Джованòти (), псевдоним на Лорèнцо Керубѝни (; * 27 септември 1966 в Рим, Италия) е италиански певец, автор на песни, диджей и рапър.
Той става известен в края на 1980-те години, лансиран от Клаудио Чекето. Джованоти скоро се отдалечава от хип-хоп смесицата на първите си успехи и постепенно се доближава до модела на world music (винаги изпълнена с хип-хоп и фънк звучене). Музикалната му еволюция съответства на промяна в текстовете на песните му, които с годините докосват все повече лични теми, по-характерни за италианския стил на авторските песни.
В същото време нараства и неговата социална и политическа ангажираност. Активен пацифист, той често си сътрудничи с асоциации като Имърджънси, Амнести Интернешънъл, Lega anti vivisection, Nigrizia и DATA, допринася за демонстрациите в полза на анулирането на дълга през 1990-те години и впоследствие за движенията Niente scuse („Без извинения“) и Make Poverty History, участвайки в Live 8 (серия от 11 безплатни концерта на 2 юли 2005 г. в страните от Г8).
В хода на кариерата си той има 20 студийни албума, сътрудничейки си с множество италиански изпълнители, включително Елиза, Джорджа, Неграмаро, Чезаре Кремонини, Лаура Паузини, Джани Моранди, Франко Батиато, Лучано Лигабуе, Пиеро Пелу, Калкута, Тициано Феро и Ерос Рамацоти, както и с международни изпълнители, сред които Майкъл Франти, Пау Донес и Серджу Мендес. През 2010 г. печели наградата „Давид на Донатело“ за най-добра оригинална песен за песента „Baciami ancora“ от едноименния филм на Габриеле Мучино, за който пише саундтрака. През 2017 г. получава втора номинация за песента „L'estate addosso“ от едноименния филм, също на Мучино.
Биография Лоренцо Керубини е роден в Рим на 27 септември 1966 г. Родителите му са родом от град Кортона в Тоскана: Марио Керубини (1934 – 2015) – член на Държавния жандармерийски корпус на Ватикана, на когото певецът посвещава песента си Mario (в албума си Lorenzo 1994), и Виола Кардинали (1935 – 2010), на която посвещава песента „Джобовете пълни с камъни“ (Le tasche piene di sassi). Той е третият от четири братя и сестри: първият е Умберто, летателен инструктор, който загива на 22 октомври 2007 г. в самолетна катастрофа в Латина, вторият е Бернардо и най-малката е Анна. На Умберто Лоренцо посвещава песента In orbita, а след смъртта му – песента „Кал“ (Fango), където пее: „Знам, че не съм сам, дори когато съм сам“. Бернардо работи като актьор (напр. във филма Panarea) и като водещ.Бернардо използва наред с истинското име и псевдонимите Берни Керубини и Берни Ди Маджо, вж. TELESETTE, август 1998, n. 33, "Intervista a Bernardo Cherubini"
Като дете Лоренцо ходи често в Кортона в провинция Арецо, където живее и към 2021 г. и с чието почетно гражданство е удостоен.
Учи в римската гимназия „Малпиги“.
Музикална кариера 1980-те години През юни 1980 г. брат му го представя на диджей в радио Foxes в Кортона, където Джованоти започва да прави първите си стъпки като диджей. През 1982 г. започва да е диджей и за дискотека Тучулча в Кортона. През 1983 г. през седмицата работи за радио „Антена Музика“ в Рим. Предлага както танцова, така и хип-хоп музика (не много познат в Италия жанр навремето). През 1984 г. работи за Paper Moon в Рим. Напуска радио „Антена Музика“, за да основе Radio Jolly.
През 1985 г. започва работа в Poison – един от най-важните римски клубове. Там се запознава с Фиорело и с продуцента Джанкарло Мео. През лятото неуспешно се явява на прослушване за DeeJay Television. През 1986 г. започва работа в клуб „Пайпър“ в Рим – една от най-известните италиански дискотеки.
