Трети Прибалтийски фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война
Формиране, бойни действия, разформироване Формиране В края на февруари и началото на март 1944 г. със силите на 42-ра, 54-та и 67-а армии на Ленинградския фронт е извършен опит за пробив на немската линия „Пантера“ в районита на Псков и Остров, който завършва неудачно. За успешния пробив на този участък, на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 18 април 1944 г. от съединенията на лявото (южно) крило на Ленинградския фронт е образуван Трети Брибалтийски фронт, за командващ на който е назначен генерал-полковник, от 28 юли 1944 г. армейски генерал Иван Иванович Масленников. Първоначално в състав на фронта са включени 42-ра, 54-та и 67-а общовойскови армии и 14-а въздушна армия, а полевото управление на фронта е създадено на базата на полевото управление на 20-а армия. Впоследствие в състава на Трети Прибалтийски фронт са включени 61-ва армия, 1-ва ударна армия, 10-и танков корпус и 2-ра артилерийска дивизия. Първоначално задачата на фронта е да имитира активност, отвличайки сили на Вермахта, но точни бойни задачи няма.
Бойни действия В състава на групата армии „Север“, отбраняващи северния участък на линията „Пантера“ влизат 16-а и 18-а германски армии, а също и армейската група „Нарва“. Своето настъпление Трети Прибалтийски фронт започва на 17 юли 1944 г. срещу 18-а немска армия югоизточно от Псковското езеро в направление Остров – Псков и по-нататък към Валка. На 19 юли войските на фронта форсират река Велика, обаче 18-а армия успява да отрази всички опити на съветските войски да осъществят пробив и към 20 юли постепенно се укрепват на линията „Даугавпилс“ западно от Псков. Сутринта на 21 юли войските на фронта освобождават град Остров и през останалата част от деня завземат още над 150 малки населени места. На 23 юли освобождават град Псков, а след това до 30 и 31 юли водят настъпателни боеве югозападно от Псков. В резултат от тези настъпления войските на фронта се придвижват на 50 – 130 km в западно направление.
На 10 август 1944 г. Трети Прибалтийски фронт атакува 28-и армейски корпус на Вермахта, намиращ се на лявото крило на 18-а армия, пробива Мариенбургската отбранителна линия на участъка Чудско езеро – Печори – Алуксне и на 13 август части от фронта достигат до Въру. След това на фронтът е поставена задача да отреже съединенията на Вермахта в Естония и Северна Латвия, за което със силите на 1-ва ударна, 67-а и 53-та армии започва настъпление в северозападно направление. Към 21 август в района на жп станциите Карула и Сангасте за настъплението срещу Тарту са съсредоточени 10 стрелкови дивизии и 5 танкови съединения на Трети Прибалтийски фронт. На 24 август танковата група „Зюмбюл“ на граф Щрахвиц предприема ответно настъпление към Тамсе, което не се увенчава с успех. На 25 август войските на фронта освобождават град Тарту. През август и началото на септември войските на Трети Прибалтийски фронт се придвижват общо на 100 km и заемат изгодно положение за удар по фланга на армейската група „Нарва“.
На 15 септември 1944 г. Трети Прибалтийски фронт заедно с другите два Прибалтийски фронта (Първи и Втори), действащи южно от него, преминават в настъпление в посока на град Рига. Придвижвайки се южно от Тарту покрай жп линията Псков – Рига, войските на Трети Прибалтийски фронт принуждават отбраняващата се тук 18-а немска армия да отстъпи на югозапад от Валга. На 23 септември фронтът освобождава град Валмиера и още над 80 други населени места, в т.ч. Кярстна, Мяекюла, Суресилма, Чумпи, Ренцени, Яуниерцени и жп станциите Пиксари и Сауле. След това Трети Прибалтийски фронт преминава в преследване на отстъпващата 18-а армия на Вермахта, която се укрепва на линията „Сигулда“ на 60 – 80 km от Рига.
В нощта на 5 срещу 6 октомври 1944 г. войските на Втори и Трети Прибалтийски фронт възобновяват настъплението към Рига и в хода на преследването на 18-а армия към 10 октомври достигат до външната отбранителна линия на града. На 12 октомври започват боеве за Рига. На 13 октомври войските на фронта заемат североизточната (дяснобрежна) част на града, а на 15 октомври войските на Втори Прибалтийски фронт освобождават югозападната (лявобрежна) част. Основните сили на 18-а немска армия благополучно се изтеглят на югозапад.
Разформироване След освобождението на Рига на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1944 г. фронтът е разформирован. Неговото полево управление с фронтовите части и 54-та армия са преведени в резерв на Ставката на ВГК, а останалите войски са предадени в състава на Ленинградския (67-а армия), Първи Прибалтийски (61-ва армия) и Втори Прибалтийски фронт (1-ва ударна и 14-та въздушна армии).
Съставни армии 42-ра армия – генерал-лейтенант Владимир Петрович Свиридов (25 април – 10 август 1944) 54-та армия – генерал-лейтенант Сергей Василиевич Рогински (21 април – 10 октомври 1944) 61-ва армия – генерал-лейтенант, от 26 юли 1944 генерал-полковник Павел Алексеевич Попов (21 април – 16 октомври 1944) 67-а армия – генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (21 април – 16 октомври 1944) 1-ва ударна армия – генерал-лейтенант Никанор Дмитриевич Захватаев (7 юли – 16 октомври 1944) 3-та въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от август 1944 генерал-полковник от авиацията Николай Филипович Папивин (21 април – 16 октомври 1944) 14-та въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Иван Петрович Журавльов (21 април – 16 октомври 1944)
Източници
Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове