Грегор фон Рецори () е австрийско-румънски немскоезичен писател, автор на произведения в жанра социална драма, мемоари, хумор и пътепис, сценарист, автор на радиопиеси, актьор, журналист, визуален артист, изкуствовед и колекционер на изкуство. Библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio

Биография и творчество Грегор Арнулф Херберт Хилариус фон Рецори д'Арецо е роден на 13 май 1914 г. в Чернивци, Буковина, част от Австро-Унгария по това време, а сега е в Украйна. Произхожда от италианско аристократично семейство от провинция Рагуза, което се е установило във Виена до средата на XVIII век. Баща му е австрийски държавен служител, базиран в Чернивци. Семейството остава в региона, след като става част от Румънското кралство през 1919 г., а младият Грегор фон Рецори става румънски гражданин.

След Първата световна война фон Рецори учи в гимназиите в Кронщат (днес Брашов в Румъния), Фюрстенфелд (Австрия) и Виена. Започва да учи минно дело в университета в Леобен в Австрия, след това архитектура и медицина във Виенския университет, където в крайна сметка завършва изкуства. Той е полиглот и владее немски, румънски, италиански, полски, украински, идиш, френски и английски език.

В средата на 1930 г. се премества в Букурещ, поема военна служба в румънската армия и изкарва прехраната си като художник. През 1938 г. се премества в Берлин, Германия, където става активен писател, журналист, писател в радиоразпръскването и филмовата продукция. Като се има предвид румънското му гражданство, той не е призован във Вермахта по време на Втората световна война. До средата на 50-те години работи като автор в телевизионната компания Nordwestdeutscher Rundfunk. Редовно публикува романи и разкази, както и работи във филмовата продукция като автор на сценарии и като актьор (с участието на актьори като Бриджит Бардо, Жана Моро, Ана Карина, Марчело Мастрояни и Шарл Азнавур).

В началото на 60-те години живее между Рим и Париж, пребивава в САЩ, като в крайна сметка се установява в Тоскана след женитбата си през 1967 г. Той е бил последователно гражданин на Австро-Унгария и Румъния, преди да стане лице без гражданство и накрая да придобие австрийско гражданство.

Започва писателската си кариерата като автор на леки романи, но за първи път постига успех през 1953 г. със сборника „Магребински истории“, набор от забавни истории и анекдоти от въображаема земя, наречена „Магребиния“, където се обединяват в гротескни и пародийни ключови черти на неговото мултикултурно родно място в Буковина, на изчезнала вече Австро-Унгария и на неговата младост в Букурещ. През годините публикува нови магребински разкази в „1001 години Магребиния“, които увеличават репутацията му на езикова виртуозност и свободен дух, като пише с остроумие, проницателност и елегантност.

Други негови книги, като „Смъртта на моя брат Авел“, „Едип в Сталинград“ или автобиографичната „Снеговете от миналото“, описващи избледняващия свят по време на Световните войни, както и сатиричната му поредица „Пътеводител на един идиот през германското общество“, са известни с неговата плътна описателна проза, нюанси и стил, и го утвърждават като един от най-важните съвременни немскоезични автори.

Той и съпругата му Беатрис дела Корте, която има художествена галерия за съвременно американско изкуство в Милано, възстановяват група от сгради в Тоскана, част от Флоренция, място, което наричат „Санта Мадалена“. То става място за срещи на писатели и художници и е известно със своето гостоприемство, както и място, където както утвърдени, така и нововъзникващи писатели могат да пребивават, за да пишат. Сред редовните посетители, които обичат да работят там, са Брус Чатуин, Майкъл Ондатджи, Робърт Хюз и Бернардо Бертолучи.

Грегор фон Рецори умира на 23 април 1998 г. в Реджело, Метрополен град Флоренция, Италия. На негово име през 2007 г. е учредена литературна награда, присъждана на годишния Фестивал на писателите във Флоренция.

