Луковичният паяжинник или бял паяжинник (Leucocortinarius bulbiger) е вид гъба от семейство Cortinariaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката в младо състояние е полукълбовидна, по-късно широко изпъкнала, с диаметър 5 – 12 cm, червено-кафява, месночервена или жълто-кафява, като ръбът ѝ носи бели остатъци от покривалото. Частичното покривало (кортина) е паяжиновидно и бяло. Пластинките са прираснали със зъбче, широки, редки, бели до светлокафяви. Пънчето е обратнобухалковидно, луковичноудебелено в основата, 4 – 10 × 1 – 1,8 cm, бяло до охренокафеникаво, с пръстеновидни паяжиновидни остатъци от покривалото. Месото е бяло. Спорите са елипсовидни, 7 – 9 × 5 – 6 µm, гладки и безцветни. Образува плодни тела на групи през септември – октомври.
Разпространение и местообитания Среща се на почва в иглолистни гори от смърч и бор. В България е известен от Витошкия район (Витоша – местността Шиково присое), Рила (Боровец, биосферен резерват „Парангалица“) и Средните Родопи (резерват „Момчиловски дол“). Общото му разпространение обхваща Европа и Азия.
Природозащитен статут Сред заплахите за вида е промяната на местообитанията в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт и пожари. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а част от находищата му са разположени на територията на природен парк „Витоша“, биосферен резерват „Парангалица“ и резерват „Момчиловски дол“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. За опазването му е необходимо проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията.
Източници
Категория:Есенни гъби