Тасоска звъника (Hypericum thasium) е многогодишно тревисто растение от семейство Звъникови. В България е уязвим вид, балкански ендемит, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи 15 – 30 cm, изправени (в основата възходящи), матовозелени до червено-кафяви, в напречно сечение кръгли, с 2 надлъжни ръба и с черни точковидни жлези. Листата са приседнали, линейно-ланцетни до линейни, със затъпен връх и с черни точковидни жлези; в пазвите на някои от листата има скъсени клонки и снопчета от по-къси и тесни листа. Съцветията са делтовидни или щитовидни. Прицветниците са ланцетни до клиновидни, с тъмни повърхностни жлези. Цветовете са изправени. Чашелистчетата са яйцевидноланцетни, с редки черни точковидни жлези. Прицветниците и чашелистчетата по ръба са с по-дълги от широчината им нишковидни реснички без жлези. Венчелистчетата са обратнояйцевидни, назъбени на върха, с маргинални черни точковидни жлези. Тичинките са многобройни, в 3 групи; прашниците са жълти, с по 1 тъмна жлеза. Плодникът е с 5 разперени стълбчета. Плодовете са удълженояйцевидни кутийки, по повърхността с надлъжни линейни жлезисти вместилища. Цъфти май – юли, плодоноси юни – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в южната част на Струмската долина, Източна Средна гора, Източните Родопи, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, до 500 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров на юг от Стара планина. Обитава сухи, каменисти, тревисти и храсталачни места, често по брегове на водоеми. Образува малочислени популации.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са животновъдството, земеделието и селищното развитие, както и ниската плътност на популациите и ограниченият ареал. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат поддържане и опазване на местообитанията, изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, обявяване на нови защитени територии и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници