Жан Силвен Байи (Jean Sylvain Bailly; 15 септември 1736 г. – 12 ноември 1793 г.) е френски астроном, математик, масон и политически лидер от ранните дни на Френската революция. Той председателства клетвата на тенис корта, служи като кмет на Париж от 1789 до 1791 г., но губи доверие и в крайна сметка бива гилотиниран по време на Големия терор.

Научна кариера Роден в Париж, Байи е син на Жак Байи, художник и управител на двореца Лувър, и внук на Николас Байи, придворен художник. Като дете първоначално възнамерява да последва традициите на семейството си и да се занимава с изкуство. Той обаче е силно привлечен от науката, особено от астрономията, под влиянието на Никола дьо Лакай. Отличен ученик с „особено добра памет и неизчерпаемо търпение“, той изчислява орбитата за следващата поява на кометата на Халей (през 1759 г.) и правилно коригира наблюденията на Лакай на 515 звезди. Участва в изграждането на обсерватория в Лувъра. Тези постижения, заедно с други, му носят признание във Френската академия на науките през 1763 г.Stephens, p. 51 В годините преди Френската революция, отличната репутация на Байи като френски астроном води до неговото признание и възхищение от страна на европейската научна общност. Поради популярността си сред учените, през 1777 г. Байи приема като гост Бенджамин Франклин в къщата си в Шайо.

Байи публикува своето Есе върху теорията за спътниците на Юпитер през 1766 г. Есето е разширение на презентация, която той е направил пред академията през 1763 г. По-късно той публикува забележителната дисертация „За неравенствата на светлината на спътниците на Юпитер през 1771 г. През 1778 г. е избран за чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките.

Байи си спечелва висока репутация в литературните среди благодарение на своите „Възхвали“ – есета за френския крал Шарл V, Лакай, Молиер, Пиер Корней и Готфрид Лайбниц, издадени в сборници през 1770 и 1790 г. Той е приет във Френската академия на 26 февруари 1784 г. и в Академията за художествена проза през 1785 г. Оттам насетне Байи се посвещава на историята на науката. Публикува „История на древната астрономия през 1775 г., последвана от „История на съвременната астрономия“ (3 тома, 1782 г.). Други негови произведения са „Разсъждение за произхода на науките и народите на Азия“ (1777 г.), Разсъждение върху „Атлантида“ на Платон “ (1779 г.) и „Трактат за индийската и ориенталската астрономия“ (1787 г.). Макар че неговите произведения са приети с „всеобщо възхищение“ от съвременниците му, по-късни коментатори отбелязват, че „тяхната ерудиция е била... помрачена от спекулативна екстравагантност“.

Начало на Френската революция

За кратък период от време Байи се издига в съдебната йерархия. При свикването на Генералните щати през май 1789 г. той е избран като депутат от Париж Избран е за председател на групата на третото съсловие и скоро след това за първи председател на Учредителното събрание (3 юни 1789 г.) На 20 юни Байи ръководи известната клетва на тенис корта и е първият, който я полага. Байи е един от депутатите, които осигуряват приемането на декрет, с който на 17 септември 1791 г. евреите са обявени за френски граждани, но търпи заплахи и подигравки за това действие. Този декрет отменя специалните данъци, наложени на евреите, както и всички съществуващи наредби срещу тях.

Малко след щурма на Бастилията на 14 юли 1789 г., той е избран за първи кмет на Париж по новоприетата система на Комуната.

Байи е член на едно от най-известните общества по онова време Клуб от 1789 г.. Въпреки че изпълнението на кметските му задължения ограничава участието му в групата, към май 1790 г. Байи се издига до председател на клуба. През 1791 г. Жан Силвен Байи постъпва в Якобинския клуб, но не играе активна роля в него.

Кмет на Париж На 15 юли 1789 г. Байи встъпва в длъжност като кмет на Париж. Два дни по-късно е посрещнат от Луи XVI в хотел „Дьо Вил“, който е там, за да изрази подкрепа към Революцията. Байи му връчва новия символ на революцията: френската кокарда.

В действията си като кмет, той е атакуван от Камий Демулен и Жан-Пол Марат като твърде консервативен. Байи непрекъснато се стреми да укрепи авторитета на кмета, като същевременно ограничи властта на Общото събрание на комуната.

Поддържане на реда Жан Силвен Байи се стреми да установи пълен контрол над администрацията като кмет на Париж. Той си представя, че всички трябва да се отчитат пред него и ще изпълняват само неговите заповеди. Неговият план е създаване на централизирано управление в Париж, но парижани не са очаровани от тази визия.

Продоволствена криза През първите години на революцията Париж изпитва недостиг от продоволствие. Действията на кмета Байи са от голямо значение за запазване на революцията под контрол. Той изпраща хора да събират зърно от запасни складове, задължава фермерите да продават зърното си и помага на хлебарите да се снабдяват с пшеница с предимство на пазарите. Конвоите с жито обаче често са обект на нападения от гладуващите столичани. За да прекрати това, Байи издава декрет, с който налага глоба от 500 ливри на всеки, уличен в подобни нападения. Той не само овладява доставката на зърно от провинцията в града, но и организира внос от Африка, за да попълни резервите. За да стабилизира общинското управление установява временен строг режим през 1789 г. Това позволява да се установи ред между отделните юрисдикции, а Общинското събрание, с помощта на Байи, успява да овладее продоволствената криза към февруари 1790 и положението с изхранването в Париж се подобрява.

