Васил Ильоски () е писател-драматург, университетски преподавател и академик от Република Македония.
Биография
Роден е в 1902 година в град Крушево, Османската империя, днес в Северна Македония. Според Коста Църнушанов е с влашки корени. Учи в Куманово и Скопие. Завършва Философския факултет на Скопския университет в Кралство Югославия.Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 117. Преподава в Педагогическата академия в Скопие. Преди 1941 година пише на сръбски език, но се опитва да пише и на кумановски диалект. Ильоски е сред основателите на Дружество на писателите на Македония в 1947 година и на Македонската академия на науките и изкуствата в 1967.
Ильоски е участник в първата езикова комисия на АСНОМ за стандартизиране на македонския литературен език. Той защитава неговата сърбизация, обявявайки го за „широко отворен език“, и заявява, че вдъхновение за това е примерът на Вук Караджич.
На 17 ноември 2009 година Ильоски заради авторството на „Ленче Кумановче“ е обявен за един от петте най кумановци на XX век.
Творчество „Ленче Кумановче“ или „Бегалка“ (пиеса, 1926) „Чорбаџи Теодос“ (комедия, 1937) „Ученичка авантура“ (1939) „Биро за безработни“ (1940) „Пиши, Панче“ (пиеска, 1947) „Два спрема еден“ (1952) „Чест“ (драма, 1953) „Кузман Капидан“ (1954) „Син и татко“ (1955) „Допирни точки“ (1959) „Први на Марс“ (1960) „Златната рипка“ (1961) „Окрвавен камен“ (1968) „Свадба“ (комедија, 1976) „Смрт за живот“ (1988)
Бележки
Категория:Северномакедонски езиковеди Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония Категория:Академици на МАНИ Категория:Родени в Крушево Категория:Възпитаници на Скопския университет Категория:Югославски езиковеди Категория:Сръбски писатели Категория:Починали в Скопие Категория:Сърбомани