Васил (Циле, Цильо) Христов Чекаларов или Чакаларов с псевдоним Равашол е български революционер, главен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Той е главният противник на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в района.Иванов, Васил. Отрязаната глава, стр. 76. Английският историк Дъглас Дейкин го описва като „жесток, но смел и много компетентен водач“.Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 52.
Биография Произход и образование Васил Чекаларов е роден в 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 372. Сестра му Зоя Чекаларова и брат му Георги също участват в освободителните борби на българите от Костурско.Интервю на агенция „Фокус“ с Евгени Чекаларов. Посетен на 21 февруари 2012. Отначало Васил учи в гръцко основно училище, а по негово настояване баща му го прехвърля да учи в българско училище. Завършва четвърто отделение, като през летата работи с баща си по строежи в Гърция.
През 1893 година за кратко е в Корчанския затвор, но през 1894 година успешно бяга и се установява в България. Там работи като обущар, каменоделец и зидар, а при престоя си в Шумен завършва вечерна гимназия.
Във ВМОРО
Взима участие в легалната дейност на Върховния комитет и става близък приятел на Борис Сарафов. Изпратен от него през 1900 година да подпомага революционната дейност на ВМОРО, като заедно с Лазар Киселинчев създава канали за закупуване на оръжие от Гърция. През 1901 година Васил Чекаларов се установява в София, където става председател на Костурското благотворително дружество. След разкритията на Иванчовата афера Васил Чекаларов е изпратен от Битолския окръжен революционен комитет като войвода да подпомогне дейността на Пандо Кляшев и Лазар Москов във Костурския революционен район през юни 1901 година. Чекаларов екзекутира шпионина гъркоман Цеман от село Дъмбени.
В началото на 1902 година Гоце Делчев посещава Костурския район и определя за ръководители на района Кузман Стефов, Лазар Поптрайков, Лазар Москов, Пандо Кляшев и Михаил Николов, докато Васил Чекаларов продължава да се занимава със закупуване на оръжие от Гърция. На общо събрание организацията осъжда Коте Христов на смърт заради харамийството му, а Чекаларов настоява за незабавно изпълнение на присъдата му, но Коте е помилван от Гоце Делчев. След това Чекаларов урежда последни доставки на оръжие от Гърция, с което приключва основното въоръжаване на Костурско и Леринско.
През август съединените костурски чети, начело с Васил Чекаларов, дават сражение на Коте Христов при село Ощима. До началото на септември Васил Чекаларов и ръководното тяло възпират пристигналия в Костурско полковник Анастас Янков и Коте Христов да вдигнат преждевременно въстание в костурския район по идея на ВМОК. За зимата Васил Чекаларов разквартирува четниците си по селата в района, а той организира бомболеярна в Смърдеш. На 29 декември Чекаларов се намира в Лабаница и пише в дневника си:
На 13-14 март 1903 година Васил Чекаларов заклева в Българската екзархия селата Върбник и Въмбел, дотогава патриаршистки. На 20 март Черешница Чекаларов се среща с четата на Борис Сарафов, а селото преминава също към екзархията. На 28 март са обсадени от турски аскер в Смърдеш, но с подкрепата на селски чети от района се измъкват от засадите. В средата на април пристигат в Смилево, Битолско, за предстоящия конгрес. На него Васил Чекаларов и Пандо Кляшев представляват Костурския революционен район.
На 24 април при Златари, Ресенско, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Иван Попов и Митре Влаха дават сражение на турски аскер. В подготовката за въстанието събира по пушка и патрони от селата Смърдеш, Косинец, Дъмбени, Турие и Кономлади и ги праща в Статица. На 7 май Васил Чекаларов заварва опожарено родното село Смърдеш, изгорено от турската армия. На 31 май 1903 година 1000 войници турски аскер обграждат село Дъмбени, четата на Лазар Поптрайков заема връх Виняри в Дъмбенската планина, в помощ на сражаващите се пристига четата на Дичо Андонов, която заема връх Локвата и удря турците в гръб. Голямото сражение продължава дълго, като в помощ на сражаващите се пристигат и четите на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Митре Влаха.
По време на въстанието На 20 юли Илинденско-Преображенското въстание се вдига и в Костурско от около 2000 въстаници. Още на 23 юли е превзета Клисура. На 28 юли четите на Лазар Поптрайков и Васил Чекаларов дават престрелка на турски аскер, а на 29 в планините до Дъмбени отбиват турска армия за 6 часа, която се оттегля в Костур. На 12 август след голямо сражение, ръководено от Чекаларов, е превзета паланката Невеска,Илинденското въстание в Костурско – Спомени на Манол Кочов и Наум Масалинков. но четниците я напускат веднага след това. Фотографията на четите е направена в село Косинец.