Произведения Самостоятелни романи и новели Flamme, die sich verzehrt (1939) Rombachs einsame Jahre (1942) Rose Manzani (1944) Der Tod meines Bruders Abel (1976) Greif zur Geige, Frau Vergangenheit (1978) The Orient-Express (1992) Kain. Das letzte Manuskript (2001)

Поредица „Пътеводител на един идиот през германското общество“ (Idiotenführer durch die deutsche Gesellschaft) Hochadel (1962) Adel (1962) Schickeria (1963) Prominenz (1965)

Сборници Maghrebinische Geschichten (1953)Магребински истории, изд. „Блeк Фламинго“ (2014), прев. Желязко Желязков 1001 Jahr Maghrebinien. Eine Festschrift (1967) Über dem Kliff (1991) – разкази

Разкази Ödipus siegt bei Stalingrad (1954) Männerfibel (1955) Bogdan im Knoblauchwald. Ein maghrebinisches Märchen (1962) Der arbeitslose König. Maghrebinisches Märchen (1981) Kurze Reise übern langen Weg. Eine Farce (1986)

Документалистика Denkwürdigkeiten eines Antisemiten (1979) – мемоари Blumen im Schnee – Portraitstudien zu einer Autobiographie, die ich nie schreiben werde. Auch: Versuch der Erzählweise eines gleicherweise nie geschriebenen Bildungsromans (1989) – автобиографични есета Ein Fremder in Lolitaland. Ein Essay (1993) Greisengemurmel. Ein Rechenschaftsbericht (1994) Italien, Vaterland der Legenden, Mutterland der Mythen. Reisen durch die europäischen Vaterländer oder wie althergebrachte Gemeinplätze durch neue zu ersetzen sind (1996) Frankreich. Gottesland der Frauen und der Phrasen. Reisen durch die europäischen Vaterländer oder wie althergebrachte Gemeinplätze durch neue zu ersetzen sind (1997) Mir auf der Spur (1997)

Филмография Сценарии Kopfjäger von Borneo (1936) Under the Stars of Capri (1953) Labyrinth (1959) Beloved Augustin (1959) Storm in a Water Glass (1960) Man nennt es Amore (1961) Beloved Impostor (1961) The Gentlemen (1965) A Degree of Murder (1967)

Като актьор She (1954) – с Марина Влади, Уолтър Гилър, Надя Тилър El Hakim (1957) – с Ото Вилхелм Фишер, Майкъл Анде, Надя Тилър Paprika (1959) – с Уили Хагара, Виолета Ферари Labyrinth (1959) – с Надя Тилер, Питър ван Ейк, Амедео Назари Adorable Arabella (1959) – с Йохана фон Кочиан, Карлос Томпсън, Хилде Хилдебранд Das Riesenrad (1961) – с Мария Шел, О. В. Фишер, Адриен Геснер A Very Private Affair (1962) – с Бриджит Бардо, Марчело Мастрояни Destination Rome (1963) – с Шарл Азнавур, Арлети Games of Desire (1964) – с Ингрид Тюлин, Клаудин Оже, Пол Хъбшмид Un mari à prix fixe (1965) – с Ана Карина, Роджър Ханин Die Herren (1965) – с Франц Зайц, Ролф Тиле, Алфред Вайденман Viva Maria! (1965) – с Брижит Бардо, Жана Моро Man on Horseback (1969) – с Дейвид Уорнър, Ана Карина Ein bißchen Liebe (1974) – с Бригите Бергер, Ева Мария Херциг Le beau monde (1981) – с Фабрис Лукини, Джудит Магре

Източници

Външни препратки

Биография на Грегор фон Рецори в „Литернет“

Категория:Австрийски писатели Категория:Румънски сценаристи Категория:Румънски писатели Категория:Румънски журналисти Категория:Австрийски мемоаристи Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски актьори и актриси Категория:Родени в Чернивци