Истинският му музикален дебют е през април 1987 г. със сингъла Walking, вече с името Джованоти, последван от Reggae 87, и двата издадени от Фул Тайм Рекърдс. Първоначално сценичното име, което Лоренцо избира, е „Джо Ваноти“, но типографът, от когото поръчва рекламен плакат за една от вечерите в дискотеката, прави печатна грешка и пише името слято: „Джованоти“ – грешка, която Лоренцо намира за знак от съдбата и след това решава го запази. Песента Walking първоначално е продуцирана от Елвио Морато и римския диджей Марко Трани, който се е преместил в Кортина от римския клуб Histeria. Той познава Лоренцо още от Histeria, понеже той често минава оттам след вечерите си в Poison и се качва в кабината, и дуетира с д-р Феликс в рап стил.Intervista a Corrado Rizza in . Марко Трани обаче, поради многото си ангажименти в Северна Италия, решава да прехвърли проекта на Фул Тайм. Фул Тайм предлагат Джованоти на Клаудио Чекето – известен звукозаписен продуцент и диджей, който обаче отказва да го наеме. През юни Джованоти започва работа в Lanternone в Капо Палинуро в провинция Салерно. Там той е забелязан от Марина Чекето (бившата съпруга на Клаудио), която го предлага на бившия си съпруг. Чекето този път решава да подпише договор с него като водещ в Deejay Television и като диджей в Радио Диджей (Radio Deejay).
Чекето отначало отхвърля името „Джованоти“, но след това го намира за подходящо за персонажа и го съветва да го запази. В този период Джованоти става една от водещите фигури на Radio Deejay: в навечерието на Нова година между 1987 и 1988 г. той води радиопредаване на живо в продължение на цели осем часа.
През 1988 г. издава много успешен сингъл – „Тук ли е купонът?“ (È qui la festa?), последван от първия му албум Jovanotti for President, съдържащ сингъла Gimme Five. Джованоти участва като единствен италиански изпълнител в компилацията на Radio Deejay Deejay rap. Това е златен период за новоизгряващата звезда, тъй като неизменно всички негови сингли се озовават на челните позиции в италианските класации и през септември той е поканен на Фестивалбар като почетен гост. Въпреки че вече е приел псевдонима Джованоти, в същия период той също се изявява пред публика с псевдонима „Джино Латино“ (Gino Latino), издавайки три сингъла: Yo, Welcome и Latino. Проектът, замислен с Албертино от Radio Deejay, би трябвало да доведе до албум, който обаче никога не се реализира.
Друг псевдоним, използван от Джованоти през този период, е „Джеронимо“ (Jeronimo) в песента The Indian. Песните, публикувани като „Джино Латино“ и „Джеронимо“, присъстват в сборния албум Jovanotti Special. В този първи период, освен че говори редовно по микрофоните на Radio Deejay, Джованоти прави първия си телевизионен опит с DeeJay Television и с предаването 1, 2, 3 Jovanotti. Той публикува и първата си книга „Йо, братя и сестри: ние сме ли или не сме едно добро движение? (Yo, brothers and sisters: siamo o non siamo un bel movimento?).
През декември 1988 г. той започва военната си служба в казармата „Туринето“ в Албенга, провинция Савона. Това преживяване води по-късно до раждането на песента „Ас“ (Asso) – саундтрак на телевизионния сериал Classe di ferro. По-късно Джованоти заявява, че е написал песента само за да получи в замяна 15-дневен отпуск, както заявява самият той през януари 2018 г. по време на телевизионното предаване 90 SPECIAL по Italia 1.
В деня преди заминаването той представя песента Sex No Drugs и Rock'n Roll в телевизионната програма Fantastico. През същия месец основава заедно с Чекето модната линия Yo.
През 1989 г. издава албума си „Моят мотор“ (La mia moto), чийто сингъл Vasco (почит към Васко Роси, негов идол и за цяло поколение) е представен на Фестивала на италианската песен в Санремо през 1989 г., по време на който той е герой на сензационен гаф: докато пее, пада лошо сред цветята на сцената, но веднага става, смеейки се.«Nel 1989 Jovanotti, mentre canta Vasco agitando il pube e saltando qui e là, scivola clamorosamente in mezzo ai fiori e ne alza un mazzetto ridendo come uno scemo» (da un articolo di Nadia Allegrini su La rivista intelligente, del febbraio 2012). Албумът се продава в около 600 хил. копия. На фестивала той се появява с приятелката си Розита Челентано – дъщеря на Адриано Челентано, и наема дискотека, където след вечерите на фестивала приема приятели. Стилът на първите албуми на Джованоти се характеризира със забавен и празничен груув в стил италодиско, който доминира на музикалната сцена през онези години, и хип-хоп музика. Вдъхновението идва от важни хип-хоп изпълнители като Run DMC, Пъблик Енеми и Бийсти Бойс.
