Първи Украински фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формиране Формирането на Първи Украински фронт става на югозападното направление на 20 октомври 1973 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. чрез преименуването на Воронежкия фронт. Първоначално в неговия състав влизат 13-а, 27-а, 38-а, 40-а, 47-а и 60-а общовойскови армии, 3-та гвардейска танкова армия и 2-ра въздушна армия. Впоследствие към фронта са дислоцирани 6-а, 18-а, 21-ва, 28-а, 31-ва, 52-ра и 59-а общовойскови армии, 1-ва, 3-та и 5-а гвардейски армии, 1-ва, 2-ра, 4-та и 6-а танкови армии, 1-ва и 4-та гвардейски танкови армии, 8-а въздушна армия и 2-ра Полска армия.

Командващи на фронта са: армейски генерал Николай Фьодорович Ватутин (20 октомври 1943 – 2 март 1944); маршал Георгий Константинович Жуков (2 март – 24 май 1944); маршал Иван Степанович Конев (24 май 1944 – 11 май 1945);

Бойни действия през 1943 г. През първата половина на ноември 1943 г. войските на Първи Украински фронт провеждат Киевската стратегическа настъпателна операция, в хода на която на 6 ноември е освободен Киев и фронтът се придвижва на 150 km западно от река Днепър. След това, през ноември и декември в резултат на Киевската отбранителна операция фронтът проваля плановете на немското командване да овладее Киев и да ликвидира стратегическите плацдарми на съветските войски.

По-късно фронтът осъществява Житомирско-Бердичевската операция 1943 – 1944 г., придвижва се на 200 km на запад, дълбоко обхваща от север немската група армии „Юг“ и създава благоприятни условия за следващите настъпателни операции в Западна Украйна.

Бойни действия през 1944 г. През януари и февруари 1944 г. лявото крило на Първи Украински фронт във взаимодействие с войските на Втори Украински фронт участва в Корсун-Шевченковската операция, в резултат на която са обкръжени и унищожени над 10 дивизии на противника. В същото време дясното крило на фронта осъществява Ровно-Луцката операция и заема изгодно положение за удар във фланг и тил на немската група армии „Юг“ от север, основните сили на която са разгромени през март и април от Първи и Втори Украински фронт.

Провеждайки Проскуровско-Черновицката операция през 1944 г. войските на Първи Украински фронт достигат до подножието на Карпатите и, във взаимодействие с войските на Втори Украински фронт, разсичат стратегическия фронт на немските войски на две части.

През лятото на 1944 г. в хода на Лвовско-Сандомирската стратегическа операция е нанесено поражение на немската група армии „Северна Украйна“, освободени от противника са западните области на Украйна, югоизточните райони на Полша и на левия (западен) бряг на река Висла е завладян големия сандомирски плацдарм.

Бойни действия през 1945 г. През януари 1945 г. Първи украински фронт провежда Сандомирско-Силезката операция, в хода на която са освободени южните райони на Полша, форсирана е рака Одра (Одер) и военните действия са пренесени вече на територията на Германия. През февруари, в резултат на Долносилезката операция, войските на фронта излизат на река Нейсе и заемат изгодно положение за настъпление към Берлин.

През втората половина на март 1945 г. със силите на лявото крило на Първи Украински фронт е осъществена Горносилезката операция, като са обкръжени и унищожени опелнската и ратиборската групировки на противника. През април и май войските на фронта участват в Берлинската стратегическа операция, а след това в Пражката стратегическа операция, в хода на които е завършен разгрома на въоръжените сили на Германия.

Разформироване На 10 юни 1945 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 29 май 1945 г. Първи украински фронт е разформирован, а неговото полево управление е реорганизирано в управление на Централната група войски.

