Фèстивалбар () е лятно певческо събитие, провеждaно всяка година от 1964 до 2007 г. главно в Италия. Популярността, на която винаги се е радвал фестивалът, и телевизионното пространство, което печели (което нараства непрекъснато), допринасят за превръщането на Фестивалбар в лятно събитие, което не може да се пропусне. Не рядко всъщност именно от неговата сцена са лансирани повечето от т. нар. „летни хитове“ в Италия и много новоизгряващи изпълнители намират подходящо място там, което е благодарение на въвеждането през последните години на специална награда за нови таланти, наречена Награда „Откритие“.
Изпълнителят, спечелил най-много фестивала, е Васко Роси с три издания.
Първоначално се излъчва от държавната телевизия Rai: канали Rai 2 (1967, 1982) и Rai 1 (1968-1981), а впоследствие – от частната на Finivest: канали Canale 5 (1983-1988) и Italia 1 (1989-2007). Има 44 издания.
История
Идея и затвърждаване Фестивалбар е роден през 1964 г. по идея на телeвизионния продуцент Виторио Салвети. Измерването на предпочитанията на публиката става чрез оценките, открити от джукбоксите, разпръснати по кафенета и барове в цяла Италия (оттук и името на събитието): към всяко устройство е прикрепен „брояч“, който открива колко пъти е избрана дадена песен и впоследствие колко пъти е пускана. От това устройство се ражда неологизмът gettonare (от итал. пускам песен по джукбокса), тъй като песента започва с вкарване на специален жетон в джукбокса; в края на лятото победителят е обявява от сумата от всички „жетони“.
Фестивалбар има само една финална церемония по награждаването през септември, която от 1966 до 1982 г. е истинска телевизионна вечер, излъчвана по мрежите на Rai. Предвид нарастващия отзвук през 1975 г. вечерта се мести от Азиаго, където се състои до 1974 г. с изключение на изданията от 1965 г. (в Милано), и 1966 и 1967 г. (в Саличе Терме (Годиаско Саличе Терме)), в Арена ди Верона, която по този начин става негово „историческо“ място .
Пълен успех по комерсиалната телевизия
През 1983 г., с преминаването към мрежите на Fininvest (първо по Canale 5, а след това, от 1989 г. – по Italia 1), събитието променя регламента и формàта си: то започва да клони повече към логиката на телевизионната публика и се превръща в пътуващо шоу, снимано ежеседмично на различна италиански площади. Някои места (като Арена „Алпе Адриа“ в Линяно Сабиадоро) стават „исторически“ домакини на фестивала в продължение на много последователни години, а през 1997 г. са заснети два епизода в Арената в Пула, Хърватия. Механизмът на гласуване също се променя: „жетоните“ играят все по-незначителна роля предвид постепенното изчезване на джукбоксовете от кафенетата на италианските ваканционни курорти. Победителят се определя въз основа на броя на получените радио- и телевизионни излъчвания и резултатите от продажбите.
Изданието от 1986 г. бележи новост в рамките на обичайния ритуал, а именно раждането на Фестивалбар 33''' или награждаването на най-добрите 33 оборота (по-късно албуми) на лятото.
Фестивалбар също носи късмет на много от своите водещи: през 1980-те напр. той отбелязва дебюта в праймтайма на доста младата Лича Колò. Освен това през 1990-те г. той представлява важен трамплин за Амадеус и Фиорело (които по този повод формират солидно и плодотворно творческо партньорство с Алесия Маркуци), първоначално диджеи и водещи на музикални програми, но впоследствие „посветени“ като шоумени.
Именно през 1990-те години Фестивалбар прави някои корекции на курса: традиционно започва в края на май с откриваща гала, записана в една вечер, но излъчвана на две части, за да продължи през юни и юли с две-три срещи от различните италиански площади, излъчвани след няколко дена до една седмица и разделени, за да се разпределят изпълненията в няколко епизода, винаги на плейбек. След пауза през август през септември се излъчва финалната гала, винаги на запис, понякога в две части, но във всеки случай винаги провеждана наведнъж.
