Гроздана Олуич () е сръбска писателка, преводачка и съставителка на антологии. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Сръбското книжовно дружество Биография в сайта на списание „НИН” In Memoriam: Гроздана Олуич (1934-2019), Информация в сайта на Сръбската православна църква Биография в официалния сайт

Биография и творчество Гроздана Олуич е родена на 30 август 1934 г. в Ердевик, Дунавска бановина, Кралство Югославия. Като малка за нея се грижи рускиня, избягала от Октомврийската революция, от която научава руски и френски език. Завършва основно училище в родния си град и гимназия в Бечей. Получава магистърска степен по английска филология от Философския факултет на Белградския университет. По време на следването си тя работи като журналист за няколко младежки списания.

Започва литературната си дейност много рано, още в гимназията. Публикувала е свои творби във вестниците „Стражилово“ и „Млада култура“. Печели наградата за най-добър разказ на конкурс на „Борба“ през 1953 г., с което е тя прави литературния си дебют на 19 години.

Първият ѝ роман „Излет в небето“ е издаден през 1957 г. В историята 19-годишната героиня е разочарована след връзка с учителя си по рисуване, презирайки любовта напуска провинцията към големия град, но там се променя под влиянието на новата си любов. Романът получава противоречива критика и е цензуриран за „аморалност“ почти една трета. Въпреки това печели конкурса на сараевската „Народна просвета“ и има международен успех. По романа през 1959 г. е направена драматизацията „Чудна девойка“ играна в Белградския драматичен театър, но скоро е свалена от репертоара като „скандална“. През 1962 г. романът е екранизиран в мелодламата „Чудна девойка“ с участието на словенската актриса Шпела Розин, Воя Мирич и Зоран Радмилович.

През 1962 г. е издаден романът ѝ „Гласувам за любовта“. Той е история за израстването на тийнейджърите Слободан и Рашида в областния град Караново, а чувството им се влияят от училищни и семейни проблеми в сложна картина на междуличностни отношения и необичайни човешки съдби. Загребското политическо и културно списание „Телеграф“ ѝ присъжда наградата за най-добър кратък роман през 1963 г. Романът също има театрална и филмова адаптация, като през 1965 г. романът е екранизиран в едноименния филм.

В следващите години са издадени романите ѝ за юноши „Не събуждайте спящи кучета“ от 1964 г. и „Диво семе“ от 1967 г. Фокусът е върху градския живот на младите хора, техните проблеми, любови и дилеми, което е повратна точка в съвременната литература за млади хора. След тях авторката се насочва към писането на приказки и сборници с приказки.

В периода 1969 – 1970 г. е специализира творческо писане като стипендиант на Международната програма на Университета на Айова, като стипендиант на Фулбрайт изнася лекции пред студенти в Калифорнийския университет и Колумбийския университет в Ню Йорк в периода 1982 – 1984 г. Публикува статии в университетските списания на Бъркли и Станфорд. Някои от нейните текстове са драматизирани и играни в САЩ през този период.

Разказът „Играта“ от сборника ѝ „Африканска теменужка“ издаден през 1984 г. получава главната награда на международния конкурс в Арнсберг. Почти всички разкази от сборника са преведени на чужди езици и включени в антологии за кратка проза по света, включително Германия, САЩ, Украйна, Русия, Израел, Индия, Великобритания, Франция и др.

През 2009 г. е издаден романът ѝ „Гласове във вятъра“. В емигрантската история главен герой е психиатърът Данило Арацки, който в една нощ, на 17-тия етаж на нюйоркски хотел, ретроспективно вижда собствения си живот и живота на семейството и народа си в течение на целия ХХ век, заедно със своите и чуждите промени и преселения по света, вълнуващите събития в едно градче във Войводина от Втората световна война и след нея, трагичните исторически събития, идеологически превратности, през които преминава сръбско буржоазно семейство Арацки. Романът получава престижната НИН-ова награда (Награда на критиката за най-добър роман на годината).

Семейният ѝ роман „Да преживееш до утре“, завършен през 1962 г., е публикуван едва през 2017 г. Историята в него е за момче от Войводинската равнина, чието детство е откраднато от Втората световна война и трудностите на живота. Причината за късното му публикуване е цензурата и яростната съпротива срещу първия ѝ роман, както и фактът, че той не е в идеологическата концепция за социалистическия реализъм. През 2018 г. е удостоена с наградата „Борисав Станкович“ за цялостно творчество със специално споменаване на романа „Да преживееш до утре“.

През 2017 г. е издадена книгата ѝ „Били са деца като теб“. Чрез съдбите на известни световни личности книгата показва, че няма предварително определени правила за това кой и как става изключителен човек, а историите трябва да покажат на младите читатели, че бъдещите творци се крият в самите тях, стига да са любопитни, упорити и да имат смелостта да следват своя път.

Освен на приказки и романи, тя е авторка и на множество есета за писателите Франц Кафка, Томас Улф и Марсел Пруст, както и на произведението „Поетика на приказките“. Авторка е и на изследването „Проблемът за личната идентичност в работата на Вирджиния Улф“.

Работи и като преводач, правейки преводи на пиеси на английския писател Арнолд Уескър, японския писател Юкио Мишима и американския нобелов лауреат Сол Белоу, романи на съвременната индийска писателка Амрита Притам („Човекът и скелетът“), произведение на носителя на наградата „Пулицър“ Уилям Кенеди („Диворасляк“) и редактира и превежда стихове за антологията на съвременната индийска поезия, издадена през 1980 г.

Тя дарява важна част от наследството си (част от библиотеката си, колекция от книги с посвещения и свои лични вещи) на Сдружението за култура, изкуство и международно сътрудничество „Адлигат“, на което е член. Ра заслугите си към литературата получава отличието Кавалер на Ордена „Данеборг“. Тя е почетен гражданин на Осло и е почетен професор на Университета на Айова.

Гроздана Олуич умира след дълго боледуване на 16 март 2019 г. в Белград, Сърбия. Погребана е в Алеята на заслужилите граждани на Новото гробище в Белград.

Произведения Самостоятелни романи Излет у небо (1957) Гласам за љубав (1962)Гласувам за любовта, изд. „Балкани“ София (2008), прев. Ганчо Савов Не буди заспале псе (1964) Дивље семе (1967) Гласови у ветру (2009)Гласове във вятъра, изд. „Балкани“ София (2012), прев. Ганчо Савов Преживети до сутра (2017)

Сборници Афричка љубичица (1984)

Детско-юношеска литература, сборници с приказки Седефна ружа и друге бајке (1979) Небеска река и друге бајке (1984) Звездане луталице (1987) Дечак и принцеза (1990) Принц облака (1990) Сабране баjке (1994)Приказки, изд.: „Матком“, София (2018), прев. Ганчо Савов Златни тањир и друге бајке (1998) Камен који је летео и друге бајке (2002) Снежни цвет и друге бајке (2004) Јастук који је памтио снове и друге бајке (2007)

Документалистика Били су деца као и ти (2017) – биографии на известни личности (Петър Кочич, Никола Тесла, Михайло Пупин, Исидора Секулич, Наполеон Бонапарт, Виктор Юго и други

Екранизации 1962 Cudna devojka – по романа „Излет у небо“ 1965 Glasam za ljubav 1986 Sedefna ruza – тв сериал, 7 епизода

Източници

Външни препратки на Фондация „Гроздана Олуич“

Категория:Сръбски писателки Категория:Сръбски детски писатели Категория:Сръбски писатели фантасти Категория:Сръбски преводачи Категория:Сръбски сценаристи Категория:Родени в Шид Категория:Починали в Белград