Низбягващото еньовче (Galium procurrens) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови. Видът е балкански ендемит и терциерен реликт. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с дълго коренище. Стъблата са високи 50 – 100 cm, изправени. Листата са нежни, разположени в прешлени по 6 – 12, продълговато до широкообратноланцетни, отдолу синкавозелени. Съцветието е метличесто, рехаво. Цветовете са дребни, бели, без прицветници. Плодовете са тъмнокафяви орехчета с восъчен налеп. Цъфти юли – август, плодоноси септември – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, но растенията в българската популация плодоносят ограничено, поради което вегетативното размножаване играе важна роля във възобновяването.
Разпространение и местообитания Расте по каменисти, сенчести места, из храсталаци и покрай букови гори, върху умерено влажна, сравнително богата на хумус почва на карбонатна скална основа. Участва в тревните съобщества в периферията на гори от Fagus sylvatica заедно с Circaea lutetiana, Thalictrum aquilegifolium, Paris quadrifolia, Geranium macrorrhizum и др. В България се среща в Славянка (Хамбар дере, предимно в подножието на западните склонове), между 1200 и 1400 m надморска височина, където популацията е с ниска численост. Общото разпространение на вида е ограничено до Балканския полуостров (Албания, България и Черна гора).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват опасването и утъпкването от животни и хора, които нарушават естественото възобновяване на популацията, както и пороите и съпътстващата ги ерозия.
Находището на вида е в границите на резерват „Алиботуш“ и попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на биологията на размножаване, проследяване на динамиката на популацията и възможностите за ограничаване на отрицателно действащите фактори, както и предложение за получаване на международен природозащитен статут по IUCN.
Източници