Народнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г., като е най-дълго управлявалата през този период. С нея са свързани вестниците „Свобода“ и „Нов век“.
История В основата на бъдещата Народнолиберална партия е групата в Либералната партия, оформила се около Стефан Стамболов след детронирането на княз Александър I Батенберг. Партията се сформира организационно през 1890 г. и управлява чрез самостоятелно правителство до 1894 г.
След убийството на лидера на партията Стефан Стамболов през 1895 г., тя е оглавена от Димитър Петков. Започнати са преговори за обединение с Либералната партия на Васил Радославов, но те завършват без успех, и начело на Народнолибералната партия застава Димитър Греков.
През 1899 г. за няколко месеца е съставен коалиционен кабинет с радославистите. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. са водени преговори за съставяне на коалиционно правителство с Демократическата партия на Петко Каравелов, но не се стига до такова.
След убийството на водача на партията Димитър Петков през 1907 г., влиянието на Народнолибералната партия намалява. Тя участва в коалиционно правителство с Либералната и Младолибералната партия по време на Първата световна война, след неуспеха в която е допълнително компрометирана. През 1920 г. трите партии се обединяват в Националлиберална партия, която съществува до 1930-те, но има второстепенно значение в политическия живот.
Участия в избори
Парламентарни година избори гласове % резултат 1899 Народно събрание 54 400 15,9%
1901 Народно събрание 65 680 22,4%
1902 Народно събрание 45 810 11,3%
1903 Народно събрание – –
1908 Народно събрание 20 463 4,4%
юни 1911 Велико Народно събрание 6 780 1,2%
септември 1911 Народно събрание 17 685 3,5%
1913* Народно събрание 207 763 38,7%
1914* Народно събрание 345 730 45,2%
1919 Народно събрание 13 367 2,1%
1920 Народно събрание 7 785 0,9%
На изборите през 1913 г. и 1914 г. е част от коалицията Либерална концентрация, като от Народнолибералната партия са избрани 26 депутати през 1913 г., а през 1914 г. – 31.
Участия в правителства Първо правителство на Васил Радославов (28 август 1886 – 10 юли 1887) – коалиция с Либерална партия (радослависти) и представители на Консервативната партия
министерство на народното просвещение – Георги Живков министерство на правосъдието – Димитър Тончев
Първо правителство на Константин Стоилов (10 юли 1887 – 1 септември 1887) – коалиция с представители на Консервативната партия
министерство на вътрешните работи – Георги Странски министерство на народното просвещение – Стоян Чомаков
Правителство на Стефан Стамболов (1 септември 1887 – 31 май 1894) – първоначално коалиция с представители на Консервативната партия, по-късно самостоятелно
министерство на външните работи и изповеданията – Георги Странски, Стефан Стамболов, Димитър Греков министерство на вътрешните работи – Стефан Стамболов министерство на народното просвещение – Георги Живков, Стефан Стамболов министерство на финансите – Иван Салабашев, Георги Живков, Христо Белчев, Григор Начович министерство на правосъдието – Димитър Тончев, Димитър Греков, Иван Салабашев, Панайот Славков, Константин Поменов министерство на търговията и земеделието – Панайот Славков министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Петков
Правителство на Димитър Греков (30 януари 1899 – 13 октомври 1899) – коалиция с Либерална партия (радослависти)
министерство на външните работи и изповеданията – Димитър Греков министерство на търговията и земеделието – Григор Начович
Второ правителство на Рачо Петров (18 май 1903 – 4 ноември 1906) – самостоятелно
министерство на вътрешните работи – Димитър Петков министерство на народното просвещение – Иван Шишманов министерство на финансите – Антон Манушев, Лазар Паяков министерство на правосъдието – Никола Генадиев, Петър Стайков, Константин Панайодов министерство на търговията и земеделието – Димитър Попов, Никола Генадиев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов, Тодор Гатев, Димитър Петков
Правителство на Димитър Петков (4 ноември 1906 – 11 март 1907) – самостоятелно
министерство на вътрешните работи – Димитър Петков министерство на народното просвещение – Иван Шишманов, Лазар Паяков министерство на финансите – Лазар Паяков министерство на правосъдието – Константин Панайодов министерство на търговията и земеделието – Никола Генадиев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Петков
Правителство на Димитър Станчов (11 март 1907 – 16 март 1907) – самостоятелно
министерство на вътрешните работи – Никола Генадиев министерство на народното просвещение – Лазар Паяков министерство на финансите – Лазар Паяков министерство на правосъдието – Константин Панайодов министерство на търговията и земеделието – Никола Генадиев
Правителство на Петър Гудев (16 март 1907 – 29 януари 1908) – самостоятелно
министерство на вътрешните работи – Петър Гудев министерство на народното просвещение – Никола Апостолов министерство на финансите – Лазар Паяков министерство на правосъдието – Константин Панайодов министерство на търговията и земеделието – Никола Генадиев министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Иван Халачев
Второ правителство на Васил Радославов (17 юли 1913 – 5 януари 1914) – коалиция с Либерална партия (радослависти) и Младолиберална партия
министерство на външните работи и изповеданията – Никола Генадиев министерство на земеделието и държавните имоти – Никола Генадиев, Петър Динчев министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Петър Динчев, Добри Петков министерство на железниците, пощите и телеграфите – Никола Апостолов
Трето правителство на Васил Радославов (5 януари 1914 – 21 юни 1918) – коалиция с Либерална партия (радослависти) и Младолиберална партия
министерство на земеделието и държавните имоти – Петър Динчев министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Добри Петков министерство на железниците, пощите и телеграфите – Никола Апостолов, Величко Кознички
Лидери Стефан Стамболов (1887 – 1895) Димитър Петков (1895 – 1896) Димитър Греков (1896 – 1901) Димитър Петков (1901 – 1907) Никола Генадиев (1907 – 1919) Добри Петков (1919 – 1920)
Видни дейци Иван Андонов (1854 – 1937) Христо Белчев (1857 – 1891) Никола Генадиев (1868 – 1923) Димитър Греков (1847 – 1901) Петър Гудев (1862 – 1932) Георги Живков (1844 – 1899) Григор Начович (1845 – 1920) Лазар Паяков (1860 – 1910) Димитър Петков (1858 – 1907) Симеон Радев (1879 – 1967) Иван Салабашев (1853 – 1924) Стефан Стамболов (1854 – 1895) Захарий Стоянов (1850 – 1889) Георги Странски (1847 – 1904) Иван Шишманов (1862 – 1928) Стою Ранделов (1852 – 1944)
Източници
Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005] Б.Гърдев. „НЛП и нейните начала“ [3 август 2005]
Вижте също Гирдап