След много сражения на 27 август се взима решение за изтегляне на четите от Костурско, за да запазят мирното население от 15-хилядния аскер в района. В разгара на въстанието Чекаларов е инициатор на съставянето на мемоар от името на костурските ръководители за турските зверства в Костурско. След като мемоарът е готов на 30 август е връчен на чуждестранните дипломати в Битоля.
Васил Чекаларов оглавява отряд от 450 души от Смърдешката, Дъмбенската, Косинската и Апоскепската центрова чета. Водят сражение на 29 август в Апоскеп и в близост до град Костур. В село Нестрам на 1 септември наказват провинилите се и предателите и разбиват малка турска военна част. След това се изнасят през Костенарията за албанската област Колония. В Колоня прочистват областта от албански и турски разбойници и печалят симпатиите на местното гръцко и албанско население. Накрая се завръщат в разореното Костурско, където четите се разпускат. Васил Чекаларов, заедно със сестра си Зоя, Пандо Кляшев и Лазар Киселинчев, тайно преминава границата с Гърция и оттам с параход се прибира в България.
Мирен живот
В началото на 1904 година Васил Чекаларов заминава на лечение в Женева, Швейцария. На 14 март Чекаларов, Борис Сарафов и други създават Временен комитет, целящ да замени Задграничното представителство на ВМОРО,Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 353-359. но в 1905 година различията изчезват и комитетът се саморазпуска.
Участва като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. След обявяването на Младотурската революция посещава поклонение на братската могила на загиналите революционери от ВМОРО в Апоскеп. В София Чекаларов построява своя къща, с помощта на архитекта Георги Киселинчев, на улица „Шипка“ срещу Военната академия в София.Гласове от старите къщи – Спомен за войвода къта домът на „Шипка“ 52, вестник „Новинар“, Илиана Манева, 9 септември 2006 г. В България Чекаларов е активист на Либералната партия.
Живее бедно, но се жени за Олга (1891 – 1953), с която има две дъщери: Екатерина (1910 – 1987) и Василка (1913 – 1917).
Балканска война
При избухването на Балканската война през 1912 година старши подофицер Васил Чекаларов е определен за командир на партизанска чета № 4, част от Костурската съединена чета, заедно с чета № 5 на Иван Попов и чета № 6 на Христо Силянов, които са част от Македоно-одринското опълчение. След началото на военните действия четата се насочва през Леринско за Костурско.
На 19 октомври гръцката армия и сборната чета провеждат първа съвместна акция при Кирли дервент, като след победата частите са посрещнати в Баница.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 410-412. След 20 октомври сборната чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец. След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно след голямо сражение пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет. На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там.
Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 година, като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 558. Васил Чекаларов заминава на 24 ноември за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов, като Силянов потегля към Дъмбени, а Попов – към Смърдеш.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 560.
Васил Чекаларов и Иван Попов се срещат в Лерин с бившия андартски капитан, офицера от артилерията, Георгиос Цондос.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г. Официално Костурската чета е разформирована на 20 декември 1912 година. Васил Чекаларов, подобно на много други македонски дейци, смята, че Македоно-одринското опълчение е трябвало да бъде изпратено на фронта в Македония, а не в Тракия, за да не се позволява на съюзниците гърци и сърби да окупират населени с българи земи. В писмо до заместник-командира на МОО Александър Протогеров от 10 декември 1912 година Чекаларов пише:
След това Васил Чекаларов се намира в Кукуш, а Владимир Караманов го описва така:
Междусъюзническа война
През Междусъюзническата война Васил Чекаларов и Иван Попов повторно организират голяма чета, която да проникне в тила на гръцката армия. На раздяла в Сяр Чекаларов казва на войводата Михаил Думбалаков:
В средата на юни 1913 година от Дойран за Костурско заминават с войводи и четници, сред които Христо Цветков, Илия Димушев, Никола Иванов, Григор Джинджифилов, Дончо Лазаров, Панайот Карамфилович, Пандо Сидов и други. Потеглят на югоизток в авангарда на 41-ви и 42-ри пехотни полкове от българската армия. При Фурка на 17 юни 160 четници и войници разбиват сръбско-гръцки части, а при селата Стояково и Богданци 80 евзони и 1 антиполахос (подпоручик). Освобождават Гевгели и при Тушин, Мъгленско, бият отново гръцки части.