Александър Казбеги () е грузински писател и драматург, представител на критическия реализъм от XIX век, най-известен с романа си от 1883 г. „Отцеубиецът“. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Грузинска енциклопедия”
Биография и творчество Александър Казбеги е роден на 20 януари 1848 г. в Степанцминда, Тифлиска губерния, Руска империя (в историческата област Хеви на Мцхети-Мтианети), в богато благородническо семейство. Той е правнук на Казибек Чопикашвили, местен феодал, който отговарял за събирането на пътни такси по Грузинския военен път (историческо име на основен маршрут през Кавказ от Грузия до Русия). До дванадесетгодишен е възпитаван от гувернантки, след което учи в Тбилиси в частно училище-интернат. През 1866 г. баща му умира и той наследява голямо, но бедно имение.Кикодзе Г. Из истории грузинской литературы XIX века. — Избр. соч., т. III. Тбилиси, 1965, с. 335.
С помощта на майка си следва в Московската селскостопанска академия в периода 1867 – 1870 г., където учи усърдно и с ентусиазъм, както и чете много книги на руски и френски език. През 1870 г. се завръща у дома и решава да стане овчарОчерки истории Грузии. Том 5. Грузия в IV—X веках / [Ред.: М. Лордкипанидзе, Д. Мусхелишвили] — , 1988—580 с., за да се докосне до живота на местните хора – етнографската група мохевци, запознавайки се с народните обичаи, народните предания и легенди. От 1879 г. живее в Тбилиси и работи като журналист във вестник „Дроеба“, а след това става писател и драматург.
Най-известната му творба, романът „Отцеубиецът“, е за героичния кавказки бандит на име Коба, който, подобно на Робин Худ, е защитник на бедните. Коба няма нищо друго освен презрение към властта, склонност към насилие и твърда вяра в отмъщението. Работата на Казбеги е основно вдъхновение за Йосиф Джугашвили, по-късно известен като Йосиф Сталин, който използва Коба като революционен псевдоним.
Казбеги е последовател на грузинския критичен реализъм и познава добре историята и етнографията на планинските райони на Грузия, духа на народа, който се проявява както в неговите художествени, така и в етнографско-публицистичните му произведения. Една от основните му теми е конфликтът между човешката личност и традиционните социални норми.
Александър Казбеги умира на 10 декември 1893 г. в Тифлис. След смъртта му ковчегът му е пренесен през прохода Джвари до родния му град Казбеги (сега преименуван на Степанцминда) и е погребан до дома от детството му. Самият дом е преобразуван като негов мемориален музей.
Произведения Самостоятелни романи საქართველოს ბომონდი (1869 – 1970) ელგუჯა (1881) მამის მკვლელი (1882) მოძღვარი (1885)
Повести и разкази აკაკი მოჩხუბარიძის თავგადასავალი (1869) თავის მახეში (1869 – 1870) – незавършена ციცკა (1880) ელისო (1882)Елисо, в сборника „Грузински разкази“ изд.: „Народна култура“, София (1976), прев. Елка Георгиева, Гюлчин Чешмеджиева ციკო (1883) ნინო (1883) ნამწყემსარის მოგონებანი (1883) განკიცხულნი (1884) ხევისბერი გოჩა (1884) ელეონორა ბერდია მტრედი
Пиеси „კაცთა უხიაკობა“ (1869) „ვინ გავამტყუვნოთ?“ (1869 – 1870) „ერთი უბედურთაგანი“ (1879) „არსენა“, დაიდგა“ (1882) „წამება ქეთევან დედოფლისა“ (1883)
Екранизации 1922 Modzgvari 1923 Mamis mkvleli 1928 Eliso 1964 Khevisberi Gocha
Галерия
Източници
Литература აბაშიძე კ., ეტიუდები XIX საუკუნის ქართული ლიტერატურის ისტორიიდან, თბ., 1962; კოტეტიშვილი ვ., ქართული ლიტერატურის ისტორია (XIX ს.), თბ., 1959; ქართული ლიტერატურის ისტორია, ტ. 4, თბ., 1974; შადური ვ., მასალები ალექსანდრე ყაზბეგის ბიოგრაფიისათვის, თბ., 1985;
Външни препратки
ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედებანი ner.ge - ზე - "ქართული ლიტერატურის დიდი ბიბლიოთეკა" ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედება ელექტრონული წიგნები ალექსანდრე ყაზბეგის ავტორობით ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედება Allgeo.org-ზე
Категория:Грузински писатели Категория:Грузински драматурзи Категория:Починали в Тбилиси