Национална гвардия Националната гвардия, сформирана по време на революцията от Общинското събрание, е слаба и недофинансирана. Лафайет, началник на милицията, не може да направи много, за да укрепи новосформираната армия. Необходими са молби към Събранието, за да отпусне финансиране за разходите и заплатите, свързани с войските. Байи осъзнава важността на добре екипираната милиция. През есента на 1789 г. той успява да достави боеприпаси за войските. През октомври 1789 г. Байи участва в създаването на Националната гвардия, и не само играл роля в укрепването ѝ, но и издавал заповеди на Лафайет, опитвайки се да поддържа цивилизован ред в града. Байи използва войски, за да охранява затворите, да контролира събирането на входни такси и да гарантира, че в града няма да се събират просяци.

Църковни имоти В неуспешен опит за финансово възстановяване, Народното събрание поема контрола върху църковните имоти, предоставяйки ги на купувачи чрез емитирането на нетъргуеми облигации, известни като „асигнати“. На 10 март 1790 г. Байи, заедно с Общинското бюро, прави предложение, с което иска от правителството да предостави на град Париж църковни земи на стойност 200 000 000 ливри, които да бъдат продадени на частни инвеститори в рамките на три години. За работата си по продажбата на земята Байи и неговата администрация трябва да получат 50 000 000 ливри. Националното събрание одобрява тази сделка На 2 август 1790 г. Байи е преизбран за кмет. Той позволява на инвеститорите да започнат закупуването на църковни имоти. Преди да мине и година, вече е продадена земя на стойност 28 000 000 ливри. Предложението на Байи се оказва успешно, като генерира приходи за Париж и френската държава.

Загуба на доверие След неуспешния опит на кралското семейство да избяга от Франция, Байи се опитва да сдържи нарастващите тълпи от републиканци, настояващи кралят да абдикира. Сутринта на 17 юли 1791 г. напрежението нараства поради подозренията за конспирация и държавна измяна. Граждани, отправяли критики към правителството или Националната гвардия, биват разпитвани и арестувани. Байи е уведомен за събиране на Марсово поле, където гражданите подписват петиции за свалянето на краля. Въвеждайки военно положение, той заповядва на Националната гвардия да разпръсне размирното събрание. Следва насилие с много жертви, за което е смятан за отговорен Байи, заедно с Лафайет. По-късно то става известно като клането на Марсово поле и се възприема от революционерите като пример за потисничество от страна на правителството. След като по този начин става изключително непопулярен, на 12 ноември Байи подава оставка и четири дни по-късно е заменен от Жером Петион. Байи се премества в Нант, където пише своите „Спомени на един свидетел“ (публикувани в 3 тома от М.М. Бервил и Бариер, 1821 – 1822), непълен разказ за необикновените събития от обществения му живот.

Смърт

През юли 1793 г. Байи напуска Нант, като отива при приятеля си Пиер-Симон Лаплас в Мелюн, но там бива разпознат и арестуван. На 14 октомври го принуждават да свидетелства срещу Мария-Антоанета, но той отказва. На 10 ноември 1793 г. е изправен пред Революционния трибунал в Париж и набързо осъден на смърт още на следващия ден. На 12 ноември 1793 г. е екзекутиран с гилотина на Марсово поле. Мястото е избрано символично като мястото на неговото „предателство“ към републиканското движение. Малкото червено знаме, което е използвал, за да даде заповед за стрелба по тълпите на Марсово поле, е вързано за каруцата, която го кара към екзекуцията му, и е изгорено пред него, преди да бъде екзекутиран. Възпоминанието за кръвопролитието на Марсово поле като част от републиканизма след 10 август 1792 г., както и кампанията за преследване на общинарите, водена от Марат, в крайна сметка довеждат до екзекуцията на Байи, както и на „много от неговите колеги“. Преди смъртта си той бил принуден да търпи ледения дъжд и обидите на виещата тълпа.

Трудове Essai sur la théorie des satellites de Jupiter, 1766 Sur les inégalités de la lumière des satellites de Jupiter, 1771 Histoire de l'astronomie ancienne, 1775 Histoire de l'astronomie moderne, 1782 Lettres sur l'origine des sciences et sur celle des peuples de l'Asie, 1777 Lettres sur l'Atlantide de Platon et sur l'ancienne histoire de l'Asie, 1779 Traite de l'astronomie indienne et orientale, 1787

Източници

Литература

Bailly, J.-S., "Secret Report on Mesmerism or Animal Magnetism", International Journal of Clinical and Experimental Hypnosis, Vol. 50, No. 4, (October 2002), pp. 364 – 368. doi=10.1080/00207140208410110 Franklin, B., Majault, M.J., Le Roy, J.B., Sallin, C.L., Bailly, J.-S., d'Arcet, J., de Bory, G., Guillotin, J.-I. & Lavoisier, A., "Report of The Commissioners charged by the King with the Examination of Animal Magnetism", International Journal of Clinical and Experimental Hypnosis, Vol. 50, No. 4, (October 2002), pp. 332 – 363. doi=10.1080/00207140208410109

Категория:Членове на Френската академия на науките Категория:Членове на Френската академия Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките Категория:Френски масони Категория:Личности от Френската революция Категория:Екзекутирани по време на Френската революция Категория:Обезглавени хора