Българският революционен централен комитет (БРЦК) (по правопис от 1870 г.: Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в румънския град Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868 – 1869. Поради различни причини между 1868 и 1870 г.съществува идейна криза в комитетите – т.нар. „стари“ (Добродетелната држина и Одеското настоятелство) са твърде зависими от Русия, ТБЦК изпада в автономистки залитания, а БРЦК търси своето място.

Ранният БРЦК 1870 – 1872 година Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Любен Каравелов и Васил Левски.Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия ТодевАнубис, 2000 г. 126 стр. Много изследователи смятат че в началото има два революционни комитета - БРЦК"Левски във времето". Документално мемоарен и литературен сборник посветен на 150 годишнината от рождението на Васил Левски , С. 1987 цит. в: Игнатов, Веселин. "100 мита в Българската история (18-19 век). 2 том" издателство Милениум. глава "Любен Каравелов - председател на БРЦК в Букурещ (есента 1869 - март 1872) стр. 147/ЦБРК в Българско/БРК в БългарияШарова, Крумка. "Васил Левски и Любен Каравелов в началната история на Българския революционен централен комитет 1869-1870 // Исторически преглед 1987, бр.7, стр. 84 цигиран в: Игнатов, Веселин. "100 мита в Българската история (18-19 век). 2 том" издателство Милениум. глава "Любен Каравелов - председател на БРЦК в Букурещ (есента 1869 - март 1872) стр. 150 (ВРО) основан от Васил Левски и БРЦК в Букурещ основан от Любен Каравелов.

Други изследователи са на мнение, че пред пролетта на 1870 в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация. В началният си вид нито ВРО, нито БРЦК в Букурещ са в ясно конституиран вид. Все пак някъде от пролетта на 1870 Левски и Каравелов действат съгласувано. През март 1870 година Левски създава Нареда на работниците за освобождението на българския народ. На свой ред програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на брошурата „Български глас“ и в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи: Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение от Турция При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на „южнославянска или дунавска федерация“ от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.

Конституиране на БРЦК (29 април до 4 май 1872). Левски става основен идеолог на БРЦК С цел внасяне на единство в революционната дейност през пролетта на 1872 г в Букурещ е излъчено Общо събрание (29 април до 4 май 1872 г). На него БРЦК се конституира в завършен идеологически вид.

Решения:

На това общо събрание се обсъждат и приемат нова програма и устав. За председател на Българския революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Избран е ръководен състав на БРЦК: за подпредседател е избран Кирияк Цанков, за касиер - Димитър Ценович, за секретар (деловодител) - Олимпи Панов, за член на ЦК представляващ четническата емиграция в Сърбия - Панайот Хитов. А Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. На това Общо събрание БРЦК приема устава на създадената от Левски „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ – без точката за република. Каравелов се отказва от идеята за балканска федерация и се посвещава на национал-освободителното дело.

Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия.

Резултати: От този момент Левски се превръща в основен идеолог на БРЦК и на национал-освободителното дело. Той налага своите виждания.

- българите не трябва да разчитат на чужди сили за освобождението си, а да разчитат на самите себе си; ако някоя Велика сила ги подкрепи – добре, но не трябва да се разчита на това

- из страната трябва да се изградят комитетски мрежи, които да се заемат с подготовката на въстанието (това е неосъществена идея на Раковски)

- с обявяването на революцията ще се създаде едно Привременно правителство, което да изпълнява задълженията, до създаването на новата българска държава (тази идея също е заета от Раковски)

- комитетите трябва да бъдат изградени в принципите на мацинизма – с тайни съзаклятия, свещени клетви пред кръст, библия и револвер; налага се революционен терор – предателите се наказват със смърт; създават се тайна полиция, тайни куриерски служби, кодирани имена и тайни пароли

- българите не трябва да се делят по класов или верски принцип. Левски е единственият идеолог на революцията, който се опитва да работи заедно със свещениците и чорбаджиите.

- Левски залага идеите на хуманизма в революцията. Той пропагандира, че революцията няма да избива невинни кадъни или децата им, а само ония, които пречат на българите да си създадат държава.

