Ениджевардарската сръбска община е гражданско-църковно сдружение на сърбоманите патриаршисти в Енидже Вардар, Османската империя, съществувало в Османската империя от 90-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История Сръбската пропаганда в Южна Македония се появява след 1886 година, когато пълномощният министър Стоян Новакович издейства отварянето на сръбско консулство в Солун. В края на XIX в. в Солун под влиянието на Хилендарския манастир се организира Солунска сръбска община, към която се обособяват църквата „Св. Сава“ и Солунската сръбска гимназия. Оттам пропагандата се насочва към Енидже Вардар. Това става след постигнатото споразумение на сръбската пропаганда с Високата порта и Цариградската патриаршия за Южна Македония, което през април 1897 година довежда до разрешение на сръбски училища да бъдат отворени в Битолски и Солунски вилает. Първите опити за отваряне на сръбско училище в Енидже Вардар са от 1891 година, но в крайна сметка през 1897 година местният учител Петър Пасхалович – Гайевич получава русат наме за отваряне на такова.

Срещу сръбската пропаганда застават главният български учител Панто Кондов, бивш сръбски стипендиант и архимандрит Дионисий, председател на българската църковна община в града, който печели на своя страна сръбския свещеник Андон Зафиркев. Вместо него е ръкоположен гръцкият учител Паскал Карабатаков, а Димитър Ляпчев е настоятел на сръбското училище, което се помещава в дома му. Главни инспектори на училището са Стоян Дамянович от Белград и местният активист Петър Паскалев, които правят редовни обиколки в областта, за да набират ученици и успяват да съберат общо 20-25 деца за училището в града с двама учители и две учителки в него. Освен това сръбски училища съществуват в селата Постол и Крива. Към 1900 година сърбоманската общност в града наброява до 120 души. Към тази година в града преподават главният сръбски учител Алексей Нович от Нови Пазар, Кост. Селчиович от Дойран, Елена Йович от Нови Пазар, Анка Иличич от Белград и Дамянка Стойкович от белградските села. Сръбското училище се е помещавало пред големия чинар в Бучава в къщата на Родис Хаджименци (Хаджи Менче).

През 1904/1905 година в сръбското училище има 72 деца, а общо 240 души са сърбомани в града. В 1908 година в Енидже Вардар се отваря сръбско девическо училище, което към началото на 1909 година има 23 ученички. В периода до 1909 година в сръбската солунска гимназия учат 27 деца от Енидже Вардар. След Младотурския преврат от юли 1908 година сръбската пропаганда в града затваря училищата си, но на 22 ноември 1910 година отново се отваря сръбско училище в Попдимовата къща с преподаватели Атанас Дойчинов и Мицко Петров от Енидже Вардар, и Георги от Крива, като заплатите им се плащат директно от хазната на Високата порта.

Най-видни представители на сръбското образование в града и областта са Антоние Попхристич, Кръсте Мисирков, Вангел Попхристич, Михаил Божков, Христо Хаджикойчев, Христо Панов, Сотир Кантарджиев и други.

Бележки

Категория:Сръбски православни общини в Македония Категория:Култура в Енидже Вардар Категория:История на Енидже Вардар Категория:Основани в Османската империя през 1890-те