Света Петка (, Агия Параскеви) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.
География Селото е било разположено на 440 m надморска височина, на 26 km северно от град Кукуш (Килкис), в самото южно подножие на Беласица.
История В Османската империя В XV век в Айо Параскева или Света Петка са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името Исвети Петка с 92 джизие ханета (домакинства), въглищари (кюмюрджии).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София 1986, с. 278.
В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Демирхисарска каза на Серски санджак. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи християни и 650 турци.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи екзархисти.
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Иван Илиев.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Още по време на Междусъюзническата война част от българското му население бяга в България и се установява в Струмишко и Петричко. Още повече жители на Света Петка го напускат по време на Първата световна война.
През 20-те години, по силата на Лозанския договор цялото му турско население е изселено в Турция, 33 българи по официален път се изселват в България. На тяхно място са настанени 338 понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 По-късно в селото са заселени и каракачани.
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949). Дял от населението му бяга в България, а по-голямата част са изселени от властите в по-сигурните села.
В 50-те години южно от селото е създадено ново, което първоначално се казва Синикисмос Симориопликтон, а по-късно Неа Агия Параскеви, тоесто Нова Света Петка. През 60-те години цялото население на Света Петка е изселено в новото село, което е прекръстено на Света Петка (Агия Параскеви).
В старото село е запазена само църквата „Свети Георги“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Света Петка на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чаирлък Τσαϊρλίκ Ливадаки Λιβαδάκι местност на СИ от Света Петка
Личности Родени в Света Петка Георги Петров – Ербапо (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО Георгиос Георгандас (р. 1967), гръцки политик Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година
Бележки
Категория:Исторически села в дем Кукуш