Замъкът Монтегуфони (на италиански: Castello di Montegufoni) е замък, разположен в Монтеспертоли, община в рамките на Метрополен град Флоренция, регион Тоскана, на около 20 километра югозападно от Флоренция. Монтегуфони се намира на древния път Виа Волтерана – маршрут, по който Карл Велики и други императори са пътували до Флоренция или Рим, преминавайки през Волтера и Сиена.

История Точната дата, на която е построен замъкът, е неизвестна, но първата структура вероятно е издигната там през X или XI век. Първите господари на Монтегуфони са Ормани – благородническо семейство, което построява първоначалното укрепление. През 1135 г. флорентинците атакуват замъка в опит да го изравнят със земята.

Семейство Ачайоли

Сградата остава в руини до XIII век, когато става собственост на Гулиардело Ачайоли от фамилията Ачайоли. Неговите потомци натрупват огромно състояние чрез своята банка и към края на века Монтегуфони е превърнат в комплекс, състоящ се от централен замък и седем по-малки сгради, заобиколени от крепостни стени. Те са известни като „седемте стари вили на родовия замък Монтегуфони“ – описание, запазено в надпис в самия замък.[ <span title="This claim needs references to reliable sources. (February 2025)">необходим е цитат</span> ]

През 1310 г. в залата на замъка (по-късно превърната в параклис) е роден Николо Ачайоли. Той става велик сенешал на Неаполското кралство и близък приятел на Бокачо и Петрарка. През 1348 г. кралят на Неапол, Луи Таранто, прогонен от кралството си след конфликт с унгарския крал, се укрива при своя министър-председател в Монтегуфони. Той е присъствал на банкети с епископ Анджело Ачайоли в Банкетната зала (днес известна като „Театърът“), която гледа към частта, наричана днес „Дворът на херцозите“.

През 1386 г. Донато Ачиайоли, човек, носещ титлите херцог на Атина, сенатор на Рим и гонфалониере на Република Флоренция, построява кулата, която все още доминира над замъка днес. През 1396 г. Донато е прогонен от Флоренция, но имуществото му (включително Монтегуфони) е спасено от конфискация от брат му кардинал. Тримата синове на Донато живеят в двора на Атина, докато един от тях, Аньоло ди Якопо, се завръща в Монтегуфони със сина си (херцог Франческо) и братовчед си (вероятно по това време се ражда името „Двор на херцозите“).

През 1546 г. друг Донато реставрира кулата по модела на кулата на Арнолфо в Палацо Векио във Флоренция и построява оръжейната (днес наричана „Ла Галерия“) и през този период Монтегуфони се превръща в място за срещи на много флорентински художници. През 1612 г. Козимо II де Медичи е поканен в Монтегюфони. Около 1650 г. Донато, заедно със съпругата си Анна Мария Алтовити, реставрира целия замък, придавайки му вида, който има и днес, свързвайки седемте сгради, които дотогава са били отделни. Замъкът продължава да бъде едно от най-известните места за срещи на флорентинското висше общество през целия 17-ти век, а също и през 18-ти, до икономическия упадък на семейство Ачайоли, което го продава на семейство Бараки.

Семейство Ситуел През 1909 г. сър Джордж Ситуел, 4-ти баронет, ексцентричен англичанин, се влюбва в изоставения замък в Монтегуфони и решава да го купи на името на сина си сър Осбърт Ситуел, по-късно 5-ти баронет. След като става негов собственик, Ситуел започва да обогатява и разкрасява замъка. През 1921 г. той наема италианския футурист Джино Северини да украси замъка, който създава серия от маски и арлекини в една стая, наречена „La Sala delle Maschere“ (Стаята на маските). Северини рисува и бухал на други фрески, разпръснати из замъка, включително сцена от Комедия дел арте.Marshall, Lee (18 July 1994). "At home with art and beauty: Lee Marshall heads to Tuscany to stay in the castle once owned by the Sitwell family". Индипендънт. Retrieved 5 February 2025.

По време на Втората световна война, за да се избегне кражба или повреда, 261 произведения на изкуството, включително „Поклонението на влъхвите“ от Доменико Гирландайо, „Примавера“ от Сандро Ботичели и „Мадоната Огнисанти“ от Джото, са скрити в Монтегуфони, както и на много други места, разпръснати из тосканската провинция, благодарение на работата на хора като Джовани Поджи, служител на художествената галерия и директор на музея Уфици, и Чезаре Фазола, но също и на обикновени граждани.

Семейство Ситуел превръща замъка във важен културен център, канейки художници, особено американски и английски. През 1966 г. сър Осбърт, който вече е станал известен британски автор, се установява за постоянно в замъка, често живеейки там с партньора си, романиста Дейвид Стюарт Хорнър. Поразен от болестта на Паркинсон, той умира в замъка през 1969 г. През 1972 г. племенникът на сър Осбърт, сър Рересби Ситуел, 7-ми баронет, продава замъка на Серджо Позарели.

Текуща употреба След като придобива замъка през 1972 г., Посарели го реставрира отново, превръщайки замъка Монтегуфони в луксозна дестинация за почивка. След смъртта на Посарели през 2013 г., замъкът преминава в ръцете на трите му деца: Козимо, Гуидо и Лиза Посарели.

Замъкът, както много места в Тоскана, е преобразен, разделен на апартаменти и днес се използва главно за церемонии и конференции.

Църквата „Сан Лоренцо“ в замъка съдържа фреска от Джовани Доменико Ферети, художник рококо от флорентинската школа; рисувано разпятие от Тадео Гади; Мадоната с младенеца (Italian) от работилницата на Липо ди Бенивиени, датираща от Треченто, сега се съхранява в Museo di Arte Sacra в Монтеспертоли.

Галерия

Източници

Външни връзки

Castle of Montegufoni official website

Категория:Сгради и съоръжения във Флоренция Категория:Coordinates on Wikidata