Самата ВРО негласно се превръща във филиал на БРЦК; някои български историци пишат за БРЦК-ВРО. Междувременно Васил Левски предприема няколко обиколки из българските земи и започва изграждането на революционни комитети в тях.

Общото събрание през 1872 е полезно както за Каравелов, така и за Левски. Левски се сдобива с популярност в емигрантските среди и с финансови ресурси; БРЦК с председател Каравелов създава стройна идеологическа рамка и започва ярко да се откроява насред другите комитети, като основен двигател на освободителната борба

Вътрешни конфликти в организацията Атанас Попхинов, брат на Данаил Попов без позволение разпечатва писма на Левски до брат си и обявява съдържанието им на всеослушание.Намирам в Тракия един лист от моите печатни писма, дал го кардашлъкът ти (брат ти) на един мой приятел, без да знае доколко ми е приятел и му казал да не ми казва, че е дадено, а да дава тук-там да го четатЛевски до Данаил Попов, 20 юни 1871. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", 2014, с. 79Левски критикува Попхинов, а той на свой ред го обвинява пред Централният Комитет, че е лъжецЛевски до БРЦК 25 август 1872. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", т. 1 2014, с 168 и че си присвоява комитетски пари с цел лични облагиЛевски до Атанас п. Хинов, 25 август 1872. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", т. 1 2014, с. 176 и ги харчи както намери за добре. Засегнат Левски му предлага да представи доказателства си писмено пред частния комитет, където Левски ще даде отчет и двамата ще се изправят пред съд. "Според писмото ти не си му давал предница (на Димитър Общи), а ми бил принасял пари и аз два-три месеца ям готови пари. И казваш ми ̥"няма яма" (имот, плячка). ...На всички изложени твои клевети събери документите и ги предай в частния комитет, че оттам ще се вземат и ще се принесат на съд.Левски до Атанас Попхинов, 25 август 1872. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", 2014, с. 176-177Попхинов критикува Левски и че не иска да му даде пълномощно, на което Левски отвръща че му няма довериеЛевски до Централния комитет, 25 август 1872. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", 2014, с. 166 Левски със сарказъм коментира желанието на Атанас Попхинов да заеме неговота длъжностː да разполага с работите на всички частни комитети, да посреща тайните пощи, да раздава пълномощни и пр.Левски до Централния комитет, 25 август 1872. цит в Страшимиров, Димитър "Васил Левски - живот, дела, извори", издателство "Изток - Запад", 2014, с. 169 Попхинов отправя и писмени заплахи към Левски.

Противоборство между Каравелов и Левски. Авантюризъм на Димитър Общи

Противоборство между Каравелов и Левски За съжаление между Каравелов и Левски има известно противоборство по въпросите за тактиката. Каравелов е склонен да се предоверява на сърбите,Писмо на Каравелов до Левски цит в̥ ː "Васил Левски. Живот, дела, извори", Страшимиров, Димитър 2014 Изток-Запад. дял "Левски до сливненци", стр. 199 за обещанията им за помощ, докато Левски счита че въстанието трябва да е преди всичко народно;писмо на Левски до Любен Каравелов цит. в̥ː Страшимиров, Димитър "Васил Левски. Живот, дела, извори т.1" Изток-Запад, 2014 стр. 155 освен това Каравелов е склонен да проявява авторитаризъм,Левски в писмо до Любен Каравелов цит в."Васил Левски. Живот, дела, извори т.1" Страшимиров, Димитър. Изток -Запад 2014, стр. 139 докато Левски търси висшегласие и се позовава на факта, че е получил правомощията си именно по волята на мнозинството. Писмо на Левски до Данаил Попов, 16 септември 1872 цит. в" Страшимиров, Димитър. "Васил Левски. Живот, дела, извори, т.1" Изток - Запад 2014, 182 стр.След като работата на Левски се разраства той е принуден да вземе двама помощници – Ангел Кънчев и Димитър Общи. Общи е кандидатура, с която Левски не е съгласен. Общи е представител на старата четническа тактика. Носи му се слава на участник в движението на Гарибалди.

Авантюризъм на Димитър Общи