Съставни армии 6-а армия – генерал-лейтенант Владимир Алексеевич Глудзовски (7 декември 1944 – 11 май 1945) 13-а армия – генерал-лейтенант, от 26 август 1944 генерал-полковник Николай Павлович Пухов (20 октомври 1943 – 11 май 1945) 18-а армия – генерал-полковник Константин Николаевич Леселидзе (20 ноември 1943 – 6 февруари 1944); генерал-лейтенант Евгений Петрович Журавльов (6 февруари – 30 юли 1944) 21-ва армия – генерал-полковник Дмитрий Николаевич Гусев (януари – 11 май 1945) 27-а армия – генерал-лейтенант Сергей Георгиевич Трофименко (20 октомври 1943 – февруари 1944) 28-а армия – генерал-лейтенант Александър Александрович Лучински (април – 11 май 1945) 31-ва армия – генерал-лейтенант Пьотър Григориевич Шафранов (6 – 11 май 1945) 38-а армия – генерал-лейтенант Никандър Евлампиевич Чибисов (20 – 27 октомври 1943); генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко (27 октомври 1943 – 30 ноември 1944) 40-а армия – генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко (20 – 27 октомври 1943); генерал-лейтенант Филип Феодосиевич Жмаченко (27 октомври 1943 – 1 март 1944) 47-а армия – генерал-лейтенант Филип Феодосиевич Жмаченко (20 – 26 октомври 1943); генерал-лейтенант Виталий Сергеевич Поленов (26 октомври 1943 – 24 февруари 1944) 52-ра армия – генерал-полковник Константин Аполонович Коротеев (230 октомври 1944 – 11 май 1945) 59-а армия – генерал-лейтенант Иван Терентиевич Коровников (20 декември 1944 – 11 май 1945) 60-а армия – генерал-лейтенант, от 5 март 1944 генерал-полковник Иван Данилович Черняховски (20 октомври 1943 – 15 април 1944); генерал-полковник Павел Алексеевич Курочкин (15 април 1944 – 11 май 1945) 1-ва гвардейска армия – генерал-полковник Василий Иванович Кузнецов (10 ноември – 15 декември 1943); генерал-полковник Андрей Антонович Гречко (15 декември 1943 – 5 август 1944) 2-ра гвардейска армия – генерал-полковник Василий Николаевич Гордов (2 април 1944 – 11 май 1945) 4-та гвардейска армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (август – 3 ноември 1944) 5-а гвардейска армия – генерал-лейтенант, от 25 септември 1944 генерал-полковник Алексей Семььонович Жадов (13 юли 1944 – 11 май 1945) 2-ра полска армия – дивизионен генерал Карол Сверчевски (август – 26 септември 1944); дивизионен генерал Станислав Поплавски (26 септември – 19 декември 1944); дивизионен генерал Карол Сверчевски (19 декември 1944 – 11 май 1945) 1-ва танкова армия – генерал-лейтенант от т/в, от 10 април 1944 генерал-полковник от т/в Михаил Ефимович Катуков (ноември 1943 – 25 април 1944) 2-ра танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Семьон Илич Богданов (януари – 22 февруари 1944) 4-та танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Василий Михайлович Баданов (27 февруари – 29 март 1944); генерал-лейтенант, от 11 май 1944 генерал-полковник Дмитрий Данилович Лелюшенко (29 март 1944 – 17 март 1945) 6-а танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Андрей Григориевич Кравченко (20 януари – 22 февруари 1944) 1-ва гвардейска танкова армия – генерал-полковник от т/в Михаил Ефимович Катуков (26 април – ноември 1944) 3-та гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант, от 30 декември 1943 генерал-полковник Павел Семьонович Рибалко (20 октомври 1943 – 11 майй 1945) 4-та гвардейска танкова армия – генерал-полковник Дмитрий Данилович Лелюшенко (17 майр – 111 май 1945) 2-ра въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от 4 февруари 1944 генерал-полковник от авиацията Степан Акимович Красовски (20 октомври 1943 – 11 май 1945) 8-а въздушна армия – генерал-полковник от авиацията Тимофей Тимофеевич Хрюкин (1 юни – 2 юли 1944); генерал-лейтенант от авиацията Василий Николаевич Жданов (3 юли – 3 август 1944)

Източници

1-й Украинский фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове