Матиас Енар () е френски преводач и писател на произведения в жанра социална драма и фентъзи. Печелил е няколко престижни литературни награди. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Берлинския международен литературен фестивал

Биография и творчество Матиас Енар е роден на 11 януари 1972 г. в Ньор, Дьо Севър, Франция. Израства в региона Поату. Следва съвременно изкуство в Школата на Лувъра, след което изучава арабски и персийски език в Националния институт по ориенталски езици и култури. След дипломирането си две години отбива военната си служба в Суейда, Сирия. После дава уроци по френски език в културен център в Сирия. През 2000 г. се установява в Барселона, където преподава арабски език в университета и ръководи няколко културни списания. Превежда две произведения, едното от персийски, а другото от арабски, а през 2010 г. преподава арабски език в Автономния университет на Барселона. След това от 2013 г. живее в писателски резиденции в Берлин и Рим, като участва и в редакционния съвет на списание „Инкулт“ в Париж.

Първият му роман „Съвършенството на стрелбата“ е издаден през 2003 г. На следващата година получава наградата на петте континента на франкофонията и наградата „Едме дьо ла Рошфуко“ за първи роман. През 2005 г. е издаден романът му „Върви нагоре по Ориноко“. През 2012 г. романът е екранизиран във филма „С отворено сърце“ с участието на Жулиет Бинош и Едгар Рамирес.

През 2008 г. е издаден романът му „Зона“, характеризиращ се с едно изречение от първо лице от петстотин страници. Той е удостоен с няколко награди, включително Декемврийската награда за годината и немско-френската награда „Кандид“. През 2010 г. е издадена повестта му „Говори им за битки, за царе и слонове“, който е измислен епизод от живота на Микеланджело. Той е свързан с пътуване до Константинопол по покана на султан Баязид II и моста на Златния рог. Тя получава наградата „Гонкур за гимназисти“ през 2010 г.

През 2012 г. е издаден романът му „Улицата на крадците“. Герой в историята е млад мароканец от Танжер, който „съгрешава“ с братовчедка си Мерием, след което е изгонен на улицата. Това дава начало на премеждията му в Испания по време на Арабската пролет и протеста на „възмутените“. Той има нужда от цялата си младост, наивност и енергия, за да извърви докрай пътя на изпитанията. По време на Панаира на френскоговорящата книга в Бейрут получава първата награда „Изборът на Ориента“ от жури, съставено от студенти от университети в Ливан и други страни от Средния Изток.

През 2015 г. е издаден романът му „Компас“. В историята, в една нощ във Виена, страдащият от безсъние музиколог Франц Ритер преразглежда важните моменти от живота си: многобройните си пътувания до Истанбул, Алепо, Дамаск и Техеран, очарованието на Близкия изток, различните писатели, художници, музиканти, академици, ориенталисти и изследователи, които е срещал, както и неговата неуловима, несподелена любов, Сара, попаднала в сложната ситуация Европа и Близкия изток. Романът е номиниран за наградата „Букър“ и печели редица награди, включително престижната френска награда „Гонкур“.

През 2016 г. е удостоен с отличието Офицер на Ордена на изкуствата и литературата. През 2020 г. преподава световна литература като гост-професор в университета в Берн. Удостоен е с наградата „Улисе“ за цялостното си творчество от Средиземноморския фестивал в Бастия.

Съпругата му Анна е преподавателка по арабски език и преводачка. Двамата имат една дъщеря. Матиас Енар живее със семейството си в Барселона.

Произведения Самостоятелни романи La Perfection du tir (2003) – награда на петте континента на франкофонията, награда „Едме дьо ла Рошфуко“ за първи роман Remonter l’Orénoque (2005) Bréviaire des artificiers (2007) Zone (2008) – Декемврийска награда, награда „Интер бук“, награда „Кадмус“, награда „Кандид“, награда „Инициали“ Parle-leur de batailles, de rois et d'éléphants (2010) – награда „Гонкур за гимназисти“, награда „Поату-Шарант“ и награда „Глас на читателите“Говори им за битки, за царе и слонове, изд.: ИК „Прозорец“, София (2012), прев. Мария Георгиева L'Alcool et la Nostalgie (2011) Rue des voleurs (2012) – награда „Римски новини“, награда на Литературната академия на Бретан и Пеи дьо ла Лоар, награда „Изборът на Ориента“ в Бейрут под егидата на Френския институт на Ливан и Агенцията на университета за франкофонияУлицата на крадците, изд.: ИК „Прозорец“, София (2015), прев. Магдалена Куцарова Tout sera oublié (2013) Boussole (2015) – награда „Гонкур“, награда на книжарите, Лайпцигска литературна награда за европейско разбирателство, награда „Грегор фон Рецори“ Désir pour désir (2018) Prendre refuge (2018) Le Banquet annuel de la confrérie des fossoyeurs (2020) Déserter (2023) Mélancolie des confins : Nord (2024) Hôtel Balkan (Mélancolie des confins II : Est), Actes Sud, 2026,

Поезия Dernière communication à la société proustienne de Barcelone (2016)

Екранизации 2012 An Open Heart – по "Remonter l'Orénoque" 2021 Carrer Robadors – тв филм

Източници

Външни препратки

Категория:Френски писатели Категория:Френски преводачи Категория:Френски поети Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“ Категория:Носители на награда „Кандид“