Също така важен е краткият спин-оф, наречен Anteprima Festivalbar (Предварителен поглед към Фестивалбар), излъчван от изданието от 1987 г.: монтаж, излъчван като ежедневна лента по различно време или един път седмично, често късно вечер или късно сутрин, на различни задкулисни кадри или репетиции, интервюта с изпълнителите и информация за мястото домакин. Тази последна информация след това се използва в традиционната пощенска картичка, която е нещо като миниспот с гласа на Виторио Салвети, който представя мястото, което е домакин на сцената, излъчвано по време на действителния епизод.
През последните години Фестивалбар често дели сцената с италианските селекции на европейския конкурс за красота The Look of the Year, който има за цел да избере мис, която да представлява Италия на финала в края на лятото с момичета от всички европейски страни. На всеки етап са представяни няколко състезателки, но само една „преминава етапа“ (често използваният метод е простото ръкопляскане на публиката на площада, призвана да изрази високо задоволството си от това или онова момиче), и се стига до обявяването на победителката, което обикновено става в последната вечер на събитието. По време на една от тези селекции е предложена Елеонор Казаленьо, който етап след етап получава достъп до европейския финал. От същия период се ражда и полемика, която кара Министерството на културното наследство на Италия да откаже разрешението си финалната гала вечер да се проведе на историческото място на Арена ди Верона. То отказва достъпа, официално апелирайки към регулаторна забрана, но всъщност се опасява от увреждането на важната структура предвид огромният приток на разнородна публика, която събитието привлича. По време на този период на отдалечаване финалната вечер също придобива пътуващ характер: тя се провежда всяка година на различен площад, но винаги в исторически и архитектурно престижни пространства като Пиаца дели Скаки в Маростика, Пиаца дел Пополо в Асколи Пичено и Пиаца дел Плебишито в Неапол.
Виторио Салвети – създател и в продължение на много години единственият водещ на Фестивалбар, умира през 1998 г. През същата година финалът се завръща на Арена ди Верона, както той силно иска по време на последното издание от 1998 г., на което е организатор. През 1999 г. синът му Андреа, вече съ-водещ на изданията от 1987 и 1988 г., поема продукцията на фестивала.
Криза и край От 2002 г. започват да се появяват първите признаци на криза: издание след издание броят на участващите международни изпълнители започва да намалява, за първи път плейбекът е оставен настрана и много певци започват да пеят на живо.Festivalbar, 250 mila a Napoli Независимо от това, в продължение на няколко години програмата все още изглежда да печели благоразположението на публиката с добри резултати по отношение на гледяемостта, макар че изданието от 2006 г. дава много разочароващи резултати.Ligabue sbanca anche il Festivalbar
Поради огромните разходи за присъствието на големите имена на италианската песен на сцената и преди всичко на международните звезди, които стават невъзможни за покриване, и към това голямата трудност при намирането на важни спонсори, които винаги са били истинският двигател на събитието, изданието от 2007 г. свежда броя на етапите само до три града: Милано за гала-откриването, Катания и както обикновено - Верона за финала. Следователно продукцията се опитва да поднови събитието, като включва интернет сред средствата за измерване на общественото удовлетворение: отваря страница в MySpace, където потребителите могат да говорят директно с персонала и с изпълнителите, и да гледат изключително аудио и видео съдържание (интервюта и кадри зад кулисите), и се учредява наградата Digital за най-избрано и теглено парче от хората по Интернет, спечелена от Токио Хотел с песента Monsoon. Въпреки тези опити за подновяване на шоуто, което го прави по-привлекателно за младата публика, това издание така или иначе се оказва провал и остава последното на фестивала.
Изданието от 2008 г., първоначално обявено с водещи Тео Мамукари и Лучила Агости, не се състои поради липса на средства. Въпреки отсъствието му от площадите и телевизионните екрани, то все пак е издадено за последен път 30 години по-късно в традиционната компилация, която събира всички хитове на лятото.
Издания В следващата таблица са изброени отделните издания, с посочване на водачите и победителите по категории:.