1990-те години През 1990 г. Джованоти издава албума Giovani Jovanotti, отново пълен с безгрижни идеи (Ciao mamma), но в който започват да се появяват песни, които са предвесници на нова твопческа линия, като „Нощни хора“ (Gente della notte). Променящата се мода и продължителното отсъствие от националните медии (причинено от военната му служба) водят до неумолим спад в известността на Джованоти. През същата година участва като редовен гост в шоуто „Фантастико“, водено от Пипо Баудо. За обръщане на тенденцията трябва да се изчака до 1991 г. с издаването на албума „Племе, което танцува“ (Una tribù che balla). По онова време е епизодът, в който Ред Рони по време на дъждовна вечер на „Гласувай за гласа“ (Vota la voce) казва на Васко Роси: „Всички казват, че Джованоти е свършен...“ и Васко отговаря: „Според мен Джованоти започва сега!“ Новият албум на Джованоти „Племе, което танцува“ започва категорично различен творчески период, често описван от критиците като повратна точка (въпреки че самият Джованоти на няколко пъти твърди, че не забелязва особена прекъсване в тази своя творческа фаза). Темите за политическата и социална ангажираност, които в значителна степен характеризират последващата му продукция, започват да се появяват в неговите текстове, първоначално приглушени („Всички стари реалности са приключили, така че движете се, движете се“).
През 1992 г. певецът прави парчето „Сърце“ (Cuore) в памет на Джовани Фалконе, написано наведнъж няколко дена след убийството му: песента е предназначена само за излъчване и никога не е издавана на диск. През същата година излиза Lorenzo 1992: първият албум, който, запазвайки псевдонима му, носи истинското му име в заглавието с намерението изрично да сигнализира за прекъсването на произхода. Албумът съдържа множество песни, които стават известни, като се започне с „Не се отегчавам“ (Non m'annoio) и „Момче късметлия“ (Ragazzo Fortunato), и е последвано от турне с Лука Карбони (Carboni-Jovanoti in concerto 1992). Той също така обхваща различни теми като насилие, контрацепция, политика, заема позиция срещу аборта, която веднага отрича.
В първата песен от албума, наред с други неща, Джованоти се хвали като този, който въвежда хип-хопа в Италия. Опитът на Джованоти с Lorenzo през 1992 г. е придружен от написването на втората му книга Cherubini, която разказва за всичките му пътувания. През май 1993 г. Джана Нанини го търси, за да напише и изпее рап куплет в песента ѝ Radio Baccano. Парчето има голям успех и двамата изпълнители изпълняват заедно един път на сцената на Фестивалбар през 1993 г. Lorenzo 1994 е сред най-продаваните му албуми. В сингъла „Мисля положително“ (Penso positivo) за първи път той заема силна идеологическа позиция:
С Penso positivo Джованоти се състезава на Музикалните награди на Ем Ти Ви Европа през 1995 г. в категорията „Най-добър видеоклип на годината“ и се класира трети.
Позиции, които напомнят на мисловните школи относно съвместното съществуване на религиите и които в действителност са вече изразени в предишния му албум „Изгубих посоката“ (Ho perso la direzione), се съдържат в албума Lorenzo 1992, където певецът се нахвърля срещу политическата система на времето. Съдържанието на този жанр може да се намери в много други парчета в албума, от Barabba до „Трябвадаизмислимнещо“ (Dobbiamoinventarciqualcosa). Албумът е известен и с многото успешни любовни песни като Piove и Serenata rap; тази последна песен, по-специално, се нарежда като най-излъчвано видео в Европа и дори в Южна Америка.
През 1994 г. Джованоти е на турне из Европа заедно с Пино Даниеле и Ерос Рамацоти. През същата година се ражда неговият лейбъл Soleluna.