фол многократно е описвал в научните си трудове легендите свързани с езическите митове от източното Средиземноморие за умиращи и възкръсващи сезонни божества, каквито за древна Тракия са Дионис-Загрей и Залмоксис.

През 2005 – 2006 г. екипът подновява проучванията по билото на планината по следите на описаната от Иван Вазов и впоследствие от Елена Огнянова легенда за двете трапчинки, които останали като отпечатък върху скалите от коленете на цар Петър под Царев връх, когато същият беседвал със свети Иван Рилски. Екипът открива, че голяма част от скалните късове, с които са осеяни западното и южното подножие на Царев връх са маркирани с вкопавания по тях. Скалните изсичания в преобладаващата си част са с кръгла форма. По-малка част от изсичанията в скалата са с формата на гигантско конско копито – като този знак-символ от народните легенди се тълкува като следа от коня на Крали Марко – Шарколия. Присъствието на „конски следи“ тук напомнят според проф. Марков за Крали Марко като за гигантски конник, който Евгени Теодоров свързва с древнотракийския Херос. Според Теодоров името Марко идва от древнотракийската дума за кон – marka.Евгени Теодоров „Древнотракисйко наследство в българския фолклор“; София АИ „Марин Дринов“ 1999

Другите забележителни издълбавания на територията на светилището са „стъпките на Крали Марко“. Големите стъпки често са издълбани в мегалитните късове така, сякаш кракът на героя леко се е приплъзнал назад и тогава окончателно е потънал в скалата. Екипът от учени забелязва, че съществува последователност в изсичанията, където се наблюдават комплекси от по няколко символа – "стъпки”, „конски стъпки“ и кръгли вкопавания, често съпроводени от изсечени улеи за изтичане на течности от тях. Най-голямото количество вкопавания са струпани в западното подножие на върха, непосредствено до изворите на малък поток – един от многобройните извори на река Благоевградска Бистрица. Тези вкопавания, както и шараптажите, открити от екипа през 2000 г., в които са „отпечатани следите на героя“ се тълкуват като археологическо свидетелство, подкрепящо митологичната представа за Крали Марко като дарител на вода и покровител на плодородието, споменаван от народните легенди.

Сакралността на Царев връх и региона около него е маркирана и в наши дни с натрупването на още една легенда за това място, свързана с Крали Марко. Проф. Марков акцентира върху името на Крали Марко, в частта му „Крали“, което според него свидетелства за кралската, семантично съизмерима с царска, във фолклорно-митологичен план, титла на митологичния герой. Тя според Марков пряко кореспондира с топонима Царев връх.

Според проф. Марков един от най-забележителните обекти на територията на светилището са група жертвеници, маркиращи своеобразната скална гъба, открояваща се върху локална височина в западното подножие на Марков връх. Там екипът регистрира сложна система от скални вкопавания върху горната част на това вероятно изкуствено изградено съоръжение – огромна каменна плоча е поставена върху материкова скала, която погледната отдалеч напомня силуета на гъба. Проф. Марков изказва предположението, че това е централният жертвеник на скалното светилище – Марков връх в Рила планина. Най-внушителното вкопаване е огромната стъпка в скалата, която, ако се съди по данните от фолклорната легенда, трябва да се разглежда като отпечатък от стъпката от единия крак на Крали Марко – този, с който той бил стъпил на Марков връх. Освен свидетелство за мита, в който се разказва за странстващото божество, което периодично се завръща и обикаля територията си, „стъпките“ най-вероятно са били обект на възлияния, ако се съди по издълбаните за извеждане на течността от тях канали. Сакрализирането на скалните гъби се наблюдава в още в няколко древни светилища, изследвани от научната експедиция – това при Селанов бук на река Вищерица, както и при сакрализирания скален феномен „Сватбата“, край скалното светилище „Митровица“ до село Места, намиращи се в западните Родопи. Наблюдава се и в сакрализирания скален комплекс край Демир баба теке до гр. Исперих.

Най-сакралната част от светилищния комплекс е без съмнение групата мегалити оформящи скалната арка, каменното яйце и скалните гъби маркирани с множество вкопавания, улеи, процепи и др. Особено впечатляващи са скалните вдълбавания, оформени като две човешки длани върху сводовия камък на скалната арка, както и вкопаването с форма на огромна човешка стъпка. Общата площ на комплекса е около 2000 m², като освен основното съоръжение – трилит, в прилежащата част се намират и други скални формации, функционално свързани с него.

Археоастрономическо проучване