Воронежки фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Воронежкия фронт става на югозападното направление на 9 юли 1942 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 7 юли 1942 г. в резултат от разделянето на Брянския фронт в състав 6-а, 40-а и 60-а армии и 2-ра въздушна армия. Впоследствие в неговия състав влизат 13-а, 21-ва, 27-а, 38-а, 47-а, 52-ра, 64-та и 69-а армии; 4-та, 5-а, 6-а и 7-а гвардейски армии; 1-ва и 3-та танкови армии; 3-та и 5-а гвардейски танкови армии.
Командващи на фронта са: генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков (9 – 14 юли 1942); генерал-лейтенант Николай Фьодорович Ватутин (14 юли – 22 октомври 1942); генерал-лейтенант, от 19 януари 1943 генерал-полковник Филип Иванович Голиков (22 октомври 1942 – 28 март 1946); армейски генерал Николай Фьодорович Ватутин (28 март – 20 октомври 1943).
През юни и юли 1942 г. войските на Воронежкия фронт участват във Воронежко-Ворошиловградската операция. През декември 1942 г. лявото крило на фронта взема участие в контранастъплението при Сталинград. От януари до март 1943 г. фронта участва във Воронежко-Харковската стратегическа операция, в хода на която от 13 до 27 януари неговите войски във взаимодействие с 6-а армия на Югозападния фронт успешно провеждат Острогожко-Росошанската операция. В периода от 24 януари до 2 февруари 1943 г. войските на Воронежкия фронт във взаимодействие с войските от лявото крило на Брянския фронт провеждат Воронежко-Касторненската операция, като на 25 януари освобождават град Воронеж и обкръжават 9 германски дивизии. Поради несъгласувани действия между армиите на фронта остатъците от 6 германски дивизии успяват да излязат от обкръжението.
От 2 февруари до 3 март 1943 г. войските на фронта във взаимодействие с войските на Брянския и Югозападния фронтове провеждат Харковската настъпателна операция, като на 8 февруари овладяват Курск, на 9 февруари – Белгород, на 16 февруари – Харков и в началото на март излизат на подстъпите към градовете Суми и Полтава.
В Курската битка войските на фронта, отразяват ударите на противника от юг, на 3 август 1943 г. във взаимодействие с войските на Степния фронт преминават в контранастъпление и в хода на Белгородско-Харковската операция му нанасят тежко поражение.
От август до октомври 1943 г. войските на фронта участват в битката за Днепър.
На 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 16 октомври 1943 г. Воронежкият фронт е преименуван на Първи Украински фронт.
Съставни армии 6-а армия – генерал-майор, от 20 декември 1942 генерал-лейтенант Фьодор Михайлович Харитонов (9 юли – 19 декември 1942) 13-а армия – генерал-лейтенант Николай Павлович Пухов (? – 20 октомври 1943) 27-а армия – генерал-лейтенант Сергей Георгиевич Трофименко (20 юли – 20 октомври 1943) 38-а армия – генерал-лейтенант Никандър Евлампиевич Чибисов (2 септември 1942 – 20 октомври 1943) 40-а армия – генерал-лейтенант, от 19 септември 1943 генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко (юли – 20 октомври 1943) 47-а армия – генерал-лейтенант Павел Петрович Корзун (1 август – 16 септември 1943); генерал-лейтенант Филип Феодосиевич Жмаченко (16 септември – 20 октомври 1943) 52-ра армия – генерал-лейтенант Константин Аполонович Коротеев (25 август – 15 октомври 1943) 60-а армия – генерал-лейтенант Максим Антонович Антонюк (9 – 25 август 1942); генерал-лейтенант Иван Данилович Черняховски (25 юли 1942 – 26 март 1943) 64-та армия – генерал-лейтенант Михаил Степанович Шумилов (1 март – 16 април 1943) 69-а армия – генерал-лейтенант Михаил Илич Казаков (2 февруари – 22 март 1943); генерал-майор, от 28 юни 1943 генерал-лейтенант Василий Дмитриевич Крюченкин (22 март – 18 юли 1943) 1-ва гвардейска армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (15 декември 1942 – януари 1943) 4-та гвардейска армия – генерал-лейтенант Григорий Иванович Кулик (13 август – 22 септември 1943); генерал-лейтенант Алексей Иванович Зигин (22 – 27 септември 1943); генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (27 септември – 20 октомври 1943) 5-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Алексей Семььонович Жадов (10 юли – 20 октомври 1943) 6-а гвардейска армия – генерал-лейтенант иван Михайлович Чистяков (16 април – 20 октомври 1943) 7-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Михаил Степанович Шумилов (16 април – 18 юли 1943) 1-ва танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Михаил Ефимович Катуков (април – септември 1943) 3-та танкова армия – генерал-майор от т/в, от 19 януари 1943 генерал-лейтенант от т/в Павел Семьонович Рибалко (януари – април 1943) 3-та гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Павел Семьонович Рибалко (10 септември – 20 октомври 1943) 5-а гвардейска танкова армия – генерал-полковник от т/в Павел Алексеевич Ротмистров (март – 9 август 1943) 2-ра въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Степан Акимович Красовски (26 март – 20 октомври 1943) 17-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Владимир Александрович Судец (юли 1943).
Източници
Воронежки фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941-45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове