Мариана Енрикес () е аржентинска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, хорър, научна фантастика и фентъзи. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография в сайта SF-Encyclopedia Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта Literary Hub

Биография и творчество Мариана Енрикес е родена на 6 декември 1973 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Израства във Валентин Алсина, град, принадлежащ към департамент Ланус, в южната зона на Голям Буенос Айрес, провинция Буенос Айрес, сред историите и суеверията на баба си, която е родом от провинция Кориентес. В края на осемдесетте години се премества със семейството си в Ла Плата, където се интересува от литература, пънк и рок музика. Завършва с бакалавърска степен журналистика и социална комуникация в Националния университет на Ла Плата.

Енрикес започва да пише, докато чете американски хорър класики от автори като Стивън Кинг и Хауърд Лъвкрафт. На 19-годишна възраст написва първия си роман, „Слизането е най-лошото“, който описва няколко теми, които вълнуват младежите от нейното време: юношеската тревожност, алкохол, наркотици, рок и др. Благодарение на сестрата на приятел ръкописът достига до ръцете на Хуан Форн, тогавашен редактор на издателство „Планета“, който публикува романа през 1995 г. Въпреки че книгата не получава добри отзиви от критиката, тя става бестселър и има читатели, които я смятат за култова книга. През 2002 г. романът е екранизиран в едноименния филм.

След успеха на първата си книга Енрикес започва работа като журналистка, първо на свободна практика, а след това в аржентинския вестник Página/12, където накрая става заместник-редактор на културното приложение Radar. През 2004 г. е издаден вторият ѝ роман, „Как да изчезнеш напълно“, който проследява историята на Матиас, момче, което живее в квартал на по-ниска класа в Буенос Айрес и трябва да се изправи срещу спомените за сексуалното насилие, което е претърпял от баща си, и социалното разложение в резултат на икономическата криза през деветдесетте години.

През 2005 г. е публикуван първият ѝ разказ, озаглавен „Казанчето“, в антологията „Младата гвардия“ (2005), в който момиче посещава лечител със семейството си, където те практикуват ритуал. На следващата година нейният разказ „Няма рождени дни или кръщенета“ е издаден в антологията „Наша собствена тераса: нови аржентински разказвачи“ (2006). И двата текста са включени, заедно с няколко други истории, които изследват жанра на ужасите, в първата ѝ книга с разкази „Колко опасно е да пушиш в леглото“, публикувана през 2009 г. Той съдържа разкази като „Неизгонването на малкия ангел“ и „Момчета, които се завръщат“, истории, които са пресечени от упоритостта на смъртта в света на живите или травмата на неразрешеното. През 2016 г. е издаден вторият ѝ сборник с разкази, „Нещата, които загубихме в пожара“, който става бестселър и е преведен на повече от 12 езика по света. През 2018 г. книгата печели наградата на град Барселона в категорията „испански език“.

През 2019 г. Енрикес е удостоена с наградата „Ералде“, организирана от издателство „Анаграма“, за романа „Нашата част през нощта“, който е публикуван същата година. Заглавието на произведението е взето от стихове на поетесата Емили Дикинсън и разказва историята на баща и син, призовани да бъдат медиуми на тайно общество, което търси вечен живот, контекстуализирано в годините на последната аржентинска диктатура (1976 – 1983). В романа авторката влага всички опасения, които очертава в цялото си творчество: езически светци, препратки към световете на Лъвкрафт, Емили Бронте и Ернесто Сабато, вампиризъм, секс между мъже, мрачната красота на Шарл Бодлер, хулената красотата на Артюр Рембо, фантастичната литература и литературата на ужасите, подземни хора, хора демони и други теми от творчеството си.

През 2020 г., по време на превантивната и задължителна социална изолация по време на пандемията от коронавирус, Енрикес пише поредица от записи като „карантинен дневник“ на официалния уебсайт на Културния център „Киршнер“. От същата година до август 2022 г. тя е директор за литература на Националния фонд за изкуствата.

Тя е част от групата писатели, известни като „нов аржентински разказ“, от жанра на хоръра, наричан от някои „кралицата на терора“. Нейни разкази в рамките на този жанр са публикувани в международни списания като „Гранта“, „Ню Йоркър“ и други. Номинирана е за различни награди.

Мариана Енрикес живее от 2009 г. със семейството си в квартал Парк „Чакабуко“ в Буенос Айрес.

Произведения

Самостоятелни романи Bajar es lo peor (1995) Cómo desaparecer completamente (2004) Este es el mar (2017) Nuestra parte de noche (2019) – награда „Ералде“

Разкази Los peligros de fumar en la cama (2009) – сборникКолко опасно е да пушиш в леглото, изд.: ИК „Лабиринт“, София (2024), прев. Захари Омайников Chicos que vuelven (2010) Cuando hablábamos con los muertos (2013) Las cosas que perdimos en el fuego (2016) – сборник Ese verano a oscuras (2019) Un lugar soleado para gente sombría (2024)

Документалистика Mitología celta (2003) Mitología egipcia (2007) Alguien camina sobre tu tumba. Mis viajes a cementerios (2013) La hermana menor. Un retrato de Silvina Ocampo (2014) – за Силвина Окампо El otro lado. Retratos, fetichismos, confesiones (2020) El año de la rata (2021) Porque demasiado no es suficiente. Mi historia de amor con Suede (2023)

Екранизации 2002 Bajar es lo peor

Източници

Външни препратки

„Колко опасно е да пушиш в леглото“ на Мариана Енрикес: Проза, която те връхлита със скоростта на тежкотоварен влак, „Страница.бг“

Категория:Аржентински писателки Категория:Аржентински журналисти Категория:Писатели на хоръри Категория:Аржентински автори на разкази Категория:Носители на награда „Ералде“ Категория:Родени в Буенос Айрес