Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
География Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.
Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m3.
История Старобългарското име на селото е Малешево. През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.
В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 4, 12 януари 1921, стр.2 но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 7, 25 февруари 1921, стр.2 През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическаЗемледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 36, 13 април 1923, стр.2 и земледелческа пропагандаЗемледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 32, 17 март 1923, стр.3 в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.
През 2007 се заселват няколко английски семейства.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 854 100.00Българи 384 44.96Турци 250 29.27Цигани 53 6.20Други 3 0.35Не се самоопределят 4 0.46Неотговорили 160 18.73
Спорт Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.
През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:
ФК „Феникси (гр. Варна) ФК Тополите (с. Тополи) ФК „Устрем“ (с. Караманите) ФК „Агромел“ (с. Момчилово) ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен) ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино) ФК „Атлетик“ (с. Езерово) ФК „Спринт“ (с. Белоградец) ФК „Черноморец“ (с. Чернево) ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево) ФК „Ботев“ (с. Брестак) ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево) ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол) ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)
Религии Днес в Доброплодно живеят християни
Личности Богдан Исаков Богданов, деец на ВМОРО с неизвестно месторождение, на 13 април 1943 година, като жител на Доброплодно, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България. Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар – политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г. Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.
Външни препратки Доброплодно в периодичния печат от Третото българско царство 120 години от преселването на българите от Мандър и Гьобел ФК „Лудогорец – Доброплодно“ – Класиране, резултати Два язовира застрашават община Ветрино
Източници
Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Ветрино