Наградата за най-добра чуждестранна книга (), наричана и награда „Софител“, е ежегодна френска литературна награда за най-добра чуждестранна книга – роман и есе, които са публикувани в чужбина и са преведени на френски език. Информация в La lettre du libraire Информация в сайта Babelio Информация в сайта Poropango
История и организация Наградата за най-добра чуждестранна книга е създадена през 1948 г. около приятелска и неформална група от литературни директори на издателства. Тя е една от първите награди, които се фокусират върху книги, преведени на френски. Неин основател е Робърт Карлие, заедно с Андре Бей. От 2011 г. наградата се спонсорира от хотелската верига Sofitel и се присъжда в един от хотелите в на компанията. Разискванията на журито се провеждат в бирария Lipp в Париж.
Носители на Наградата за най-добра чуждестранна книга – за роман или поезия 1948 Джеймс Хог за „Изповед на оправдания грешник“ 1949 Елиас Канети за „Заслепението“ 1950 Мигел Анхел Астуриас за „Сеньор Президентът“ 1951 Пер Лагерквист за „Варава“ 1952 Васко Пратолини за „Хрониките на бедните влюбени“ 1953 Робърт Пен Уорън за „Цялото кралско войнство“ 1954 Никос Казандзакис за „Алексис Зорбас“ 1955 Хайнрих Бьол за „Дом без стопанин“ 1956 Алехо Карпентиер за „Загубените следи“ 1957 Андрей Печерски за „В горите“ 1958 Роберт Музил за „Човекът без качества“ 1959 Лорънс Дърел за „Жюстин“ и „Балтазар“ (томове от поредицата „Александрийски квартет“) 1960 Ангъс Уилсън за „Четиридесетте години на г-жа Елиът“ 1961 Ясунари Кавабата за „Снежната страна„ 1962 Гюнтер Грас за „Тенекиеният барабан“ 1963 Оскар Луис за „Децата на Санчес: Автобиография на едно мексиканско семейство“ 1964 Исак Башевис Сингер за „Магьосникът от Люблин“ 1965 Джон Ъпдайк за „Кентавърът“ 1966 Петер Хертлинг за „Niembsch“ 1967 Кобо Абе за „Жената от пясъците“ 1968 Александър Солженицин за „В първия кръг“ 1969 Габриел Гарсия Маркес за „Сто години самота“ 1970 Гилермо Кабрера Инфанте за „Три тъжни тигъра“ 1971 Стратис Циркас за „Градски дрифт“ 1973 Дж. Р. Р. Толкин за „Властелинът на пръстените“ 1973 Джон Хоукс за „Кървави портокали“ 1974 Бруно Шулц за „Канелените магазини“ и „Санаториум „Клепсидра“ 1975 Леонардо Шаша за „Todo modo“ 1976 Ернесто Сабато за „Ангелът на мрака“ и Уистън Хю Одън за „Избрани стихотворения“ 1977 Марио Помилио за „Петото евангелие“ 1978 Яшар Кемал за „Тревата, която не умира“ 1979 Адолфо Биой Касарес за „План за бягство“ 1980 г : Марио Варгас Льоса за „Леля Хулия и писачът“ и Джерард Менли Хопкинс за „Величието на Бога и други стихотворения“ 1981 Антъни Бърджис за „Силата на мрака“ 1982 Витолд Гомбрович за „Дневник том III 1961-1969“ 1983 Хектор Бианчоти за „Любовта не се обича“ 1984 Василий Гросман за „Живот и съдба“ 1985 Салман Рушди за „Срам“ 1986 Фернандо дел Пасо за „Палинуро от Мексико“ 1987 Джон Фаулз за „Създанието“ 1988 Маргарита Карапану за „Сомнамбулът“ 1989 Андрей Битов за „Домът на Пушкин“ 1990 Яан Крос за „Императорският безумец“ 1991 Юозас Балтушис за „Приказката за Джуза“ 1992 Джейн Ъркхарт за „Ниагара“ 1993 Тим О'Брайън за „За смелостта“ 1994 Греъм Суифт за „Дори след това“ 1995 Джоан Брейди за „Детето под наем“ 1996 Джонатан Коу за „Английският завет“ 1997 Антониу Лобу Антунеш за „Наръчник на инквизиторите“ 1998 Анна Мария Ортезе за „Скръбта на щиглеца“ и Едуардо Мендоса за „Лека комедия“ 1999 Петер Надаш за „Книгата на мемоарите“ 2000 Абилио Естевес за „This Kingdom Belongs to You“ и Филип Рот за „Американски пасторал“ 2001 Пер Улув Енквист за „Личният лекар на краля“ 2002 Орхан Памук за „Името ми е Червен“ 2003 Питър Кери за „Истинската история на бандата на Кели“ 2004 Карлос Руис Сафон за „Сянката на вятъра“ 2005 Колъм Тойбин за „Маестрото“ 2006 Никол Краус за „История на любовта“ 2007 Джоузеф Макбрайд за „В търсене на Джон Форд“ 2008 Чарлз Люински за „Мелниц“ 2009 Карел Шойман за „Този живот“ 2010 Гонсало М. Тавареш за „Да се научим да се молим в ерата на техниката“ 2011 Алесандро Пиперно за „Преследване“ 2012 Авраам Йехошуа за „Ретроспектива“ 2013 Алън Холингхърст за „Чуждото дете“ 2014 Драго Янчар за „Тази нощ я видях“ 2015 Мартин Еймис за „Зоната на интерес“ 2016 Хелън Макдоналд за „M за Мейбъл“ 2017 Виет Тан Нгуен за „Симпатизантът“ 2018 Едуардо Халфон за „Траур“ 2019 Кристоф Хайн за „Сянката на един баща“ 2020 Колъм Маккан за „Безкраен“ 2021 Гузел Яхина за „Децата на Волга“ 2022 Хуан Габриел Васкес за „Ретроспекция“ 2023 Себастиан Бари за „Времето на стария Бог“ 2024 Хишам Матар за „Моите приятели“ и Анна Фандър за „Невидимата госпожа Оруел“
Носители на Наградата за най-добра чуждестранна книга – за есе
Източници
Категория:Литературни награди на Франция Категория:Списъци за литературни награди Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга