Мария Кантакузина (дъщеря на Йоан VI Кантакузин)

Мария Кантакузина () е византийска принцеса от средата а XIV век – дъщеря на византийския император Йоан VI Кантакузин и съпруга на епирския деспот Никифор II Орсини.

Биография Мария е дъщеря на византийския император Йоан VI Кантакузин и съпругата му Ирина Асенина. Предполага се, че е най-голямата от трите им дъщери, тъй като е първата от тях, която встъпила в брак. Когато през 1340 г. бащата на Мария, който по това време е велик доместик, подчинява остатъците от Епирското деспотство, Мария била сгодена за бившия епирски деспот Никифор II Орсини, който по това време е на около 13-годишна възраст и получил титлата паниперсеваст от император Андроник III Палеолог през ноември 1340 г.

През 1341 г. Мария ѝ годеникът ѝ се намират в Димотика, където останали заедно с майка ѝ Ирина след избухването на гражданската война между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол. Към март 1342, когато Йоан Кантакузин повел войските си на запад към Солун, двойката все още не била венчана, но в един хрисовул, издаден по-късно през 1342 г, Йоан VI Кантакузин нарича Никифор II Орсини свой зет, поради което се предполага, че Никифор и Мария били венчани през лятото на 1342 г.

През 1347 г. Йоан VI Кантакузин удостоява зет си с титлата деспот, а след 1351 г. му поверява управлението на тракийските градове по Хелеспонта с център на властта му в Енос. След абдикацията на Йоан VI Кантакузин съпругът на Мария подкрепя шурея си Матей Кантакузин и участва в отбраната на Адрианопол срещу войските на Йоан V Палеолог. Когато през пролетта на 1355 г. Йоан V Палеолог обсажда Енос, Никифор преминава на негова страна и му предава града, продължавайки след това да му помага в овладяването на останалите градове в Тракия.

В началото на 1356 г. деспот Никифор II Орсини поема с флот към Тесалия, за да възвърне властта си над някогашните владения на Епирското деспотство, в които сръбската власт е разклатена след смъртта на цар Стефан Душан през декември 1355 г. В отсъствието на съпруга си Мария остава начело на управлението в Енос. Само че моряците на Никифор били принудени от флотския командир Либидарий да изоставят Орсини в Гърция и да се върнат с корабите си в Енос, където Либидарий се обявява за господар на града. Мария е обсадена в градската крепост на Енос, отказвайки да се предаде на бунтовника, което принудило Либидарай да сключи споразумение с нея. След това тя се отправила към Константинопол, където получила топъл прием от зет си Йоан V Палеолог. Малко по-късно Мария Кантакузина поема към Тесалия, за да се присъедини към съпруга си, който междувременно успява да установи контрол над Акарнания. Двамата продължили да живеят щастливо заедно известно време след това, поне докато някои от антуража на Никифор II Орсини не успяват да го убедят да изостави Мария Кантакузина, за да се ожени за Теодора – сестрата на Душановата вдовица Елена, и по този начин да закрепи властта си в Тесалия и Акарнания и да разчита на помощта на сърбите срещу местните албански кланове. Докато Никифор преговаря със сръбския двор, Мария е поставена под стража в Арта, без да предприема нищо в своя защита, надявайки се съпругът ѝ да се вразуми сам. Когато обаче деспотът и сърбите достигат до споразумение и той се готвел да предаде съпругата си в техен плен, Мария се обръща за помощ към брат си Мануил, който по това време управлява Пелопонес. Мануил Кантакузин изпраща кораб, на който Мария успява да избяга от Епир, но не без помощта на местните акарнанци и албанци, сред които тя била доста популярна. Освен това местното албанско население открито се разбунтува срещу съпруга ѝ, настоявайки той да прекъсне връзките си със сърбите и да се събере със законната си съпруга. Притиснат от албанците, Никифор разваля съюза със сърбите и призовава съпругата си обратно от Пелопонес. Мария Кантакузина, която искрено обичала Никифор II, била готова да му прости и да се завърне в Епир. Междувременно обаче Никифор II Орсини решава да се справи с бунтовните албанци преди завръщането на Мария в Арта, за да не изглежда, че властта му зависи изцяло от нея. Така с помощта на турски пирати, които извършвали рейдове по гръцкото крайбрежие, той атакува албанците при Ахелой в Етолия. Там през пролетта на 1359 г. войските на Орсини са напълно разбити, а самият той е убит. Мария Кантакузина, която по това време все още се намира в Пелопонес, оплаква съпруга си известно време, преди да се отправи към Константинопол, където завършва живота си като монахиня в константинополския манастира „Кира Марта“. През юни/юли 1379 г. е задържана под стража заедно със сетстрите си и баща им в Галата от император Андроник IV Палеолог.

Източници

Цитирана литература

Категория:Византийски принцеси Категория:Кантакузини Категория:Епирски деспини