Ян Новак-Йежорански (на полски Jan Nowak-Jeziorański, Zdzisław Antoni Jeziorański) с псевдоними Янек, Ян Новак, Ян Зих, Паулич, роден на 2 октомври 1914 в Берлин, починал на 20 януари 2005 във Варшава) – полски политик, политолог, обществен деец, журналист, капитан от Полската армия, Полските въоръжени сили и Армия Крайова, куриер и емисар на Главното командване на Армия Крайова и на правителството на Република Полша в Лондон, участник във Варшавското въстание, говорител на въстаническото радио „Блискавица“ (Błyskawica), дългогодишен директор на Полската редакция на Радио „Свободна Европа“. Кавалер на Ордена на Белия орел.Jarosław Kurski,Jan Nowak-Jeziorański, Warszawa 2005, s. 54: różnica między kurierem a emisariuszem polega na tym, że ten pierwszy przewozi jedynie pocztę, drugi natomiast wypowiada się także z upoważnienia stosownych władz; Nowak-Jeziorański w różnym czasie pełnił te dwie odmienne funkcje.

Биография Детство и ранна младост Роден е през нощта на 2 срещу 3 октомври 1914 в Берлин (в някои източници се среща грешна информация, според която родното му място е Варшава.Jarosław Kurski, Jan Nowak-Jeziorański, Warszawa 2005, s. 22. Син е на Вацлав Йежорански (1869 – 1918), служител в застрахователно дружество „Пшезорношч“ (Przezorność) и на Елжбета, по баща Пьотровска (1880 – 1975).Emil Noiński, Od konwersji do asymilacji. Tradycje walk o niepodległość Polski w rodzinie Jeziorańskich (XVIII-XX wiek), [w:] Drogi Polaków do Niepodległości. W 150. rocznicę powstania styczniowego, redakcja Wiesław Caban, Lidia

Периодът преди Втората световна война Учи в Държавна гимназия „Стефан Батори“ във Варшава. През 1932 полага зрелостен изпит в Държавната гимназия „Адам Мицкевич“, където учи в един клас с Ян Кот и Ришард Матушевски. През 1936 завършва икономика и става старши асистент в катедрата по икономика на Познанския университет. На 29 юни 1937 завършва Школата за запасни артилерийски офицери „Марцин Контски“, след което е изпратен на практика във 2-ри дивизион на конната артилерия „ген. Юзеф Совински“ в Ломжа.Łukasz Kamiński, Kurier, redaktor i ambasador spraw polskich – trzy misje Jana Nowaka-Jeziorańskiego [online, 2019 [посещение 2021-02-28].

Военен период През август 1939 Ян Новак-Йежорански е мобилизиран и участва в отбраната на Влодзимеж Волински. През септември същата година попада в германски плен, от който успява да избяга два месеца по-късно.

В периода 1940 – 1941 работи в германската администрация, като същевременно създава трайно сътрудничество с полската конспирация.

От 1941 е активен участник в Армия Крайова, включително и в Бюрото за информация и пропаганда и в Акция „N“, чиято цел е да води активна пропагандна дейност сред германските войници. Сътрудничи и на нелегалната преса като публицист. През 1942 е произведен в чин подпоручик, а година по-късно заминава за Стокхолм, където представя доклад за пропагандната дейност на Армия Крайова, а след завръщането си е награден с Кръст за храброст.

През есента на 1943 заминава като емисар на Армия Крайова за Лондон, а през януари 1944 е отличен с орден „Virtuti Militari“, връчен му от ген. Казимеж Соснковски. През същата година е произведен в чин поручик.

Варшавско въстание Завръща се във Варшава на 26 юли 1944. По време на Варшавското въстание работи в Информационното бюро на Армия Крайова, където редактира депешите до Лондон, изпращани като открит текст. До 4 октомври е говорител на въстаническото радио „Блискавица“ и подготвя предавания на английски език.Teka personalna, 1943–1945, s. 3–43 (pol.), w zbiorach Studium Polski Podziemnej w Londynie, sygn. Kol.023.0189.

По време на Варшавското въстание се жени за Ядвига Волска, куриер с псевдоним „Грета“. Бракосъчетанието им трае едва няколко минути, тъй като се провежда по време на кратките паузи между погребенията. Ядвига Новак-Йезьоранска умира през 1999 в Съединените щати.

На 3 октомври 1944, след капитулацията на въстанието, заминава заедно със съпругата си за Щаба на Върховния командващ в Лондон. Двамата отнасят в щаба документи, снимки и филми от въстанието.Jan Nowak-Jeziorański (1914-2005) – sylwetka.

След войната След войната остава да живее в емиграция. Включва се активно в дейността на полското движение за свобода „Независимост и демокрация“ (Niepodległość i Demokracja). В периода 1948 – 1951 работи в полската редакция на британската радиостанция BBC.

Радио Свободна Европа В края на 1951 организира създаването на Полска секция на Радио „Свободна Европа“ със седалище в Мюнхен. Организацията отнема няколко месеца, докато бъде изграден надежден екип. Първото предаване за страната е излъчено на 3 май 1952. Йежорански ръководи полската секция на Радио Свободна Европа до 31 декември 1975, когато е заменен от Зигмунт Михаловски.

Конгрес на американската Полония От 1976 живее във Вашингтон. В периода 1979 – 1996 е директор на Конгреса на американската Полония. От 1977 до януари 1989 (по време на управлението на президентите Джими Картър и Роналд Рейгън) е съветник по въпросите за Източна Европа в Държавния департамент на САЩ.Teka personalna, 1943–1945, s. 3–43 (pol.), w zbiorach Studium Polski Podziemnej w Londynie, sygn. Kol.023.0189.

Последни години от живота му, прекарани в Полша През август 1989 по покана на Лех Валенса пристига в Полша за пръв път след войната. На 21 юли 2002 се завръща за постоянно и се установява във Варшава. След завръщането си в страната активно се ангажира в политическа дейност.

От самото начало на дискусиите за присъединяването на Полша към Европейския съюз е привърженик на интеграцията и е убеден, че няма друга правилна алтернатива за страната. Сътрудничи с научни и влиятелни институции, разпространяващи идеите за европейско единство и сътрудничество.Polska Fundacja im. Roberta Schumana.

Смърт и погребение Умира на 20 януари 2005 във Варшава. Тържествено е погребан на 26 януари 2005. В двора на Кралския замък във Варшава, където е изложен ковчегът, се събират многобройни жители на полската столица, делегации от други региони на страната и много личности от света на културата и политиката.Cmentarz Stare Powązki: IGNACY JEZIORAŃSKI, [w: Warszawskie Zabytkowe Pomniki Nagrobne [посещение 2019-12-18].

Награди и отличия Години след смъртта му Полското радио го отличава с наградата „Златен микрофон“ и почетния знак на Полското радио.

През 2002 е удостоен с „Диамантен микрофон“ за уникалната роля, която е изиграл, ръководейки Полската редакция на Радио „Свободна Европа“ и популяризирайки промените в Полша, особено присъединяването на страната към НАТО и процеса на интеграция с Европейския съюз.

Източници

Категория:Полски журналисти Категория:Полски военни дейци от Втората световна война Категория:Личности (Варшава) Категория:Полска аристокрация Категория:Участници във Варшавското въстание Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша Категория:Носители на Кръст на храбрите Категория:Носители на Ордена на Белия орел