Войчех Корфанти (), роден на 20 април 1873 в Садзавки като Адалберт Корфанти, починал на 17 август 1939 във Варшава) е полски национален лидер на Горна Силезия, християндемократ, католически държавник. Една от най-важните личности на Силезия и на борбата ѝ за присъединяване към Полша.Polonia” (5333) , 22 sierpnia 1939, s. 2, 4–5 [посещение 2025-08-20]. Отличен посмъртно с Орден на Белия орел.

Биография Младежки години Син е на Юзеф, миньор в мина „Фанни“, и Каролина, по баща Клеха, които в семейния живот съхраняват и развиват ценностите на полския език, католическата вяра и силезийските традиции. Има четирима братя и сестри.Grzegorz Bębnik, Sebastian Rosenbaum, Mirosław Węcki, Wojciech Korfanty, Warszawa: IPN, 2018, s. 4–6.Wojciech Korfanty (1873-1939) – Postacie | dzieje.pl – Historia Polski [online], dzieje.pl [посещение 2020-02-05]

През 1879 г. започва да учи в немско народно училище в Шемяновице, а от 1885 г. – в градската гимназия в Катовице. Там създава тайно дружество за разпространяване на полската култура и литература и участва в прополски събрания. Заради критики към Ото фон Бисмарк е изключен от училището през 1895 г. Същата година завършва средното си образование и започва обучение в Политехниката в Шарлотенбург.Lewandowski J.F., Wojciech Korfanty, Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 2013, ISBN 978-83-06-03351-9.

През 1896 г. вече следва философия във Вроцлавския университет, където се включва в Организацията на горносилезийските студенти. По-късно прекъсва обучението си за две години, работи като частен учител и пътува из Европа, за да събере средства за по-нататъшно образование. През 1901 завършва университета в Берлин и започва дейност като национален деец и журналист. От 1902 г. е председател на гимнастическото дружество „Сокол“ в Катовице.I Zlot Sokolstwa Polskiego w odrodzonej Polsce!, portal wSokole.pl, 2021 [посещение 2025-08-09].

Политическа дейност В периода 1901 – 1908 г. е член на Националната лига, където работи в сътрудничество с Роман Дмовски. Публикува статии в „Праца“ (Praca), издавана по това време в Познан, а през 1901 г. се заема да представлява списанието в Катовице като негов редактор. През 1901 е арестуван заради статиите си и е осъден на четири месеца затвор; изтърпява присъдата в затвора във Вронки. Освободен е през май 1902 г. Същата година става главен редактор на вестник „Горношльонзак“ (Górnoślązak), който първоначално се отпечатва в Познан, а по-късно в Катовице.Przybylski H., Działalność prasowo-wydawnicza Wojciecha Korfantego w latach 1900–1939 , „Rocznik Historii Czasopiśmiennictwa Polskiego”, 6 (2), 1967, s. 160–188.

През май 1909 г. участва в създаването на филиал на Полското демократично дружество в Познан. Целта на дружеството е да защити полския народ и да осигури развитие и просперитет на полската общност в Германската империя. Войчех Корфанти става част от ръководството на дружеството.Por. https://zduny.wordpress.com/2015/04/18/wladyslaw-nawrocki/.

През 1903 – 1912 и 1918 г. е депутат в Райхстага и пруския Ландтаг, присъединява се към Полския кръг и защитава силезийските работници както от материална експлоатация, така и от национални преследвания. През 1905 инициира издаването на седмичника „Поляк“ (Polak). Корфанти е собственик и главен редактор на изданието. През 1908 г. напуска националдемократите, сближава се с католическото духовенство и изгражда собствена политическа позиция. През януари 1911 става един от съоснователите на Полската партия в Горна Силезия. През 1912 г. се отказва от кандидатура за Райхстага и заминава за Берлин, където поема ръководството на Източноевропейската телеграфна агенция.Jarosław Kłaczków, Wojciech Korfanty (1873-1939), [w:] Zbigniew Girzyński, Jarosław Kłaczkow, Wojciech Piasek (red.), Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918–1939, wyd. pierwsze, Warszawa: Instytut De Republica, 2023, s. 326–328, ISBN 978-83-67253-59-8.

На 6 юни 1918 Корфанти печели допълнителните избори за Райхстага в окръг Гливице–Тошек–Люблинец, като получава 63% от гласовете, побеждавайки кандидата на центристите Бенон Нелерт. По време на изборната кампания той акцентира върху полската етническа идентичност на населението на Горна Силезия и обръща внимание на многопоколенческата германизация от страна на немците. Резултатът от изборите изненадва както германците, така и поляците, тъй като Корфанти печели дори в Гливице, където мнозинството от населението говори немски. Настоява за присъединяването на всички полски земи от пруското владичество към Полската държава. В периода 1918 – 1919 г. е член на Върховния народен съвет като комисар, отговарящ за военните и политическите въпроси.

През 1920 г. Войчех Корфанти е Полски комисар по плебисцита в Силезия, ръководител на Полския изборен комисариат в Битом, публично агитира за Полша, а обещанието му да предостави крави на селяните става известно като „кравите на Корфанти“. След неблагоприятния резултат от плебисцита той провъзгласява Третото силезийско въстание и става негов водач. Въстанието избухва през нощта на 2 срещу 3 май 1921 г. и е най-голямото в Силезия през XX век. Корфанти полага всички усилия, за да осигури успех на въстанието на въстанието. През юли 1921, след края на въстанието, заминава за Париж, където води преговори с Франция от името на полското правителство. Действията му са ключови за въпроса за Горна Силезия.Hawranek F. (red.), Encyklopedia Powstań Śląskich, Opole: Wydawnictwo Instytutu Śląskiego w Opolu, 1982.

Във Възродена Полша Войчех Корфанти става депутат в Сейма в периода 1922–1930 г. През 1922 г. е назначен за премиер, но поради противопоставянето на Йозеф Пилсудски и заплахата от обща стачка не заема поста. След майския преврат на Пилсудски преминава в твърда опозиция срещу управлението на санцията.Jarosław Kłaczków, Wojciech Korfanty (1873-1939), [w:] Zbigniew Girzyński, Jarosław Kłaczkow, Wojciech Piasek (red.), Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918–1939, wyd. pierwsze, Warszawa: Instytut De Republica, 2023, s. 326–328,

Последни години В края на 1930 и началото на 1931 г. Войчех Корфанти е обект на политически репресии от режима на санцията – арестуван е и затворен в Брестка крепост, където е малтретиран физически и психически. Поведението му в затвора е смело и достойно за уважение.

Въпреки, че част от католическото висше духовенство в Силезия е в опозиция, Корфанти получава подкрепа чрез съпругата си Елжбета, която е благословена от папа Пий XI. Част от свещениците също го подкрепя и призовава да се гласува за Католическия народен блок, воден Корфанти.

След освобождаването си се връща в Силезия, но поради заплахи от режима на санция и опасността от арест, емигрира в Прага, където продължава политическата си дейност.

Не може да се върне безопасно в страната дори за погребението на сина си през 1938 г. След анексията на Судетската област в Чехословакия преминава през Германия във Франция, а през април 1939 г. се връща в Полша, но е арестуван и изпратен в затвора за близо три месеца. Там здравословното му състояние се влошава сериозно – има увреждане на черния дроб, възпаление на жлъчния мехур, анемия, високо кръвно и други проблеми. Според неофициални хипотези влошаването на здравословното му състояние е резултат от умишлено добавяне на арсеник в боята на стените на килията. На 20 юли 1939 г. е освободен и транспортиран в болница „Свети Йосиф“. На 11 август е опериран, но не се стига до подобрение в състоянието му. Войчех Корфанти умира в болницата шест дни след операцията.Bębnik G., Rosenbaum S., Węcki M., Wojciech Korfanty 1873–1939, wyd. 2, Warszawa: Instytut Pamięci Narodowej, 2023, ISBN 978-83-8229-704-1. Това се случва непосредствено преди нахлуването на Германия в Полша.

Ордени и отличия Орден на Белия орел – посмъртно, 3 май 1997 г. „като признание на големите исторически заслуги за Полската република"Ks. Henryk Pyka. Pamiątki rodziny Wojciecha Korfantego. „„Korfantówka”, Jednodniówka śląska”, 2009-04-20. [посещение 2022-12-08]. Кръст за храброст – четирикратно, на 19 август 1922 г. (първи, втори, трети и четвърти път) „в признание на изключителните заслуги за обединението на Горна Силезия с Полша“Eugenia Korfanty, Z listów do redakcji, „Śląsk” , lipiec 1999, s. 2 Отличие на Поморския фронт – 1931

Източници

Категория:Полски политици