Либералната партия (наричана още радославистка) е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г. Тя е основната партия в коалицията, управлявала България по време на Първата световна война. С нея е свързан вестник „Народни права“.
В основата на бъдещата Радославистка партия е групата в старата Либерална партия, оформила се около Васил Радославов след детронирането на княз Александър I Батенберг, която до 1895 г. се нарича Либерален клуб. Тя оглавява коалиционно правителство с Народнолибералната и Младолибералната партия по време на Първата световна война, след неуспеха в която е силно компрометирана, а нейния лидер Васил Радославов напуска страната. През 1920 г. трите партии се обединяват в Националлиберална партия, която съществува до 1930-те, но има второстепенно значение в политическия живот.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1894 Народно събрание – –
1899 Народно събрание 138 900 40,6%
1901 Народно събрание 15 110 5,2%
1902 Народно събрание 28 260 7,0%
1903 Народно събрание – –
1908 Народно събрание 23 304 5,0%
юни 1911 Велико Народно събрание 13 010 2,3%
септември 1911 Народно събрание 33 320 6,6%
1913* Народно събрание 207 763 38,7%
1914* Народно събрание 345 730 45,2%
1920* Народно събрание 14 469 1,6%
На изборите през 1913 г. и 1914 г. е част от коалицията Либерална концентрация, като от Либералната партия са избрани 58 депутати през 1913 г., а през 1914 г. – 83. На изборите през 1920 г. е част от коалиция с Народнолибералната партия на Добри Петков и Младолибералната партия.
Участия в правителства Първо правителство на Васил Радославов (28 август 1886 – 10 юли 1887) – коалиция с Народнолиберална партия и представители на Консервативната партия
министерство на вътрешните работи – Васил Радославов министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов министерство на финансите – Васил Радославов
Второ правителство на Константин Стоилов (31 май 1894 – 21 декември 1894) – коалиция с Народна партия
министерство на народното просвещение – Васил Радославов минитерство на правосъдието – Васил Радославов, Петър Пешев министерво на търговията и земеделието – Димитър Тончев
Правителство на Димитър Греков (30 януари 1899 – 13 октомври 1899) – коалиция с Народнолиберална партия
министерство на вътрешните работи – Васил Радославов министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов министерство на финансите – Михаил Тенев министерство на правосъдието – Петър Пешев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Тончев
Първо правителство на Тодор Иванчов (13 октомври 1899 — 10 декември 1900) – самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията — Тодор Иванчов министерство на вътрешните работи – Васил Радославов министерство на народното просвещение – Димитър Вачов министерство на финансите – Михаил Тенев министерство на правосъдието – Петър Пешев министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията — Димитър Тончев
Второ правителство на Тодор Иванчов (10 декември 1900 — 22 януари 1901) — коалиция с Народнолиберална партия
министерство на външните работи и изповеданията – Димитър Тончев министерство на финансите – Тодор Иванчов министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров
Второ правителство на Васил Радославов (17 юли 1913 — 5 януари 1914) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
министерство на вътрешните работи и народното здраве — Васил Радославов министерство на народното просвещение – Петър Пешев министерство на правосъдието – Петър Пешев, Христо Попов
Трето правителство на Васил Радославов (5 януари 1914 — 21 юни 1918) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
министерство на външните работи и изповеданията – Васил Радославов министерство на вътрешните работи и народното здраве – Васил Радославов, Христо Попов министерство на народното просвещение – Петър Пешев министерство на правосъдието – Христо Попов
Част от Програма на либералната партия, октомври 1897 г. Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух. Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите. Чл.3. Намаление на данъците. Намаление на разходния бюджет на държавата. Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения. Чл.5. Безплатна медицинска помощ. Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава. Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминъка. Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство. Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система.
Видни дейци Димитър Вачов (1855-1922) Тодор Иванчов (1858-1905) Петър Пешев (1858-1931) Васил Радославов (1854-1929) Димитър Тончев (1859-1937) Христо Занков (1853-1926)
Източници
Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]