Миле Стоич () е босненски поет, есеист и журналист. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Traduki Биография и библиография в сайта Blesok Биография и библиография в сайта „Хърватска енциклопедия“
Биография и творчество Миле Стоич е роден на 21 януари 1955 г. в село Драгичина, община Читлук, Босна и Херцеговина. Завършва средно образование в Любушки и следва славистика във Философския факултет на Сараевския университет. След дипломирането си работи като литературен критик за множество медии в бивша Югославия, а също така е и редактор на всекидневника „Освобождение“. В периода 1989 – 1992 г. е главен редактор на културното постсоциалистическо списание „Ехо“.
Миле Стоич, Иво Комшич, Миленко Йергович, Иван Ловренович и Иван Кордич изпращат на 6 януари 1992 г. отворено писмо до хърватския президент Франьо Туджман като „отговорен за политическото унищожаване на Босна и Херцеговина“. Напуска Босна и Херцеговина през 1992 г. Работи в политически вестник в Загреб, а след това работи като асистент преподавател по южнославянски литератури в Славянския институт на Виенския университет в продължение на десет години. Съставя няколко антологии за босненски поети. Впоследствие се завръща в Сараево, където коментира ежедневните събития в няколко родни и регионални вестници, списания и интернет портали.
Първата му книга, стихосбирката „Лъжец, езикът на праха“, е издадена през 1971 г. Поетичните му творби са награждавани няколко пъти в бивша Югославия и след това. Някои от тях са преведени на над 20 езика по света.
Миле Стоич живее в Сараево.
Произведения Поезия Lijer, jezik prašine (1971) Umjetnost tame (1987) Zemna svjetlost (1988) Olovni jastuk (1989) Južnost izbor pjesama, (1990) Liberto za sviralu i strojnicu (1994) Prognane elegije (1996) Večera bez politike (2005) Café Nostalgija (2007) Među zavađenim narodima (2009) Ovo što nas je ostalo (2014)
на български език (селекции) Небесен пансион, изд. „Панорама“ (2011), прев. Христо Попов Степени на самотата, изд. „Панорама“ (2022), прев. Христо Попов
Документалистика Glasovi sarajevske noći (1992) Jutro u Pompejima (1998) Prozor, Riječ. Bosanski alfabet (2000) – сборник есета Rječnik za petak i subotu (2004)
Награди 1978 – Награда „Бранко“ (на името на Бранко Радичевич) 2006 – Награда „Кочичево перо“ (на името на Петър Кочич) 2007 – Награда „Горанов венец“ за цялостно творчество (на името на Иван Горан Ковачич) 2009 – Награда на Дружеството на писателите на Босна и Херцеговина
Източници
Външни препратки Биография и стихове в сайта на Фестивала на поезията и виното в Любляна Откъси от „Степени на самотата“, „Традуки“, pdf
Категория:Поети от Босна и Херцеговина Категория:Журналисти от Босна и Херцеговина Категория:Есеисти от Босна и Херцеговина